Публикация

Д-р Георги Симеонов, анестезиолог, МБАЛ "Вита", за съвременните упойки, преданестезиологичната консултация и събуждането на пациента

Как протича анестезията, какъв режим се прилага преди упойката, кога започва обезболяването, какви са страничните ефекти от поставянето на упойка - консултация с д-р Георги Симеонов, Началник Отделение „Анестезиология и интензивно лечение“ в МБАЛ “Вита” (www.vita.bg)


 

Д-р Симеонов, Вие имате над 20 години опит като анестезиолог. Сякаш българинът не е достатъчно информиран относно упойките и методите за борба с болката. Нека започнем с това какво да очаква пациентът, когато му предстои оперативна интервенция?
Първо ще отбележа, че пациентите ни са все по-информирани. Наскоро дори една от родилките във “Вита” се интересуваше от ултразвукова навигация на регионални блокади, което е сравнително непозната за широката аудитория практика. Когато говорим за обезболяване и етапи, ще започна с преданестезиологичната консултация. Тя е първият контакт между пациента и анестезиолога. Провежда се в кабинет, когато пациентът е на преглед или в стаята, когато няма възможност да става. По време на преданестезиологичната консултация имаме възможност да си спечелим доверието на пациента, като същевременно получим и пълна информация за неговото здравословно състояние. Уточняват се някои придружаващи заболявания и медикаменти, които взима пациентът. Дава се подробна информация за детайлите по време на самата анестезия, какво да очаква пациентът и какъв режим да спазва преди и след. Освен това се определя и тежестта на заболеваемостта на пациента -т.е. какъв е анестезиологичният риск за самия пациент. Обсъждат се, разбира се, и видовете анестезии и кои са най-подходящи за конкретния проблем. Подписва се и информирано съгласие за извършване на анестезия или аналгезия (обезболяване).

Какво включва режимът преди анестезия?
При всички планови операции пациентът не трябва да приема течности 4 часа преди интервенцията, както и никакво ядене 6 часа по-рано. Нужно е да се вземат придружаващите лекарства, които приема пациентът  - за кръвно, за диабет например. Те трябва да се приемат с една глътка вода, дори и сутринта преди операцията. 

Кои са съвременните видове упойки?
Като актуални към момента бих определил тези анестезии, които се дават за различни интервенционални процедури. Разделят се на общи, регионални и локални (местни). Може да има и комбинация между тях. Друга част от общото обезболяване е седацията, която също е част от процедурите, които извършва анестезиологичният екип. 

Какво всъщност е седацията?
Седацията е състояние, в което пациентът не е под обща анестезия, но е леко приспан и успокоен. Това му дава възможност да понася обстановката около себе си спокойно. 

При кои упойки пациентът е буден?
При локалните и регионалните анестезии. Допълнително се слага седация, когато пациентът е буден, за да е спокоен и да не си спомня неприятните моменти.

Бихте ли казал повече за общите анестезии?
Да. Те са няколко вида взависимост какъв анестетик се използва. Венозни - когато упойката се вкарва венозно, инхалационни - когато пациентът вдишва анестетика и комбинирани. Интубационната анестезия например е старо понятие. При нея се поставя пласмасова тръбичка, която свързва апарата и дихателните пътища и по този начин се осигурява проходимост на дихателните пътища. Друг начин за осигуряване проходимостта на дихателните пътища е ларингеалната маска.

Пациентът ли избира типа анестезия?
Преценката дали да е венозна, инхалационна или комбинирана е на анестезиолога. Това зависи от състоянието, каква е оперативната интервенция, какви са техническите възможности за извършване на типа анестезия и др. Видът анестезия се обсъжда с пациента и се взима неговото информирано съгласие.

Венозната анестезия може да бъде краткотрайна и дълготрайна. От какво се определя?
От ефекта на венозния анестетик, който има определена продължителност. Но когато венозният анестетик се постави в постоянна инфузия или преди да е изтекъл неговия ефект се добавя нова доза, то упойката става дълготрайна.

Кога се използва спинална и кога епидурална упойка? 
Спиналната упойка е регионална анестезия. Тя се прилага при оперативно родоразширение (секцио раждане) и др. При нея имаме обезболяване от гръдните сегменти надолу. Епидуралната упойка най-често се прави в лумбалния сегмент, зоната на кръста и се използва и за обезболяване на нормалното раждане.

Каква е разликата?
При спиналната анестезия със специална игла се достига до пространството, в което има спинална течност. Иглата прониква в дълбочина и пробива твърдата мозъчна обвивка, където се инжектира анестетика. Така осигуряваме обезболяване от кръста надолу и много добра мускулна релаксация за целите на хирургията,  оперативното
акушерство, ортопедия  и др. При епидуралната иглата достига до епидуралното пространство и не пробива твърдата мозъчна обвивка. Там се инжектира локалният анестетик или комбинацията с опиуиден аналгетик.

Кога започва ефектът от обезболяването?
Зависи от вида локален анестетик – при бързодействащите ефектът започва до 2-3 минути.

Ако на бременна й се наложи операция, какви упойки могат да се ползват?
Ако на бременна жена трябва да бъде извършена операция, се използват анестезии и анестетици, които имат за цел да осигурят комфорта на майката, но и същевременно да не навредят на плода. 

Какви са страничните ефекти от поставяне на упойка?
Най-често имаме падане на кръвното налягане, което може да повлияе и върху дишането. Всички анестетици (общи и регионални) имат ефект върху кръвното налягане и могат да го понижат или повишат. Най-често понижаването се получава след спинална или епидурална анестезия и затова се използват специални медикаменти, които да повишат кръвното налягане.  Всички анестетици и обезболяващи средства (аналгетици и седативни средства) дават чувство за замаяност и за световъртеж. Затова  е напълно противопоказно да се шофира и да се приема алкохол след обща анестезия. Евентуално могат да настъпят някои усложения, свързани с пунктирането на гръбначния стълб, увреждане на нерви и др. Бързам да успокоя нашите пациенти, че в България честотата на подобни проблеми е съотносима със световната тенденция и е сравнително ниска.


Чували сме за проблеми с пикочния мехур при поставяне на упойка?
Случва се. При спинална или епидурална анестезия имаме ефект и върху моториката на пикочния мехур. Тогава частично и временно се нарушава неговата дейност, тъй като му влияе  локалният анестетик. При по-дълги интервенции е добре да се постави временен уретрален катетър, за да се изпразва мехура.

Общувате ли с пациента след събуждането му?
Да. Задължително го питам как се чувства, дали го боли, дали му е студено, дали му стига въздухът, дали може да покаже език или не, дали може да повдигне главата си, дали може да свие крайниците. По този начин проверявам адекватност, възстановяване от анестезията, възстановяване от нервно-мускулния блок, остатъчния ефект от лекарствата и проходимостта на дихателните пътища.

Д-р Георги Симеонов е специалист-анестезиолог и Началник на Отделението по Анестезиология и интензивно лечение в болница "Вита".  Д-р Симеонов има допълнителни квалификации в областта на детската анестезиология, парентералното, ентерално и смесено хранене, регионални анестезии (плексусни абокади). Преминал е обучение по лечение на болката в Япония.  Специализирал е в Германия и Япония.


 

Коментари