Размислите на една бъдеща българска акушерка

Автор: Olga  
Източник: http://doula.bg/2015/05/04/5may2015/

А сега ще обясня защо това е толкова важно.

Трагедията в Софиямед постави на дневен ред много важни въпроси – отделянето на новородените от майките, грубото отношение към тях в болниците, проблемите на акушерките в България и други. Не бих искала да коментирам тук тази история – потресена съм от случилото се, не оправдавам стореното и дълбоко съчувствам на семейството.

Но понеже ме вълнува бъдещето на акушерството в България, ми се иска да вярвам, че предизвиканият дебат ще доведе до положителни промени в майчиното и детското здравеопазване, вместо да очерни акушерската професия и да направи положението на акушерките още по-тежко.

Акушерките в България и без това са на изчезване. Условията на труд, отговорността, напрежението, ниското заплащане и ролята, която играе акушерката, доведоха до там, че желаещите да практикуват тази професия стават все по-малко. Преди две години в България имаше приблизително 3200 акушерки, през 1990 г. броят им е бил около 7500. В повечето болници акушерките не достигат. Средната възраст на работещите акушерки е около 50 години. Често работят и акушерки в пенсионна възраст.

Тази липса на кадри се отразява и върху образованието на бъдещите акушерки (впечателенията ми са за София). Влиза се фактически без изпит – приемният изпит е по Етика, но на практика представлява нещо като събеседване на тема Защо искаш да станеш акушерка. Така всички желаещи, а също и хора, които не са успяли да влязат никаде другаде, могат да се запишат да учат за акушерки. Не само да се запишат, но и да завършат, защото по време на обучението контролът също е занижен – всички успяват да си вземат изпитите, ако не от първия, то със сигурност от втория път. Неизбежно това се отразява върху качеството на услугата като цяло.

Има разбира се, мотивирани, можещи и отдадени на професията акушерки. За съжаление много от тях отиват да работят в чужбина или се отказват скоро след като започнат работа. Защо? Защото системата, в която трябва да работят е под всякаква критика, а ролята на акушерката не е това, което би трябвало да бъде.

Акушерките би трябвало да са основните медицински специалисти, които се грижат за жените по време на бременността, раждането и периода след раждането. Те трябва да притежават необходимите знания и умения, за да проследяват нормално протичаща бременност, да асистират по време на нормално раждане, но и да разпознаят потенциален проблем, който изисква консултация или намеса от лекар. Думата акушерка midwife означава „да бъде до жената”.

Акушерките би трябвало да са независими специалисти, това не е професия, която е подчинена на друга. В развитите държави, където има най-добри показатели за майчина и детска смъртност именно акушерките са основните медицински специалисти, които се грижат за здравите жени и бебета.

Например дейността на независимата акушерка в Холандия изглежда по следния начин. Акушерката не работи в болница или под ръководството на акушер-гинеколог, а има самостоятелна практика. Разбира се, тя си сътрудничи с болници и акушер-гинеколози, когато се налага. Но когато бременността е без усложнения, тя самостоятелно провежда женската консултация, асистира при раждането и проследява възстановителния период след това.

Често жените и бебетата, които се проследяват при нея, изобщо не се срещат с лекар по време на цялата бременност или се срещат един или два пъти – за ултразвук. Такъв е холандският модел на грижа – при нормална бременност акушерката е основният доставчик на здравните грижи. Жените раждат вкъщи или в родилни центрове, които се ръководят от акушерки. Лекар е необходим, само ако възникнат усложнения. Тогава той оказва основната помощ, а акушерката му асистира. В болниците раждат високо-рискови жени, а ниско-рисковите трябва да си плащат, ако искат да родят в болница.

По време на бременността акушерката се среща многократно с жените, с които работи и ги опознава добре. Опознава не само физическите им особености, но и техните страхове, притеснения, предпочитания. Когато раждането започне, тя вече не е непознато лице, а човек, на когото жената има доверие, човек, когото познава.

Как изглеждат нещата в България? За съжаление у нас ролята на акушерката в момента е сведена до асистент на лекаря. Акушерката не може да работи в съответствие с международните препоръки, няма право на самостоятелна практика и е изключена като автономен специалист. Основните медицински специалисти, които проследяват бременност и водят раждане са лекари акушер-гинеколози. Домашното раждане не е законово регламентирано, раждане в родилен център – само мечта. Проследяване на нормална бременност само от акушерка също няма, въпреки, че преди години имаше женски консултации, водени от акушерка. Сега женската консултация се е свела до ултразвукови прегледи всеки месец, а процентът цезарови сечения и други медицински интервенции постоянно расте.

Фокусът по време на обучението на акушер-гинеколога е върху усложненията по време на бременността и раждането. Голяма част от подготовката му се отделя на хирургията. Той е обучен да решава сложни случаи, при които възникват патологии и аномалии. При такива пациентки той може прояви в пълна степен своите знания и умения. Това е много високо-квалифициран специалист, и да си го кажем направо – едно нормално физиологично раждане е прекалено просто за него. Д-р Марсден Уагнер, бившият директор на отдел Майчино и детско здраве в СЗО казваше, че да ангажирате акушер-гинеколог да води нормално раждане е все едно да викате педиатър да гледа вашето здраво 2-годишно дете, докато вие сте на кино в събота вечер.

Когато раждането протича нормално, ролята на акушер-гинеколога е само да наблюдава (obstetrician – наблюдава) и да има готовност да се намеси, ако възникне трудна ситуация. На практика много често акушер-гинеколозите предприемат медицински интервенции за профилактика, за да предотвратят усложнения, защото като цяло гледат на раждането като рисково събитие. Но да не забравяме, че по-големият процент от ражданията протичат без усложнения и не изискват намеса от лекар. И че всъщност при ниско-рисковите жени рутинните интервенции могат да доведат до усложнения.

Никога не бих си позволила да омаловажавам ролята на лекарите – тяхната роля при усложнени раждания е изключително важна. Това просто са две различни професии. Би било прекрасно, ако лекарите започнат да гледат на акушерките като специалисти, да уважават акушерката професия. Двата варианта не са взаимоизключващи се. Напротив идеалният вариант е ако лекарят и акушерката работят като един отбор и всеки си знае ролята и мястото.

Класическият акушерски модел на грижи се фокусира върху осигуряването на максимално добро здраве на майките и децата, превенция и ранно откриване на проблемите и обръща внимание върху емоционалните, социалните и духовните аспекти на бременността и раждането. Медицински интервенции се предприемат само по индикации, а не рутинно. През 2013 г систематизирано ревю на Кохрейн показва, че жените, които са получавали продължителна грижа от акушерка са имали по-ниски проценти регионална анестезия, епизиотомия и инструментално раждане и по-висок процент спонтанни вагинални раждания.

Промяната на статута и ролята на акушерките няма как да се случи изведнъж, борбата няма да е никак лесна. За момента тук не можем дори да мечтаем за независима акушерска практика. И със сигурност промяна няма да има, ако акушерките не успеят отново да спечелят доверието на жените, да застанат до тях. Повече от всякога жените имат нужда от подкрепата на акушерки, а акушерките имат нужда от подкрепата на жените. Трябва да се обединим, да си търсим правата, да не премълчаваме повече. Друг начин няма…