Деменцията е заболяване, с постепено, незабележимо начало, което обичайно се изявява след 50-55 г. възраст с нарушения в паметта. Във възрастовата група 65 г. - 74 г. тя се диагностицира в 5% до 8% от населението, а след 85 г. възраст - честотата й рязко се увеличава до 36%-50%.

Доц. Д-р Петя Минева, дм, Специалист по нервни болести

Доплерова сонография, клинична невропсихология и медицина на съня

Тракийски университет, медицнски факултет, гр. Стара Загора

Университет „Проф. Асен Златаров“, гр. Бургас

С нарасналата продължителност на живота в страните с висок жизнен стандарт, деменцията застрашава да се превърне в едно от най-значимите социални заболявания в следващите десетилетия. В нашата страна има и друг сериозен проблем – ниска раждаемост, отрицателен демографски прираст, значими миграционни процеси и силно превалиране на относителния дял на хората над 65 години. Това налага удължаване на пенсионната възраст, процес, който протича не само у нас, а и във всички европейски държави. Следователно се поражда необходимост, хората да запазят своята интелектуална и професионална активност до 65-70 г. възраст и да участват в създаването на материални и духовни ценности, както и услуги за бита и производството.

Първото описание на болна с деменция е публикувано от д-р Алцхаймер в началото на ХХ век. Днес най-често срещаният вид деменция носи неговото име. В продължение на десетилетия се е смятало, че това е психично заболяване и поставянето на диагнозата е било възможно само с аутопсия. В последните двайсет години знанията за деменцията, въпреки все още недостатъчни, са увеличени многократно. 

Благодарение на постиженията на постоянно усъвършенстващите се невроизобразяващи методи, на клиничната невропсихология и на генетиката, днес ние можем да диагностицираме заболяването в най-ранните му стадии с точност 90-95%. Установени са етиологични фактори за възникването на деменция, някои от които са лечими, както и рискови фактори, които ускоряват нейното развитие. Тяхното елиминиране, би могло да отложи началото на тежкото заболяване. Не на последно място са подобрени грижите за тези болни и тяхното качество на живот.

С термина деменция (оглупяване) най-общо се описва загубата на памет. Добре известно е, че напредването на възрастта, т. е. нормалното остаряване на човека, е свързано с нарушения в паметта, които се проявяват предимно с намалена, най-често - забавена способност за припомняне на информация ипо-бавно заучаване на нова. Този процес, обаче, не е свързан с нарушено функциониране в ежедневието, съхранени са социалните контакти и професионалната изява на личността.

Деменцията е заболяване, при което има значима загуба на памет. Постепенно се разгръщат неспособност за заучаване на нова информация и припомняне на предишни знания. Заедно с това обаче, се влошават концентрацията и разпределението на вниманието. Намалява способността за адаптация. Болните са дезориентирани за време и място, проявяват склонност към скитничество. Снижава се интелектът им, променят се емоциите, настроението и поведението. Настъпва постепенна изолация и се прекъсват социалните контакти. Наблюдава се прогресивен упадък на личността, свързан с трудности при справяне с ежедневните дейности - загуба на възможност за ползване на домакински и други уреди (телефон, часовник, компютър), пазаруване, готвене, шофиране и управление на финансите. Това води до пълна невъзможност за самостоятелно обслужване и необходимост от чужда помощ.

Заболяването се дължи на патологични изменнения в мозъка, предимно в мозъчната кора и в хипокампа, където се развиват тежки атрофии и дегенеративни, дисметаболитни и съдови изменения, водещи до дисбаланс и тежък дефицит на някои невромедиатори.

Деменцията е проява на различни заболявания. В 50%-80% от случаите тя се дължи на болестта на Алцхаимер. В около ¼ - тя е резултат на съдови заболявания на главния мозък – т. нар. съдова деменция. В останалите случаи се изявява в хода на други дегенеративни заболявания на мозъка с двигателни нарушения (фронто-темпорална деменция, болест на Паркинсон, деменция с телца на Lewy и др.), на токсични, на инфекциозни, на метаболитни и други болестни процеси. В около 15% деменцията е „смесена“ – дегенеративно-съдова.

Резултатите от последните научни изследвания показват, че безсимптомният стадий на деменцията, когато започват и прогресивно се развиват патологичните промени в мозъка, предхожда с около 15 - 20 години първите клинично изявени паметови нарушения. Получени са данни, че лекото когнитивно нарушение в зряла възраст, изразяващо се предимно с леки нарушения в паметта, е много често началото на деменция. По-нови данни показват, че то дори е свързано с по-висока смъртност. Следователно, възрастта между 40 и 60 години, която е целева за профилактика на сърдечно-съдовите и мозъчносъдовите заболявания, е много важна за провеждане и на профилактика на застрашените от деменция. 

През този възрастов период, у лицата със съдови рискови фактори, като хипертонична болест, захарен диабет, атеросклероза на мозъчните артерии, сърдечни заболявания, дислипидемии, обструктивна сънна апнея и др., се развива т. нар. субклинична (асимптомна) мозъчносъдова болест. Тя се характеризира с намален кръвоток и снижен метаболизъм в определени региони на мозъка, водещи до невротрансмитерни и структурни промени в мозъчната тъкан, които предхождат мозъчните инфаркти и съдовата деменция. Установена е връзка между прогресирането на интелектуалния упадък и тежестта на рисковите фактори. Тези данни са в подкрепа на концепцията за хетерогенната етиопатогенеза на деменцията, при която си взаимодействат генетични, дегенеративни, метаболитни и съдови рискови фактори. Това поражда необходимостта от ранно откриване на лицата с висок риск от интелектуален упадък и дава основания да се търсят чувствителни невропсихологични тестове и други лабораторни и генетични маркери, както и невроизобразяващи методи за ранна диагноза, профилактика и лечение. 

Естествено възниква въпросът: Kак можем да постигнем това?

Очаквайте следващия материал по темата деменция в страницата Когнитивни нарушения - многообразие от проявления.