Пациентите се отказват, принудени да плащат сами всички изследвания за включване в листата на чакащи за трансплантация. Други пък не получават адекватен съвет от лекарите

950 души са в официалната листа на чакащите за бъбречна трансплантация у нас. Реално те обаче трябва да са 4000 – 5000 души, ако се вземе предвид честотата на хроничните бъбречни заболявания. Това посочи проф.Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология, началник на Клиника по нефрология и трансплантация към УМБАЛ "Александровска". Той представи на пресконференция в София първия у нас обучителен проект за лекарите в диализните центрове и предимствата на "безкръвната" роботизирана хирургия при бъбречните трансплантации. Според проучвания за честотата хроничните бъбречни заболявания от тях страдат 12,8% от населението, т.е. всеки 7-и или 8-и българин. Изчислено това прави 700-800 хиляди души.

Пациентите се отказват, принудени да плащат сами всички изследвания

На практика обаче няма създаден административен ред, по който нуждаещите се пациенти да бъдат насочвани към включване в листата на чакащи за трансплантация. Не е уреден и въпросът със заплащането на необходимите за целта изследвания. Те струват около 500-600 лв. и пациентите са принудени сами да ги заплащат. Така повечето от тях се отказват, тъй като не знаят как да се преборят с недружелюбната здравна система у нас.

Проф. Паскалев изтъкна, че от години праща становища в Министерство на здравеопазването с необходимите мерки, които трябва да се създадат за по-стройна организация на подготовката на пациентите за трансплантация. Досега обаче не е получил никакъв отговор на предложенията си.

Не е нужно човек години да бъде на диализа, за да кандидатства за бъбречна трансплантация, посочи специалистът, като по този начин опроверга едно разпространено погрешно разбиране, споделяно и от някои лекари, че пациентите първо трябва да изкарат 2 г. на диализа, преди да бъдат включени в листата на чакащите за присаждане на бъбрек. В Александровска болница има много трансплантирани, които не познават диализата, допълни той.

Трансплантацията преди диализата е качествено по-добра,

тъй като при диализата, особено ако говорим за 10 – 15 години, се увреждат много органови системи, които ще останат в това състояние и след трансплантацията, изтъкна проф. Паскалев. В този случай трансплантираният си остава с по-лоши резултати – по-малка преживяемост на бъбрека и по-малка продължителност на живота на самия пациент.

В това е и смисълът на новия обучителен проект, който се прави за лекарите в диализните центрове – как да информират пациентите за възможността да бъдат трансплантирани и къде да потърсят помощ. В момента здравната система у нас е такава, че пациентът сам трябва да се грижи за набирането на цялата документация и изследвания,

за да влезе в списъка на чакащи за трансплантация. Тези разходи сега не се покриват от НЗОК. „Никой по никакъв начин няма грижата как да се направи това. Когато един пациент тръгва да си набавя необходимите документи от изследвания, той често се отказва още на третата – четвъртата позиция. Ситуацията е такава от години въпреки призива ни, че това трябва да се покрива от Здравната каса, даже по отделна клинична пътека, изтъкна проф. Паскалев. „До този момент такова нещо не се е случило. Има ли някакво позитивно отношение на здравно-осигурителната  система към трансплантацията? Моето откровено мнение е – НЕ“.

Паскалев обясни също така, че има отделение в клиниката по нефрология в Александровска болница, в което се наблюдават амбулаторно бъбречно трансплантираните. То работи на пълна загуба, тъй като работата му не се заплаща.

„Там трудът на специалистите е ангария.

Там се преглеждат най-високоспециализираните болни в областта на нефрологията – бъбречно трансплантираните. Пак там се поддържа националнта листа на чакащите за бъбречна трансплантация“.

Проф. Паскалев даде и някои примери със съседните държави. Така например у нас има 550 трансплантирани, а в Сърбия, която е със сходно по брой население, цифрата е 850. Сърбия не е в ЕС, а ние сме. „По тези характеристики обаче не сме европейска държава“, коментира професорът.

У нас има още 20 000 пациенти, които са диспансеризирани по НЗОК в нефрологични кабинети по различни диагнози. Уролозите също се занимават с бъбречно болни, които на практика са с увредена бъбречна функция поради урологични проблеми. Техният брой не е известен, но вероятно броят на диспансеризираните там е още по-голям. 

Живеем сред една болест, чийто мащаб реално не знаем и която неглижираме,

предупреди Емил Паскалев, според когото реалната листа на чакащите би трябвало да е окола 5000 души. “Представете си каква ще е разликата, ако заявите на отговорните органи, че в листата чакат 1000 души и или пък че в листата чакат 5000 души. Къде има по-голяма чуваемост и съдържание“, попита реторично проф. Паскалев. Това е била и най-голямата идея в новия проект, който дружествата са спечелили и са започнали да реализират. По него е осъществена вече и първата голяма среща с нефролози у нас в региона Юг – Изток. Следващата ще бъде Изток – Север, следват и останалите реципрочни региони.

Доц. Марин Георгиев от Клиниката по урология към УМБАЛ “Александровска”, който е председател на Българското урологично дружество, разказа, че болницата кандидатства за закупуването на робот „Да Винчи“ по европейски проект. Роботизираната хирургия може да се използва при бъбречна трансплантация и има ясни предимства. Консумативите за операцията струват около 2000 евро и пациентите ще трябва да ги плащат сами, ако държавата не включи за финансиране този вид интервенция. По думите му обаче роботът ще може да се използва за трансплантации не по-рано от 2-3 г.