Публикация

Доц. Д. Байкова: Храните фалшификати носят риск от генни мутации

Много от храните по магазините са имитации.
Обикновено приличат на истински по цвят и вкус, но стигне ли се до лабораторен анализ, става ясно колко са напреднали технологиите за създаване на всякакви фалшификати.
Не става дума за елементарна измама, а за реална заплаха за здравето. Последиците може да не се проявят сега, а след години. Дори при следващото поколение.

С какво се храним в действителност?...


Много от храните по магазините са имитации.
Обикновено приличат на истински по цвят и вкус, но стигне ли се до лабораторен анализ, става ясно колко са напреднали технологиите за създаване на всякакви фалшификати.

Не става дума за елементарна измама, а за реална заплаха за здравето. Последиците може да не се проявят сега, а след години. Дори при следващото поколение.

С какво се храним в действителност?
Какви са рисковете за здравето на нацията?
Какво можем да направим, за да избегнем вредните последици за себе си и близките си?

Отговорите на тези въпроси потърсихме от доц. Донка Байкова, заместник-председател на Българското научно дружество по хранене и диететика.




Доц. Байкова, производителите на храни често изтъкват, че подобрителите, които използват, са разрешени за употреба в Европейския съюз. Това гарантира ли, че продуктите са безвредни?
Проблемът не е само в това дали съставките на даден продукт са разрешени за употреба. Въпросът е в какви количества и в какво съотношение са. Важно е етикетът да отразява точно съдържанието на продукта.
Когато хората не знаят какво консумират, може да се получи предозиране на някоя от съставките и да се стигне до непоносимост, до алергични реакции, загуба на работоспособност.
При децата рисковете са обособено големи. При тях все още не са развити адаптационните механизми – те се изграждат в процеса на растежа.
При алергична криза може да се стигне и до анафилактичен шок.
Не е все едно дали сиренето е произведено от млечен белтък или в него има палмово масло и животински протеини.
И дали кренвиршите съдържат млечен белтък.
Тези съставки имат различно действие върху организма.

Проблемът опира и до етикирането на храните. Какво трябва да съдържа етикетът?
Трябва да са отбелязани съставките, както и съдържанието на белтъци, мазнини и въглехидрати.
Когато вместо необходимата суровина според технологичните изисквания, производителите използват заместители, те добавят подобрители –
ароматизатори, оцветители, набухватели..., за да докарат продукта на вкус.
В някои случаи се използват десетки подобни добавки.
Производителите са длъжни да отбелязват това на опаковката.
По магазините може да сe види сирене със синкав оттенък. В опита си да избелят някоя от съставките производителите са прекалили, в резултат на което сиренето синее. Правят го дори реномирани фирми.
Ако няма етикет, няма как да сме сигурни дали то не съдържа говежди протеини от шкембета, например.
Може съставките, които употребяват, да са разрешени, но ако в сиренето има палмово масло или животински мазнини, не могат да ни го продават като бяло саламурено сирене.
Ако в колбасите с вид на кренвирши има заместители вместо месо, те не трябва да се наричат „кренвирши”.

При създалата се ситуация на пазара как да постъпят хората, които искат да се хранят здравословно?
Всеки ден водя микролекции на хората, които идват при мен.
Съветът ми е изобщо да не се купуват неетикирани храни.
Препоръчвам им да не консумират колбаси, особено меки. Те не са здравословна храна, дори когато не става дума за ментета.
Майките често бъркат месо с месен продукт. Когато диетолозите препоръчват определено количество в менюто на детето, те често купуват кренвирши или друг вид колбаси, което не е редно.
Съгласно утвърдените технологии в пилешките кренвирши се съдържа смлян птичи скелет, както и сланина, нишесте, добавки. В телешките – говежда кожа, свинска сланина, нишесте, вода.
Ако хората държат на колбасите, по-добре е да си купят луканка от 20 лв., въпреки че и това не е абсолютна гаранция.
Когато избират хляб, на етикета да е отбелязано, че брашното е от тип 1150 до тип 2000. Ако не го пише, хлябът не е пълнозърнест.
Доскоро не давах указания за сиренето, но явно е необходимо.
Килограм качествено сирене се прави от 7-8 литра краве или овче мляко. Но ние като потребители не знаем какво влагат производителите. Те не се отчитат пред Министерството на здравеопазването.

Може ли в такъв случай българският потребител да избегне нездравословното хранене?
Истината е, че с храните, които се продават в магазините, не може да се гарантира здравословното хранене.
Хората дори не си дават сметка колко заместители поемат само на един хранителен прием.
Купуват си „черен” хляб, който е оцветен с кафява боя за сладкарски цели и съдържа набухватели. Няма пълнозърнесто брашно.
Добавят кренвирши или друг колбас с неустановено съдържание, или зеленчуци, съдържащи нитрати, пестициди и дори антибиотици. Като се има предвид, че и сиренето вероятно е менте, излиза, че се храним предимно със сурогати.

Вие сте специалист, случвало ли се е да Ви продадат сурогат?
Наскоро си купих сирене, което беше вкусно. Но когато го сложих в зеленчукова супа, за да обогатя вкуса й, то се разтопи и стана на каша. А истинското сирене няма да се разпадне.
Възмутена съм!
Доскоро купувах сирене на две определени фирми, но вече не съм сигурна в тях. Няма гаранция, че ако купиш продукт с добри вкусови качества, той е здравословен.
Когато пазарувам, вече се ориентирам от цената, въпреки че и тя не е гаранция. Но е ясно, че ако сиренето струва 4 лева, със сигурност не е истинско.

При липсата на системен контрол нещата зависят от чувството за отговорност на производителите...
Тези производители не консумират храните, които произвеждат. Казвала съм го директно на самите производители. Това, че след като консумираме продуктите им не отиваме директно в токсикологията на „Пирогов”, ги прави спокойни.

Какво трябва да се направи, за да се засили контролът?
Контролните органи у нас са много оскъдни, не разполагат с достатъчно хора, за да упражняват реален контрол.
В много от случаите се подхожда, както при някои добавки, разпространявани чрез мулти левъл маркетинга. За лабораторните анализи се дава един продукт, а се разпространява съвсем друг. Имат документ, че продуктът отговаря на определени изисквания, но всъщност предлагат съвсем различна стока.
И това не се проследява, не се знае какво се продава в търговските мрежи.
Мерките, които трябва да се предприемат, не са в правомощията на диетолозите. Тези решения се взимат от Министерството на здравеопазването.

Трябва ли да се предприемат стъпки към въвеждането на стандарти, по подобие на БДС, който беше отменен?
Връщането на БДС едва ли е възможно. България вече е член на ЕС, а в европейската общност няма такива стандарти. Контролът се упражнява по друг начин. Потребителските организации са много активни.
И там се случва на пазара да се появят стоки, които са вредни за здравето. Такъв беше случаят с меламина в млякото, което обаче беше изтеглено от магазините. А у нас дори не беше съобщено за наличие на такова мляко. Възможно ли е в другите европейска страни да го е имало, а у нас да няма?
Преди имаше съгласувателен режим, който впоследствие отпадна. Това се отрази на качеството на храните, които се предлагат.
А разполагахме с много добри технологии, можехме цял свят да удивим с българското саламурено сирене и с киселото мляко.

Има ли обективни причини за влошеното качество на храните?
Не достигат качествените български суровини, производителите разчитат на внос. Няма достатъчно българско месо, мляко.

Стана дума за риска от консумацията на храни сурогати. Какви са дългосрочните последствия от това?
Рискът от консумацията на такива продукти е пряк и отдалечен.
При отдалечения нещата опират до репродуктивното здраве на нацията.
Не помня да е имало такъв бум на малформации при децата.
Това са дългосрочните последици от това, което не можем да осигурим на нацията.
Освен това, вследствие на лошото качество на храните, нашите деца се хранят дисбалансирано. Купуват от магазина сокче от малина, в което няма никаква малина, само овкусители и оцветители.
При деца, които поемат сурогати, се появяват агресия и превъзбуденост. В дългосрочен план се засилва рискът от рак.
Променя се генетичният потенциал на човека – появяват се мутации, тератологични ефекти (уродства).
В практиката си съм правила изследвания за ефекта от различни храни върху около 15 хиляди опитни животни – гризачи, кучета, маймуни. В момента у нас няма такава наука. Твърде скъпо е да се правят такива експерименти, затова се доверяваме на данни от чужди публикации.


Коментари