Интервю на Галина Спасова

Д-р Мариана Мандажиева е специалист по клинична алергология. Работила е закратко във фтизиатрия, а първата ѝ специалност е УНГ. 

• Коя е горещата тема за алергологията в момента?
• Най-големият проблем, който е на вниманието на специалистите, е пандемията от алергични заболявания, която ще достигне в рамките на десетина години до всеки втори човек. Според последните данни в Европа от алергии боледуват 150 млн. души. Във фокуса е и силното влошаване на качеството на живот, икономическата тежест, която носят за обществото алергичните болести, защото се отчита, че те водят всяка година до загуба на 100 млн. работни и учебни дни. Така че се търси причината – защо боледуват толкова много хора, като в същото време нямат точна диагноза, а в много случаи тя е погрешна. Състояния като обрив, кашлица, хрема, фебрилитет дори се приемат за алергия, без да е доказано това с тестове и терапевтично. Много се работи по нова хипотеза, за която има вече достатъчно фактология. Оказва се, че и най-елементарният риновирус, който причинява хремата, прониква в някои имунни клетки, чувства се там много добре, започва да се размножава и да причинява отделянето на провъзпалителни вещества, които предизвикват алергичните реакции. Както хората с алергии са по-податливи на остри вирусни инфекции, така и самите вируси могат да помогнат за отклоняване на имунната система към алергичен тип. Затова е важно да се поддържа общото добро състояние на имунната система.
• Какво затруднява диагнозата на алергиите?
• Няколко фактора има – сложността, комплексността на алергичното заболяване, попадането на пациента на неточния специалист, за да се направят изследвания и да се докаже диагнозата. Защото невинаги тестовете са положителни и това е също един от проблемите, които се обсъждат активно. Трябва да отговорим например отрицателните резултати от конвенционалните кожни и кръвни тестове отхвърлят ли диагнозата напълно, или предполагат нови изследвания и нови методи на диагностика, например локалната алергична хрема?
• Кои са най-често срещаните разминавания в диагностиката?
• Според мен най-драстични обърквания стават при самодиагностика, поне у нас е така. Пациентът отива в лаборатория, прави си тест за хранителна непоносимост за 200 лева и идва с диагноза, която си е поставил сам. Много масово се използват от хората тези тестове за хранителна непоносимост, но те не дават никаква представа за алергичното заболяване. Защото говорим за изследване на IgG антитела, това означава среща с някаква храна, а ние се срещаме с много храни. Защо става така, моето обяснение е, че всеки търси най-бързия начин да реши проблема си. Не бива да упрекваме личните лекари - те вече лесно се ориентират в алергиите и моите впечатления са, че не се занимават с диагностика.
• Кога е най-трудно за специалиста да постави диагноза?
• Когато пациентът няма спомен и не може да даде достатъчно факти за историята на заболяването - например при медикаментозната алергия това е извънредно важно. Когато не може да каже какви лекарства е пил, кога, с какво друго едновременно – дали с храна, с алкохол, дали с други лекарства. Голям проблем са острите състояния. Защото, когато човек получи анафилактичен шок или тежка уртикария, оток на ларинкса, той отива или при УНГ, или вика спешна помощ. Транспортират го в токсикология или в дежурна болница, прави му се урбазон, изписва се след края на клиничната пътека и - дотам. А тези пациенти трябва веднага да бъдат насочени към алерголог, защото после се губи какво точно се е случило, от какво е причинено и то може да се повтори. И затова е необходимо след овладяване на остър алергичен проблем веднага да се потърси специалист, и то алерголог, който е наясно с тези спешни състояния.
• Може ли да се получи алергия от медикамент, който е приеман нееднократно преди?
• Отговора на този въпрос, както и цялото интервю с д-р Мандаджиева може да прочетете ТУК