Възрастни пациенти с хипертония сами намаляват дозировката на предписаните лекарства заради финансови затруднения. Други направо спират лечението.

Зачестяват случаите, в които възрастни пациенти с артериална хипертония сами намаляват дозировката на предписаните им лекарства заради липса на средства. Поради финансови причини много от тях дори преустановяват приема на медикаменти, съобщи д-р Диана Чинарска – общопрактикуващ лекар, член на УС на Българска лига по хипертония (БЛХ).

Това важи за терапиите, назначени при захарен диабет и прекаран мозъчен инсулт, които също затрудняват финансово пациентите. «Намаляването на предписаната дозировка или спирането на лечението води пациента до една фаза на декомпенсация. Почва да играе кръвното налягане, появяват се други оплаквания, дестабилизира се захарният диабет, а оттам се стига до големи усложнения», предупреди д-р Чинарска. При младите пациенти с новооткрита хипертония проблемът е, че трудно приемат тази диагноза и още по-трудно се съгласяват с факта, че трябва да се лекуват до живот, посочи още тя.

По думите й в големите градове възрастните хора са по-дисциплинирани, но младите са много ангажирани и не си позволяват чести отсъствия от работа за изследване или консултация. В периферията на страната, където хората нямат пари да пътуват, е по-трудно да ходят редовно на преглед.

Статистиката сочи, че едва 20-25% от българите минават на задължителния профилактичен преглед, който трябва да се прави всяка година. Данните на БЛХ показват, че 30% от българите имат високо артериално налягане, а само 70% от регистрираните хипертоници у нас се лекуват. Едва 60% от пациентите започват лечение веднага след като бъдат диагностицирани. 20 на сто от пациентите започват да се лекуват две до пет години след поставяне на диагнозата, посочи проф. Светла Торбова, председател на Българската лига по хипертония.

Официални данни показват, че у нас се доплаща много за лечение на кръвното. Хората в България дават от джоба си 56%, а за сравнение французите доплащат едва 1% за същото лечение. В Европа средният процент на доплащане при лечението на хипертонията е 20%. Другият проблем е, че повечето пациенти не могат да бъдат лекувани само с един медикамент, а с два или три, като само част от тях са реимбурсирани от НЗОК. По този повод проф. Торбова посъветва пациентите да ползват генерични медикаменти, които са на значително по-ниска цена, а в голяма степен не отстъпват на оригиналните.