От БЛС са изненадани от оповестения проект

Пакет от значителни промени в здравните закони, вкарани като редакции в Закона за здравното осигуряване, предлага Министерството на здравеопазването. Така вече не здравното министерство, а Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса ще определя с методика с кои болници да сключва договор институцията, както и кои лекарства да плаща. Надзорът пък скоро ще стане отново доминиран от държавата - институцията ще се управлява от директор и управителен съвет, в който превес да има държавата. От Българския лекарски съюз (БЛС) обявиха, че са озадачени от оповестяването на проекта по този начин, след като са имали уговорка подготовката за промени да се осъществи в съвместна работна група.

Според новия проект назначена от министъра комисия ще може да закрива и открива лечебни заведения. Това е един от най-спорните текстове в проекта. Оценката на потребностите на населението от медицинска помощ ще се прави въз основа на Националната здравна карта. "Не се засяга въпросът какво става, ако има по-малко лекари и лечебни заведения от броя в картата. Всичко като че ли е съсредоточено в закриване на болници чрез картата. Тоест, когато има по-голям брой лечебни заведения, се случват няколко неща – министърът повече няма да дава разрешение за нови лечебни заведения в тези области, а ще го спира още на ниво инвестиционни намерения. В това предложение има логика, но начинът, по който е направено, е твърде субективен. Едно такова решение би трябвало да се съчетае с алтернативни възможности за инвестиции в болниците - приватизация или публично-частно партньорство. Иначе това означава, че в една област повече няма да се откриват нови болници, което пък значи, че съществуващите имат пълни гаранции, че остават независимо от нивото на обслужване", коментира д-р Димитър Петров, главен експерт на БЛС.

НЗОК ще избира с кои болници да сключва договор

Следващият притеснителен момент в проекта е предложението за селективно договаряне - касата няма да сключва договори с всички лечебни заведения, а само с тези, които отговарят на изисквания, определени с твърде неясна процедура.

"Това е изключително опасен текст и БЛС няма да се съгласи с него. Не може, когато има една каса монополист, тя да не сключва договори с всички, които отговарят на изискванията. Няма болница в България, която може да издържи само на кешови плащания. По този начин се отнема и изборът на пациента", смята д-р Петров.

В текста е записано още, че ако някое от лечебните заведения надвиши заложените по бюджет лекувани болни, за тях ще му бъде платена по-ниска цена от стандартното. Това на практика означава, че най-търсените болници ще изчерпят лимита си и след това трябва да искат доплащане от пациентите си или да ги пренасочват другаде, за да не работят на загуба.

МЗ и касата ще решават заедно за лекарствата

Сериозни промени се предвиждат в областта на лекарствената политика. Досега цените и включването на нови медикаменти в реимбурсния списък бяха въпрос на държавна политика. Ако законовите промени влязат в сила, отговоността щесе подели поравно между здравното министерство и надзорният съвет на касата.

Не национален съвет, а комисия към здравното министерство ще определя цените на лекарствата, както процента на реимбурсация, предвижда проектът. В комисията ще влизат четирима представители на министерството, двама – на касата, и по един от съсловните организации на лекарите и фармацевтите. Тъй като тази дейност се извършва безвъзмездно, остава да се гадае как членовете на комисията ще се отнасят към страничното си задължение да следят стриктно цените и да решават кое лекарство се заплаща и кое не. В момента националният съвет се занимава с това на трудов договор. Освен това в проекта е записано, че ако фирмите не предоставят допълнителни отстъпки на здравната каса, тя няма да плаща лекарствата им. Това на практика ще върне дискриминацията от страната на здравната каса чрез листите на чакащите за лечение или директно ще лиши болни от медикамента им.