С главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев разговаря Галина Спасова

Д-р Кунчев, напоследък дискусията за ваксините се изостри, а експертните аргументи в нея би трябвало да са с най-голяма тежест.

- Трудно е да се даде еднозначен отговор какви трябва да бъдат имунизациите – задължителни, препоръчителни, част задължителни, част препоръчителни, - защото това е винаги свързано с конкретна страна, общество, условия на живот. И ако нещо работи в една страна, то не е задължително да работи и в други. В около 10 страни от ЕС имунизациите са задължителни, експертите там са преценили, че това осигурява по-надеждна защита и на децата, и на обществото. Същевременно не съм привърженик на тоталното отхвърляне, защото, ако нещо притеснява родителите, те трябва да получат адекватен отговор, разбираема информация. В медицината има единодушие за четири епохални събития с драматичен ефект върху човешкото здраве – осигуряването на чиста питейна вода, въвеждането на дезинфекция и стерилизация, създаването на антибиотиците и използването на ваксини. Мога да кажа твърдо - всички данни, с които разполагаме, огромната информация за милионите дози, които се прилагат, недвусмислено говорят, че това са едни максимално обезопасени, ефективни продукти, които опазват здравето на децата. Но модата на антиваксиналните движения, която се зароди не при нас, а на Запад, продължава да взима жертви. Някои родители се доверяват на изкривена информация, понякога чудовищно лъжлива. Срещам откровено безумни дискусии в интернет. Аз съм готов да водя диалог с всеки, но с медицински доказателства и статистика. Ако ми казват, че съм част от световен заговор, който иска да унищожи човечеството и уврежда децата с помощта на правителствата и СЗО, тогава сериозен разговор няма. Но и всяка проява на медицинско високомерие, на това да обясняваш на населението, че то не е достатъчно образовано, за да вземе решение, е грешка.

При нас проблемът видимо е там – в разговора с родителите.

- Факт е, че поради организацията на медицинската помощ, особено извънболничната, лекарят е толкова ангажиран, че наистина няма много време да дава необходимата информация на всяка майка. Но това е задължително. Няма как да има доверие, няма как да убедиш някого в нещо, ако не искаш да разговаряш с него. Да говорим с факти. Задължителните ваксини в България са най-малко в сравнение с държавите в ЕС и с всички развити страни. И в САЩ, Канада, Япония, Австралия, в цяла Западна Европа се правят поне още пет ваксини повече от включените в нашия задължителен календар. Ние често се оказваме между чука и наковалнята - половината време обясняваме защо правим много имунизации, а през останалото отговаряме на запитвания защо не правим някои имунизации както в други страни - като тези срещу менингококи, срещу ротавируси. Много често ни питат защо варицелната ваксина се прави в Гърция, в Австрия, Германия, а ние не я правим. Промените в календара и това дали да бъде включена една ваксина или не, се преценяват на базата на огромна информация за чуждите практики, на заболеваемостта при нас, плюсовете и минусите. Пак казвам – можем да си говорим много за научни данни, но когато майката се страхува или не е сигурна, тя трябва да получи информация по всички възможни пътища.

В наши условия какво би означавалопреминаването на задължителните ваксини в графата „препоръчителни“?

- Стигаме до реалността и данните са абсолютно неоспорими. Дори и при сравнително добър обхват, какъвто имахме години наред срещу морбили, само заради това, че в определени контингенти обхватът спадна, през 2009-2010-а си организирахме на практика най-голямата епидемия в Европа. Заболяха 24 хил. деца, изгубихме 24. Обхват под 80% в рамките на две години означава сигурна епидемия и по това не може да има никакви разсъждения. Ако го допуснем, особено в отделни групи с много неимунизирани лица, това автоматично води до епидемична ситуация. Това стана у нас с морбили, в Украйна с дифтерия, в момента е в САЩ с морбили. Винаги давам един пример: в САЩ има щати, където ваксините са абсолютно задължителни и други със сравнително либерален режим. Само в Калифорния решението е тотално свободно. Сега се връщат към задължителните имунизации, след жестока епидемия от морбили.

Основен аргумент в спора е правото на избор за собственото дете. От думите Ви става ясно обаче, че се взима решение и за здравето на другите.

- Абсолютно вярно. Има известен егоизъм при тези, които не имунизират децата си - те разчитат на това, че другите го правят. Разсъждават, че в среда, в която няма да се развие заболяването, можеш и да си спестиш имунизацията. Обаче има доста деца, около 4-6 на сто, които по различни причини не могат да бъдат имунизирани. Те разчитат изцяло на обществения имунитет, който няма да им осигурим, ако има неваксинирани.