Вътрешните болести трябва да станат отново част от специализацията по кардиология, твърди началникът на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ"

-Проф. Гудев, след броени дни започва XIV конгрес по кардиология. Каква е  оценката Ви за  развитието на българската кардиология в последните години?

- Кардиологията в България е на едно добро средно европейско ниво. В последните години имаме сериозни постижения - голям процент от нашите пациенти вече получават модерно лечение при инфаркт на миокарда в острия му стадий, а именно първична ангиопластика. Разбира се, все още има какво да желаем за подобряване на времевите интервали, за да бъде оптимална тази терапия.

Пациентите у нас стават все по-информирани, обучени и мотивирани 

по отношение на сърдечно-съдовите заболявания. Кампанията на Българското кардиологично дружество за ранно разпознаване на инфаркта даде много добри резултати.

Постигнахме значителни резултати в специализацията на младите лекари, което е изключително важно в България. Ежегодното зимно училище за специализантите по кардиология се наложи като форум, на който те получават много знания и се сплотява българската кардиологична общност.

Работата с пациентските организации става все по-важна в контекста на големите предизвикателства, които стоят пред нас. Все още някои авангардни и вече утвърдени процедури не получават адекватно реимбурсиране от касата. Например, когато става сума за цената на имплантируемите дефибрилатори, за съжаление продължаваме да бъдем длъжници на пациентите. За да има иновации, трябва да спрат спекулациите със средствата от общественото осигуряване.

-Има ли с какво да се похвали кардиологичната клиника в болница в ИСУЛ?

-Тя остана една от малкото, в които се работи клинична кардиология. Това ни дава възможност да виждаме много пациенти с инфекциозен ендокардит - заболяване, което все още е с много висока смъртност. Имаме изключително широк профил на пациенти със сърдечна недостатъчност, причинена често от фактори, които все още са голямо предизвикателство за кардиологията - инфилтративни кардиомиопатии, редки форми на кардиомиопатии. Ние сме сред пионерите на неинвазивната вентилация за лечение на сърдечната недостатъчност. Развиваме също и превенцията  в някои области като изследване на съдовата ригидност, неинвазивната оценка на съдовете. Клиниката има доста добри постижения.

Като университетска база 

работата със студенти и специализанти ни е изключителен приоритет

При нас вървят и много клинични проучвания, като част от тях са от най-големите, които формират модела на световната кардиологична практика. Аз имам честта и предизвикателството да бъда национален координатор на много от тях и ги смятам за постижение на българската кардиология. В наши дни за да се утвърди нов медикамент, е необходимо участие на 1000 клиники в света в 50 държави на 5 континента.

-Инвазивната кардиология се развива с много бързи темпове. Нарушен ли е балансът между нея и клиничната кардиология?

-Мисля, че наистина има едно залитане. Направиха се много лаборатории, където липсва необходимата клинична база по кардиология. Това е нещо, което не е в интерес нито на пациентите, нито на самите лекари. Развитието на инвазивната кардиология е едно от постиженията – вече може да се осигури първична ангиопластика на голяма част от пациентите с остър инфаркт на миокарда. Но имаше и лоши примери и практики, от които се надявам всички да си извадим поука.

Клиничната кардиология определено трябва да получи своето място, 

това е фундаментът на кардиологията. Без нея трудно можем да имаме добри и трайни резултати. Банално е, но е факт, че все още сърдечно-съдовите заболявания у нас остават водеща причина за преждевременна смърт. Това е голямото предизвикателство пред българската медицина като цяло. Затова финансирането на кардиологията трябва се асоциира категорично с инвестиция в по-дълга продължителност на живота, в по-добро качество на живот, по-малко инвалидност и по-добра работоспособност и в крайна сметка до по-висока производителност на труда.

-Променя ли се картината на заболяемостта?

-Има метаморфоза на заболяванията - 

по-рядко виждаме инфаркта в най-тежката му форма (с ST елевация), 

инфарктът без ST елевация е по-честата клинична картина. Това е тенденция по цял свят, не само у нас. Профилът на болните със сърдечна недостатъчност се измества все повече към пациенти с диастолна дисфункция, а не с тежка систолна дисфункция. Все по-често се срещаме с болни, които са претърпели няколко реваскуларизации, ангиопластика, байпас хирургия, клапна хирургия, които идват в един стадий на напреднала сърдечна недостатъчност, което представлява голямо предизвикателство и за медицината, и за здравеопазването, защото това са пациенти, на които им се налагат чести хоспитализации. Става дума за полиморбидни, коморбидни болни, за хора с доста тежка съпътстваща патология, което налага продължителен престой в болница. Това са световни тенденции, които се наблюдават и у нас, така че трябва да сме подготвени за тези промени в епидемиологията.

-Преди време Вие предупредихте, че отпадането на вътрешните болести от специализацията по кардиология ще породи сериозни проблеми в обучението. Сбъдна ли се прогнозата ви?

-За мен това е изключително болна тема. Европейският курикулум за обучение по кардиология предвижда 6 г. обучение, от които минимум две трябва да бъдат по вътрешни болести. Немската програма е 3 г. обучение по вътрешни болести и 3 г. обучение по кардиология, т.е. общата продължителност на следдипломното обучение трябва да бъде 6 г. и горе-долу така беше по време, когато моето поколение вземаше специалност. Това е разумният период, в който един лекар се изгражда като професионалист, като личност. В крайна сметка не е важно само натрупването на знания, а и изграждането като личност. 

Ние подготвихме споразумение с МЗ специализацията по кардиология да стане 5 г., като се включи и модул по вътрешни болести. За съжаление това беше спряно от ВАС. Надявам се с новото ръководство на МЗ ние да решим този проблем. Защото тези колеги, които се явяват без този модул, имат сериозни пропуски в познанията си. Например не могат да посочат етиологичните причини за един перикардит. Това е един много голям пропуск, който много скоро 

ще рефлектира негативно върху подготовката на нашите кардиолози

Имам честта да съм председател на Съюза на медицинските специалисти в България, който има задача да върне нормалната акредитация на продължаващото медицинско образование. Ние трябва трайно да изградим в българските лекари култура на обучение по време на целия живот. Професионалното развитие изисква култура, включваща посещение на симпозиуми, на конгреси, следене на медицинската литература. Много важно е да се възвърне нормална акредитация на събитията.

Интервю на ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА