Абсурдно е да се оставят да се състезават с частните, които имат право на реклама и подбират пациентите си, твърди началникът на Клиниката по хирургия в болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“

- Акад. Дамянов, наскоро ви видяхме в сложна ситуация с пациент, изоставен от близките си, който не е в състояние да се грижи за себе си, не може да остане при вас, нито може да бъде преместен в друга болница. Често ли имате такива случаи?

- Всяка седмица имаме поне по един пациент, при който възникват някакви социални проблеми. Този пациент се оказа човек със запуснат карцином на фаринкса, на който сме поставили гастростома, за да може да се храни по изкуствен път. Оказа се, че той няма близки и роднини. Приятелите му по чашка, с които се е веселил, първоначално заявиха готовност да се грижат за него, но като разбраха, че трябва да го хранят през стомаха, зачезнаха и ние в продължение на седмица се чудихме какво да го правим. Държахме го седмица повече от необходимото, за да се стабилизира. Сега, когато си отиде сам вкъщи, не мога да кажа какво ще стане. Такива казуси зачестяват. Това се случва както при пациенти със злокачествени заболявания, които идват в запуснато състояние, така и при болни в спешно състояние. В сравнение с преди 10-15 г. пациентите, които идват в клиниката с рак, който не подлежи на операция, са се увеличили с 25-30%.

Преди време ни докараха пациент с ампутиран крайник, с тежък перитонит в резултат на спукан жлъчен мехур. Не знаем колко дни е изкарал вкъщи. Приехме го в състояние, в което ние като лекари се чудим какво да правим. Отворихме го, махнахме му жлъчния мехур, но това ни струваше много повече, отколкото ако беше дошъл навреме. Това са хора, които живеят изолирано, нямат здравна култура или възможност да се грижат за здравето си и когато стигнат до болница, вече е много късно. По-голямата част от тях не са и здравноосигурени.

- Как според вас трябва да се реши проблемът с неосигурените, които продължават да бъдат в тежест на болниците?

- Всеки нов екип на министерството идва с амбицията да промени нещата за добро. Сегашният е съставен от политици, които дълго се занимават с проблемите и са участвали в опитите за търсене на решения. Прави впечатление с решителност в действията си, което е позитивно. Парламентът обаче често създава подводни камъни, което пречи нещата да се случат.

Здравноосигурителният модел като цяло се обърка. Не може да има толкова много неосигурени и да се не се търсят причините за това. Не е редно само да се притискат хората и да се плашат със санкции. Видът на 

здравната осигуровка трябва да се разчупи, да стане привлекателна

Тя би могла да се обвърже със семейството. Ако едно 4-членно семейство си плаща колективно семейна здравна осигуровка, при нужда всеки може да ползва капацитета й или процент от нея. Това би било много по-стимулиращо за осигуряването. Обвързването по професионални групи също би било стимулиращо. Много по-добър е вариантът здравните каси да се обвързват професионално и така да се създадат няколко здравни каси. Предимството на решението да има една здравна каса е, че тя може да бъде контролирана и се намалява рискът от фалит. Но при нас пък това доведе до ситуация, в която здравна каса беше одържавена. Ако тя съществува като самостоятелна институция със собствена политика, тя няма да бъде задължена да сключи договор с всички здравни заведения в България. Ще има възможност да се насочи към по-качествено лекуващите здравни заведения и така ще се прави някакъв подбор. Сега това не се случва и естествено индивидуалната заинтересованост пада. Следователно моделът за една или повече здравни каси подлежи на ново решение и сериозно обсъждане. Наличието на конкуренция между здравни каси би позволило гъвкавост в здравната осигуровка, заинтересованост на клиента и отговаряне на допълнителни негови изисквания. За сегашната Здравна каса отделната личност представлява по-малък интерес.

- Как ще коментирате дисбаланса между между частните и държавните болници?

- Нарастването на болниците в България на 390-400 е пълна аномалия. Това е последица на неолибералната политика и на пълната липса и контролни функции от страна на държавата. Привържениците на неолибералната политика очакваха, че като направят джипитата еднолични търговци, между тях ще възникне конкуренция, преместване на пациенти от един към друг, и тези, които са некадърни, ще отпаднат от само себе си. Това обаче не се случи. Джипитата бяха 5200, сега са 4900, но намалението е по чисто механични причини – заминали за чужбина или просто са се пенсионирали. Логиката с болниците е същата - те трябва да се конкурират и в резултат на естествения подбор тези, които не са качествени, да отпаднат от само себе си. Да е отпаднала някоя?! Тенденцията е точно обратната – болниците бяха 260, сега са 360, продължават да се увеличават. Още не е започнала да работи една частна болница, а здравната каса вече е задължена да я финансира по някакви политически причини или връзки. Това е безобразие. При такъв род политика държавата е заинтересована да не се вглежда много в частните болници. Отделно, че частните болници имат право на реклама, на нелоялна конкуренция 

Държавните болници нямат право да подбор на пациентите си, нямат право да откажат спешна помощ. Приемат целия този социален контингент с проблеми и държавата въпреки това казва: „Вие трябва да се конкуриране наравно с частните болници“. Как да стане това?!

При всички случаи един по-специален режим и отношение към държавните болници е задължителен. Държавата трябва да поддържа един скелет, определен брой от държавни и общински болници с гарантиран бюджет, които да осигуряват основата на здравеопазването. Областните болници са задължителни – те трябва да съществуват. Общинските болници в отдалечените райони трябва да бъдат подкрепени от държавата. Това формира скелета. Дали към тях след това ще се добави частна болница, която осигурява допълнителни екстри, е страничен проблем. Ние нямаме модела на САЩ или някои западноевропейски страни, където публично-частното партньорство има традиции от столетия, наложило се е така, че в една болница е възможно да има и публични, и частни интереси защитени и тя да функционира успешно. При сегашното състояние на законодателството у нас да се говори за приватизация на болниците е аномалия. По този начин държавата търси начин да си измие ръцете, за да прекъсне финансирането на някоя държавна или общинска болница. Университетските болници са особен модел. Няма спор, че са необходими. Но е ненормално в държавата да има 6 медицински факултета и почти 30 университетски болници. Това е ситуация, която чака решителна държавна намеса. Необходимо е да се въведе акредитацаия на отделни клинични звена като университетски за определен срок от време, а не цялата болница да носи названието „университетска”. Ако искаме да посочим нейния специален статут за държавата, трябва да се измисли друго название – национална, специална и пр.

- За пореден път има категорична заявка от управляващите, че електронното здравеопазване ще тръгне. Вие оптимист ли сте?

- Дай, боже, този път нещата да се случат. Над десетилетие измина от първото инвестиране на милиони в проблема за електронното здравеопазване. Нито се проследи използването на тези пари, нито се реализира електронната карта, заради която бяха инвестирани. Това обезверява обществото, както по отношение на държавния контрол и отговорността на замесените, така и върху очакването да се внедри най-после електронният модел в здравната система. Факт е, че елементи на комерсиализация и условия за корупция има в много сегменти на здравната система – от снабдяването с лекарства и материали до контакта с пациенти. Когато НЗОК записва в клиничните пътеки, че не закупува консумативи, принуждава лекарите да водят търговски разговори с пациентите и да им обясняват, че ако имат пари, ще бъдат лекувани по-модерно, а ако не – по старому. Това е аномалия, безобразие, създаващо услововие за корупционни схеми между фирми и лекари, между лекари и пациенти.

Електронната здравна карта е нормална битова придобивка в „белия” свят. Ние претендираме вече да сме нормална страна и електронната карта трябваше отдавна да е налице. Освен това, ако във всяка болница имаше информационна система, която да отчита консумацията на лекарства, която да дава възможност да проследяваме колко ни струва всеки пациент, това вече щеше да осигури безкрайни възможности за контрол, за анализ и в крайна сметка ще подобри работата. Електронното досие ще позволи да намалим бумащината, а в национален мащаб ще осигури актуална и прецизна информация. Т.е. електронната информационна система трябва да донесе ползи на пациента, на болницата и на държавното управление.

- Не звучи ли всичко това все още твърде абстрактно?

- Един колега наскоро придружи сина си за операция в чужбина. Беше впечатлен, че не му поискаха нови изследвания, а приеха тези от България, направени преди повече от месец. Синът му е постъпил без хартиено болнично досие. Организацията по приема отнема точно 2 часа. В града, където го оперират, има 4 болници с една централна администрация, разположена на 2-3 км от всяка от тях. Ето Ви електронно здравеопазване в действие с динамика, без обвързване с крайни условия (напр. изследвания със срок до една седмица), намалена бумащина, съкратен брой на административни служители. Крайно време е да започнем изграждането на такава система и в България. 

- Продължават случаите на насилие над лекари. Вие споделяте ли идеята, лансирана от здравния министър, линейките да не влизат в ромските гета?

- Този въпрос се разду по чисто политически причини и поради по-острата реакция от страна на министъра. Но това според мен е един точно формулиран проблем, защото по същия начин лекарското съсловие може да удари по масата и да каже: там, където ни бият, няма да ходим. Без да се казва, че това ще бъдат циганските квартали. Но всичко това говори за една инсуфициентност на държавата. Ако държавата е на място, 

тези, които бият лекари, трябва да бъдат арестувани и осъдени по бързата процедура

Ако мерките са крути, тези случаи веднага ще намалеят. След като държавата не взема мерки, посегателствата се увеличават. Авторитетът на лекарското съсловие е сринат. Вината за това е на обществото, медиите и държавата. Ако се укрепи авторитетът на медицинското съсловие, ако се вземат крути мерки срещу тези, които вършат безобразия, етническият елемент просто няма да го има.

- Хирурзите са сред тази част от лекарите, които най-много емигрират. Вие като ръководител на клиника по хирургия как се справяте? Как стимулирате младите лекари да останат тук?

- Младите хора при мен остават, защото са удовлетворени. Не са високо платени, но работят равностойно, без ограничения, всеки има възможност да оперира, израстват бързо. Имат подкрепата ми и по отношение на получаването на специалност, за докторантура, когато имат интерес. Заплатите им са стандартни за университетските болници - един млад хирург започва с около 500 лв., като често с тези пари се налага да поддържа квартира и да отглежда семейство. Дежури поне 10 пъти в месеца. Това трудно може да се промени, но както мога, им помагам – на един за общежитие, на друг – финансово. Ангажирам се лично и тази грижа, приятната творческа атмосфера привлича хората.

Клиниката е звено с много традиции. Само преди броени дни отбелязахме 110-та годишнина на ген. проф. Коста Стоянов, който е създателят на това звено като академично през 1951 г. Въпреки всички превратности се придържаме към принципа на поливалентно покриване на медицинската помощ. Опитваме се да внедрим всеки нов метод, всяка нова апаратура. Няма хирургическа намеса в областта на коремната хирургия в света, която не се извършва при нас. Покриваме целия спектър. Безкрайно много се разшириха лапароскопските операции – не само върху всички видове хернии, а и върху дебело черво, стомах, черен дроб, панкреас.

Качеството на работата се повишава. Усложненията, които в началото на 70-те години са били 15-18%, сега са намалели на 3-5% годишно, което е изключително постижение. Смъртността е спаднала от 8-9% на 3-3,5%. Същевременно оперираните са се увечили от 1300-1400 на 1800 годишно. Гордеем се със звеното по еднодневна хирургия, създадено през 2002 г., което е един бисер. В него се правят вече над 600 операции годишно, не само общи, коремни и лапароскопски операции се работят хернии, дермоидни кисти, болести на ануса и др. Кръгът постепенно се разшири с операции на щитовидната жлеза (включително при карцином), с операции върху млечната жлеза, с широк кръг онкодерматохирургични и пластични операции. 

Интервю на Лиляна Филипова