През последното десетилетие, знанията на медицината в областта на дихателната алергия неимоверно нараснаха. Научната медицинска общност категорично определя патофизиологична връзка между алергичните болести на горни и долни отдели на дихателната система

Алергичната астма е клинична изява на атопичен синдром. Атопия означава генетично предразположение за синтез на специфични имуноглобулин Е (ИгЕ) антитела отговорни за механизма на алергична реакция. През последното десетилетие, знанията на медицината в областта на дихателната алергия неимоверно нараснаха. Научната медицинска общност категорично определя патофизиологична връзка между алергичните болести на горни и долни отдели на дихателната система.

Въпреки детайлните познания върху анатомия, функциии и биологични особености, до момента не са напълно ясни механизмите на тези взаимоотношения. Подобен цялостен подход обикновено отсъства от клиничното поведение на специалистите в областта на респираторната патология. Резултатът е лишаване на пациентите с прояви на съчетана симптоматика от подходящо лечение.

Причините за респираторна алергия, каквато е бронхиалната астма са разнообразни. Освен генетична предиспозиция, алергичният фенотип се определя и от фактори на околната среда свързани със замърсяване на въздуха, влажност и реактивност на организма към аромати и химически дразнители. Тонусът на бронхиалната гладка мускулатура се регулира от парасимпатикусови нерви, напр. нервус вагус. Механично или химично дразнене на рецепторите в носа, трахеята, ларинкса или на друго място в дихателния път, може да провокират кихане, кашлица или бронхоспазъм за предотвартяване по-дълбоко проникване на алергени или иританти в бронхите. Експозиция на лигавицата на носа на студен въздух би могла да причини внезапен бронхоспазъм и повишена бронхиална хиперреактивност при астматици. Пациентите страдащи от алергичен ринит с прояви на запушен нос, дишат предимно през устатата. Понижената филтрираща и затопляща функция на носа повишава бронхиалната експозиция към алергени. При възприемчиви индивиди това може да доведе до възпалителни промени в белите дробове. Носът протектира долните дихателни пътища чрез филтриране и затопляне на инхалирания въздух и този процес зависи от големината на инхалираните частици. Малки молекули като плесени и пърхот от котка се асоциират с повишен риск от развитие на астма, докато по-големи молекули като тревни и дървесни полени са свързани по-често с прояви от страна на носната лигавица.

Бронхиалната астма е една от най-честите хронични възпалителни болести. Терминът астма е използван преди 2000 г. Засяга пациенти от всички възрасти: детство, юношество, зряла възраст и над 5% от всяка изследвана популация. Глобален проблем. По данни на СЗО в световен мащаб над 300 млн. За България - 35 000 деца, 350 000 възрастни. Причинява се от:

І. Вътрешни фактори:

Генетични:

1. гени предразполагаща към атопия

2. гени предразполагащи към хиперреактивност

Затлъстяване

Пол - по-често при жени

ІІ. Фактори от външната среда

Алергени:

битови – акари, домашни животни, хлебарки, гъбички, прах, полени

Инфекции – предимно вирусни

Професионални дразнители

Тютюнопушене

ІІІ. Симптоми

Характеризира се с повтарящи се епизоди на свирене в гърдите, задух, тежест и кашлица, реакция към неспецифични дразнители (токсични газове-серен двуокис, азотен окис, озон, прахове, студен въздух, миризми).