Генетични промени блокират пубертета и обонянието едновременно. 40 кг са критични за настъпване на пубертетно развитие, твърди авторът проф. Филип Куманов

Преди броени дни световноизвестното американското издателство Springer Science and Bussiness Media издаде монографията „Пубертетът физиология и отклонения“, чийто редактор и съавтор е известният българския ендокринолог и андролог проф. Филип Куманов. Той е специализирал в Германия, Италия и САЩ. Има научни интереси в областите клинична невроендокринология, репродуктивна ендокринология, андрология, метаболитни нарушения, пубертет, климактериум.

- Проф. Куманов, поздравления за световната премиера! Как накратко бихте представили книгата „Пубертетът“?

- Състои се от 19 глави, претендиращи да обхванат всички проблеми на физиологията и патологията на пубертета. Те  включват както физиологичното развитие - съзряването на мозъка, регулацията от страна на мозъка на хормоналните процеси, хормоналното участие, развитието на костната система, ролята на теглото за пубертета, така и отклоненията – преждевременен пубертет, закъсняващ пубертет, юношеско варикоцеле, Синдрома на поликистозните яйчници в младежката възраст, както и някои психо-социални проблеми при младежите и подрастващите и злоупотребата със забранени вещества. Написани са от водещи специалисти от 11 държави, между които САЩ, Япония, Франция, Великобритания и България. Сред тях са Дъглас Матюс от САЩ, Лорън Пасби и Йотис Джордж от Оксфорд, Питър Лий, Кристофър Хаук от САЩ,  Жулиане Лежер от Париж, Михаел Херманусен от Германия и Рудолфо Рей от Аржентина. От българска страна участват проф. Добрин Свинаров, проф. Михаил Боянов, доц. Анелия Томова и д-р Ралица Робева. Аз съм автор на две от главите -  за физическото развитие на момичетата и момчетата и за пубертетната гинекомастия, както и редактор на цялата книга.

„Пубертетът“ е предназначена за лекари – ОПЛ, педиатри, ендокринолози, уролози и гинеколози. Не е подходяща за широката аудитория, тъй като в нея се разглеждат строго научни и клинични проблеми.

- Каква е историята на книгата? Как се стигна до написването й?

- През 90-те г. на XX в. направих  едно голямо проучване в България за развитието през пубертета. Обхванах деца от раждането до 19 г. - общо 6200 момчета. Това е най-голямото изследване в света, извършено от един единствен човек. Бях сам, за да може грешката на различните наблюдатели да се сведе до нула. И разбрах колко интересно,  динамично и същевременно проблематично е  развитието през периода на пубертета. Традиционно в световен план акцентът пада главно върху климактериума като тежка и критична възраст. Не по-малко критичен е пубертетът, защото тогава се формира личността, както и възможността за създаване и отглеждане на здраво поколение. В тази възраст се появяват много от заложбите – добри и лоши, вродени болести, които в детството не са се проявили. Пубертетът е обикновено пренебрегван, дори  леко иронизиран. Но  всъщност това е един много важен период в развитието на бъдещия зрял мъж или жена. И така аз направих едни сериозни проучвания, като никой не ми е помагал, аз се движих сам из страната. До голяма степен го финансирах сам, а ценни съвети ми дадоха колеги от Института по антропология на БАН, както и някои чуждестранни учени и специалисти. След като приключих, направих публикации по този въпрос в редица водещи световни списания. Получиха се много добри изводи с пълно признание, че това е най-всеобхватното изследване върху пубертета, извършено от един единствен човек. На тоя фон се появи възможност да кандидатствам в Springer за написване на монография. Аз предложих план с тези глави, обхващащи въпроса от всички страни, представих аргументи, че досега подобна тематика в този вид и обем не е публикувана и книгата беше одобрена след конкурс. Условието беше да бъда не само съавтор, но и редактор. Аз избрах и учените, които да участват в съответни глави, дадох указания в какъв обем, в каква последователност да разгледат нещата. Щастлив съм, че повечето поканени се отзоваха. Предложението за сключване на договора пристигна по електронната поща на самия 24 декември 2014 г. Сроковете бяха много твърди през цялото време и изискванията много строги.  От своя страна аз пришпорвах авторите. И така книгата видя бял свят първоначално в електронен вариант, защото самото издателство има най-голямата електронна библиотека и поставя акцент върху  електронните издания. Но вече има и хартиено тяло с твърди корици. Доставя се в България  само по поръчка. По интернет може да се намери в Amazon.

- Наблюдава ли се нещо, което е променило развитието на момичетата и момчетата през пубертета в сравнение с предходен период?

- Да, най-вече екселерацията. За щастие в България са водени записки за пубертетното развитие още от началото на ХХ век. Констатирахме, че както момичетата, така и момчетата сега с около 2 г. по-рано отключват пубертета. При момичетата настъпва и по-рано. Ако при момчетата първите еякулации в началото на ХХ в. са били на около 17-годишна възраст, в средата на ХХ в. -  на 15 години, сега вече са на 13 години. При момичетата по същия начин -  първите менструации сега вече отиват към 11- 11,5 г. 
Интересно е и друго. Аз за първи път направих изследване обема на тестисите. По-рано не се е правило, защото не е имало нито орхидометри (специални уреди за изследване на обема на тестисите), нито такива уреди както ултразвукова апаратура. Интересното което установихме с доц. Томова, е че индексът на телесна маса е определящ за пубертета. Под определено тегло не може да се очаква менструация и развитие на тестисите. И това критично тегло например за развитието на тестисите е 39-40 кг. При по-слабите не може да се очаква начало на пубертета. Ако едно момиче отслабне рязко, ще му спре менструацията. Парадоксалното е, че при много високо тегло пубертетът  също се забавя. Явно природата търси оптимума. Както едната, така и другата крайност са нежелателни.

- Много се коментира около забавянето или неразвитието на пубертета. Известна ли е причината и коментира ли се този проблем в книгата?

- Чуждите автори споделят свои набюдения в тази посока и твърдят, че в 40% от случаите това се дължи на генетични отклонения. В другата половина от случаите тази връзка не е доказана. Любопитно е, че много често неотключването на пубертета се комбинира с липса на обоняние  -  това комплексно отклонение, което все повече и повече се изследва и което се установява че е хетерогенно, т.е. различни генетични аномалии водят до него. Това е като една фуния - много аномалии, а в края на краищата проявата е една – липса на полово развитие и липса на обоняние. Причината е много тясното ембрионално развитие между органите на обонянието и половата система. Не е случайно, че в животинския свят чрез обонянието  животните намират своя полов партньор. Ние не можем да избягаме от нашата биологична природа, в колкото и високи небостъргачи да се крием.

Автор: Лиляна Филипова