Мозъчният инсулт е неврологично, а не съдово заболяване. Затова трябва да се разработи интервенционална неврология, твърди председателят на Българското дружество по неврология и изпълнителен директор на УСБАЛНП "Св. Наум"

- Акад. Миланов, кои са акцентите на тазгодишния XVI конгрес по неврология?

- Ако трябва да обобщим, този конгрес е посветен на това, което не сме направили и което ни куца. Ще се опитаме  да стартираме няколко по-дългосрочни програми, за да преодолеем натрупани през годините  недостатъци.

Треморите са едната голяма тема. Специален гост е председателят на Европейската академия по неврология, който се занимава работи приоритетно в тази област. Втората са дистониите. Няколко много известни учени – германци, италианци, представят различни аспекти от тяхното лечение. Те са един сериозен проблем за България. Третата е главоболието - област, която се разрасна и за която ще се опитаме да подготвим по-тясно специализирани невролози.

- Какви са тенденциите в лечението на дистониите?

- Съвременното  лечение е с ботулинов токсин – същият, който се използва в козметологията. Всъщност той е измислен за лечение именно на дистониите, по-късно са започнали да го използват в дерматологията. Досега нямахме много специалисти, които да се занимават с това лечение, тъй като инжектирането на ботулиновия токсин е много специфично. Ще има няколко фундаментални лекции. С това поставяме началото на една по-дългосрочна програма. През октомври Световното дружество по двигателни нарушения спонсорира провеждането на обучителен курс в София и целта е да обучим достатъчно невролози да провеждат това лечение.

- Кое е основното предизвикателство в областта на треморите?

- Най-важното е отдиференцирането на Паркинсоновата болест от всички други видове тремор, които са много по-чести. От 10 души един е с паркинсон, всички други са с различни други видове треперене, от които най-честият е т.нар. есенциален тремор. Навремето го наричаха старчески, защото много често започва след 60-атата година. Тук очакваме новости, свързани главно с диагностиката. Преди години в НЗОК се водеха 54 000 души с паркинсон, при положение че по епидемични данни те не могат да бъдат повече от 15 000. Тогава направихме една акция, в рамките на която тези хора минаха през специализирани университетски клиники и от тях отпадна голяма част, които се оказа, че напразно за лекувани за паркинсон и пият лекарства, от които нямат нужда. В момента около 15 000 българи се лекуват за Паркинсонова болест.

- Миналата година огласихте една нова теория, че паркинсонът е прионно заболяване. Потвърди ли се тя?

- Тази теория набира изключителна скорост. Очаквам колегите от чужбина да изнесат нови факти в тази посока. През изминалата година имаше множество изследвания, множество медикаменти, които се проучват, разработват се ваксини, които са в клинично изпитване. Ако тя се потвърди окончателно, паркинсонът ще може да се диагностицира много рано. Хипотезата е, че тези патогномични образувания, наречени телца на Леви, които са симптоматични за паркинсона, влизайки по някакъв начин от външната среда, първо се появяват в стомашната лигавица и след това се разпространяват към мозъка. Дали това са приони или нещо друго, предстои тепърва да се уточни. Но важното е, че така само с една гастроскопия паркинсонът ще може да се диагностицира доста рано, още преди телцата на Леви да са достигнали мозъка и да започнат да причиняват загиването му. Ако успеем да хванем застрашения пациент още преди да е развил симптоматиката, това ще бъде огромна стъпка напред. Защото на мозъка на здрав човек биопсия няма как да се прави.

- Какво представлява асистираната с устройства терапия и за кои пациенти с паркинсон може да е полезна тя?

- Тя е една огромна крачка напред за паркинсониците. В света вече има 20-годишна история, но е нова за България.  Понеже лечението е скъпо, влезе относително късно у нас. В момента  се прилага без ограничение от НЗОК. Това е последният шанс за пациентите с Паркинсонова болест, когато лекарствата спрат да действат. Медикаментите, които сега се използват, спират да действат средно след 10 г. и пациентът няма как да бъде лекуван -  приковава се на легло, което води след себе си  пневмонии, флебити, смърт. С тази терапия пациентът може да живее още много дълго време. Подобни терапии са три: едната е директно вкарване на Levodopa, което за мен е най-добрият метод, защото е най-близо до нормалните функции на мозъка; втората възможност е прилагане на един допаминов антагонист подкожно, който също удължава много живота на пациентите и третата е дълбоката мозъчна стимулация (този метод си има своите странични ефекти, тъй като е свързан с мозъчна операция).

- Мозъчните инсулти виждаме, че също са централна тема на конгреса.

- Да. Пристига председателят на Световната асоциация по мозъчно-съдова болест проф. Брайнин. При мозъчните инсулти има една много голяма промяна в света. СЗО само преди 1 месец потвърди, че инсултът е неврологично, а не съдово заболяване.  Интерпретирането му като съдово заболяване даваше възможност на най-различни хора да бъркат по мозъците. Сега вече е ясно кой трябва да лекува инсултите, което значи, че ние трябва да се заемем да обучим хора, които могат да правят това, което правят кардиолозите – т.нар. интервенционална кардиология. Трябва да се разработи интервенционална неврология. Това не е кратък процес, свързано е с много сериозно обучение на млади хора и ще отнеме време.

- Какво ново има в областта на множествената склероза?

- Новото за пациентите е влизането на по-добри лекарства – по 1-2 всяка година.  Много  фирми започнаха огромни разработки на нови медикаменти. Ако първите лечения, които са на пазара вече  20-30 г., имат 30% ефективност, новите, които сега влизат, вече имат 60% ефективност, което значи, че вероятността за развитие на заболяването намалява с 60%, което не е никак малко. Повечето се реимбурсират от НЗОК. Това е добре за пациентите, защото времето, в което тези хора са абсолютно работоспособни, се удължава много. Вече  се разработват медикаменти за т.нар. прогресивна фаза за множествената склероза.  Досега всички лекарства бяха за пристъпната фаза, която е свързана с възпалението в мозъка. След един момент обаче при огромния процент от пациентите това възпаление спира и започва атрофия на тези структури на мозъка, които са били възпалени. Досега нямаше лекарства за този период от болестта. Сега се правят клинични изпитвания на първи такъв медикамент.  Дай боже, да са сполучливи, защото иначе се получава така, че в момента, в който пациентът влезе в тази фаза, ние му спираме лечението, защото атрофията не може да бъде спряна и е безсмислено.

- Италиански лектори представят новости в лечението на главоболието.

- Да, италианците са най-добри в света в областта на главоболието.  Единият е проф. Фабио Антоначи, който ще говори за клъстърното главоболие. То е много рядко. Засяга предимно мъже и се лекува много трудно.  Необходимо е  да обучим невролозите как трябва да се лекува това главоболие – то е основно е с дишане на кислород и има някои детайли, които невролозите трябва да усвоят. Другата тема  е за хроничното ежедневно главоболие. Пациентите с мигрена, с тензионно главоболие цял живот пият обезболяващи. Доказано е, че те имат особена чувствителност към тях, така че  когато започват да злоупотребяват (което значи всеки ден да се пие по един седалгин, аналгин или нещо подобно), след определено време се развива ново главоболие, което се дължи  на тази повишена чувствителност и вече е хронично, ежедневно. Това главоболие се лекува много трудно. Българското дружество по неврология и Българското дружество по главоболие правят една голяма кампания за обучение на невролозите, които пък от своя страна да обучат пациентите си  за това да се преустанови тази злоупотреба с аналгетици. Тя е много сериозен проблем и у нас, и по цял свят. В нашата болница организираме  практически курс за лечение на главоболието. Той е продължение на един теоретичен курс, който се проведе през април. Амбицията ни е да подготвим 60-70 наистина добри специалисти в областта на главоболието, да ги посочим на картата на България къде са, за да може всеки, който влеза в сайта на дружеството по неврология, да може да ги намира. Защото главоболието е нещо специфично. Смятаме по подобен начин и да обучим 100 души в областта  на дистониите. Защото единият от големите проблеми за пациентите в България, е че не знаят къде да отидат.  Програмата ни за обучение е доста амбициозна и е подчинена на идеята да се създаде една по-специализирана неврология. У нас има близо 800 невролози. Трябва да създадем специализирани групи сред тях  – според личните  им интереси, разбира се. Защото неврологията стана много голяма наука и не може всеки да е специалист по всичко.

Автор: ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА