Публикация

CredoWeb стартира обществена дискусия за промени в здравеопазването

CredoWeb стартира обществена дискусия за промени в здравеопазването

За първи път българските лекари ще могат 1 месец да коментират здравните платформи на кандидат-управляващите


 

Най-голямата в България онлайн платформа за комуникация в здравеопазването CredoWeb и националният седмичен вестник „Животът днес“ стартират виртуална обществена дискусия за необходимите промени в здравеопазването. 

Събитието  ще се проведе между 20 февруари и 19 март в навечерието на парламентарния вот в CredoWeb под мотото „Стани част от националната дискусия за промени в здравеопазването“.

Онлайн дискусията е разделена на 3 теми:

По всяка тема дискусията се провокира от въпросите на водещи имена в здравеопазването – лекари, дентални лекари, фармацевти, здравни мениджъри, представители на съсловни организации и фармацевтичната индустрия. 12 000 медицински специалисти, участващи в CredoWeb ще имат възможност да се запознаят от първа ръка  с визията на кандидат-управляващите, да коментират, да оценят идеите на политиците и заявят позиция за визията си за решение на проблемите в сектора. Така те ще станат част от активното лекарско общество, членуващо в CredoWeb.

Защо дискусията е уникална възможност за лекарската гилдия

  • Дискусията е затворена, ще се проведе в чиста професионална среда, което е гаранция срещу опити за популизъм, заиграване с нереални обещания.  Това ще позволи на лекарите да бъдат активни, открити и критични.
  • За разлика от класическите медийни дебати и предизборни събрания диалогът ще е продължителен, задълбочен и многопластов, без лимит на въпроси и участници.
  • В един нов формат политиците ще получат шанс да се вслушат в гласа на представителите на професионалната общност, и на тази база да коригират и доразвият идеите си в здравеопазването.
  • Всеки от участниците присъства с реалното си име, УИН, специалност и месторабота, което елиминира  риска от  манипулации, анонимни изяви  и атака на тролове. CredoWeb покрива около 75% от лекарите в големите градове.
  • Тези, които се притесняват да се ангажират  с мнение или коментар, могат само да четат.
  • На базата на получената картина медицинската гилдия ще може да направи аргументиран политически избор.

Включването в дискусията ще става с лична покана или по заявка, одобрена от администратор.

Към дискусиите>>>

Какво трябва да се промени в БОЛНИЧНАТА ПОМОЩ?

Кои са важните ходове в ДОБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ?

Кои са работещите идеи в сектор ЛЕКАРСТВЕНА ПОЛИТИКА?

 

Коментари

CredoWeb
22 фев 2017 09:30

Уважаеми потребители, обществената дискусия за промени в здравеопазването вече започна. Можете да ги намерите на следните линкове:http://www.credoweb.bg/koi-sa-vazhnite-hodove-v-dobolnichnata-pomosht-discussion-1595.html - доболнична помощ http://www.credoweb.bg/kakvo-tryabva-da-se-promeni-v-bolnichnata-pomosht-discussion-1593.html - болнична помощ http://www.credoweb.bg/koi-sa-raboteshtite-idei-v-sektor-lekarstvena-politika-discussion-1596.html - лекарствена политика

Това, което коментираме е пътя на пациента до лекаря и пътя на парите. А това изисква ясно разписани процедури. Взаимодействието между здравните професионалисти и фармацевтичните компании също има нужда от ясен и прозрачен регламент. Медицината,основана на доказателства е друга тема, която включва: продължаващо медицинско образование, медицинска наука, клинични изпитвания, събиране на реални данни и др. Привърженик съм на хипотезата, че здравеопазването е система от леви политики и десни средства.

Моделът на здравна помощ не позволява оптимизиране на разходите и подобряване на качеството. Не е реалистично да се очаква добро здравеопазването при противоречиви стимули: МЗ, НЗОК и гражданите да спестяват от разходи, а лекарите и лечебните заведение да увеличават доходите си при положение, че източника на пари е един: данъколатецът. Данъкоплатецът е изваден от модела на здравеопазване и присъства само в тук-там формирани обществени съвети. Би следвало този, който дава парите да има и директен, не делегиран контрол върху тяхното изразходване и съответно да поеме и отговорност за качеството на здравната услуга. Би следвало при посещение на лекар пациентът да заплати 100% от цената и да му бъде реимбурсирана онази част, до която се е осигурил, която също може да е 100%. Така няма всички да искат да се преглеждат при професор, ще се регулират и посещенията в лечебни заведения, които не посрещат очакванията за качество на здравна услуга. Друг проблем е отсътвието на централен регистър по заболявания, престой в лечебни заведения, отсъствие от работа, демографски групи и т.н. Проблем е липсата на визия на МЗ за здравеопазване: антибиотична резистентност, популационен имунитет, качество на хранене, физическа култура, система за продължаващо образование на здравните специалисти, здравна култура на населението.

няколко основни проблема: пътечната медицина генерира документи с невярно съдържание, води до недостоверна епидемиология (заболеваемост и болестност при отделните заболявания), мотивира надписване на дейности, води до селектиране на пациенти - лесните за мен, трудните на когото му е интересно. Лекарствена политика: няма ясен регламент за взаимодействия между фармацевтичните компании и здравните професионалисти, пациентските организации и научните дружества, който да дава еднозначни гаранции, че дадена здравна технология се прилага по медицински показания, а не като ангажименти срещу предоставена стойност (спонсорство, участие в клинично изпитване, пациентска програма и др). Упорито не се приемат наредбите за медицински научни изследвания, състрадателна употреба, ранен достъп до лечение. Продължаващо медицинско образование: липсва и не се държи на него. Медицински специалности: не са равнопоставени. Държавата няма идея всяка година по колко специалисти от всяка специалности следва да се попълнят, за да се осигури адекватно здравно обслужване на населението и съответно всеки такъв специалист да е справедливо заплатен и да няма разлика в годишните доходи между специалностите. Частните лекари следва да са отделени от общинските и държавни здравни структури. Техния мотив за участие в общественото здравеопазване е друг.