Публикация

Предикативни парадигми в патологичното субтипизиране на карцином на гърдата

Резюмето е към темата на доц. Савелина Поповска и доц. Светлана Христова. Тя ще бъде представена по време на мултидисциплинарната коференция МОРЕ 2013 в Златни пясъци.


Класификацията на карцинома на гърдата разделя това разнородно заболяване на различни категории, в зависимост от различни критерии и методи, които се използват. Цел на класификацията е да се постави точна диагноза и да се идентифицират пациенти, подходящи за определен тип лечение, и да се определи вероятността за отговор към това лечение.

Най-използвана категория е хистопатологичната, която определя инвазивния тумор като субтипове, които обаче са с ниска възпроизводимост и не носят винаги необходимата информация кой пациент е подходящ и се налага да бъде лекуван след проведената оперативна интервенция и в какво да се състои последващото лечение. Факт е, че морфологично еднакви тумори показват различен клиничен и биологичен ход. Карциномът на гърдата е хетерогенна болест на клинично, патологично и молекулярно ниво. Патологът постепенно се трансформира в диагностичен онколог с молекулярни акценти, от който се очаква да постави точна диагноза, да стадира заболяването и да идентифицира информация в тумора, която да предскаже отговор към хормонотерапия, химиотерпия и да идентифицира подходящи пациенти за таргетна терапия.

Докато класическата описателна патологична класификация по СЗО описва около 20 хистологични варианти на инвазивен карцином, новата молекулярна класификация на рака на гърдата, базирана на ключови молекулярни механизми и даващи обяснение на различните фенотипове и биологично поведение, определя четири основни типа рак на гърдата - 2 луминални, експресиращи луминалните CK 8 и 18 и ER, които се лекуват с антихормонална тепария, базално-подобен експресиращ базални цитокератини  CK  5 и 17, който се лекува с химиотерапия и HER2 позитивен (с амплифициран HER2 ген, които освен с химиотерапия е подходящ за лечение с анти HER 2 терапия.

Препоръките за вида на последващата системна терапия следват тази молекулярна класификация. Молекулярните подтипове могат да бъдат приблизително определени, използвайки имунохистохимични сурогати. Препоръчително е определяне на статуса на ER, PgR и HER2, както и определяне на пролиферативната активност на базата на Ki-67 индекс. Прогестероновата експресия или комбинацията с Ki–67-стратифицира ER-позитивните тумори на нискорискови и високорискови групи. За последните се налага приложение освен на антихормонална и на последваща химиотерапия.

Всички теми от програмата на МОРЕ 2013 можете да видите в прикачения файл!

Прикачени файлове

Програма МОРЕ 2013

Коментари