Доц. Стефка Владева, началник на Клиниката по ендокринология в болница „Каспела“, Пловдив

Едно от най-сериозните и за съжаление най-ранните усложнения на захарния диабет е диабетната полиневропатия. Понякога тя се развива още преди диагностицирането на диабета, визирам тип 2. Т.е. още при поставянето на диагнозата в половината от случаите вече са налице и симптомите на полиневропатията, тъй като развитието й започва 3-4 години преди самото заболяване. Всъщност и диабетът има един продължителен скрит период, с висока кръвна захар през втория час след нахранване (която по-рядко се търси активно). Чак когато се получи висока кръвна захар сутрин на гладно, сме сигурни в диагнозата. А според редица сериозни проучвания заболяването започва около пет години преди диагностицирането. Тогава започва да се изявява и диабетната невропатия, тъй като основната предпоставка за нейното развитие е високата кръвна захар. По същество невропатията представлява нарушение в обвивката и в изхранването на нервните структури и най-често на крайните нервни окончания. Като се смущават сигналите, които се подават от нервните окончания към всяка клетка в органите, това предизвиква и нарушаване на тяхната функция.

Тъй като диабетната полиневропатия има различни локализации, нейните форми са различни. Диабетната вегетопатия се изразява най-често с промени във функцията на вътрешни органи - нарушава се нормалната работа на стомашно-чревния тракт, наблюдава се редуване на диарични изхождания със запек, отпускане на жлъчния мехур, развитие на възпалителни процеси, отлагане на камъни и т.н. Намаленият тонус на пикочния мехур пък води до задръжка на урина и също до инфекции.

При периферната невропатия субективните усещания са по-изразени, там се засягат периферните нервни окончания на крайниците и най-вече на краката, тъй като те са по-натоварени. Симптомите са типични – различно по степен неприятно усещане за студ, за мравучкане, понякога човек има чувството, че обувката му е тясна или чорапът смъкнат. Причина са нарушените нервни импулси към кръвоносните съдове на краката. Точно тези симптоми отвеждат пациентите при лекар. За съжаление повишената кръвна захар не боли и нерядко диабетът се открива късно.

Периферната невропатия е причина за т.нар. диабетно стъпало. При него вече страдат всички структури и тъкани, които изграждат стъпалото – нарушено е изхранването на мускулите, кожата, на потните жлези, ноктите, на артериалните кръвоносни съдове, на венозните съдове, предизвиква се застой на кръвта. Това е комплексна проява на диабетното усложнение.

При поставена диагноза захарен диабет и все още неизразена невропатия (тези случаи не са малко) има възможност да бъде извършена профилактика, като в основата й е перфектният контрол на кръвната захар. Освен това, разбира се, контрол на липидния профил, на кръвното налягане.

Алфа-липоевата (тиоктова) киселина е много интересно съединение, което участва активно в нормалния метаболизъм на нервните клетки и по-специално в образуването на обвивката на нервните окончания. Тя е важна за нормалното предаване на нервните импулси към отделните клетки и органи. Алфа-липоевата киселина се произвежда в твърде малко количество в организма, като в нормални условия дефицитът й не се усеща. Но при диабет се налага лечение именно с нея. Тя има и антиоксидантен ефект, т.е. противодейства на атакуващите клетъчните мембрани молекули. Така че алфа-липоевата киселина е изключително ценна в лечението, както и като профилактика при ранната изява на диабетната полиневропатия. В препарата „Алфалипомакс“ тя е комбинирана с няколко витамина от групата В (В1, В6 и В12), както и с фолиева киселина – всички тези съставки са абсолютно необходими за нормалната обмяна в нервната тъкан. Така че говорим за изключително сполучлив продукт именно заради комбинацията, която вече посочих. Превантивният и лечебният ефект на „Алфалипомакс“ при диабетната невропатия е много добър, но условието е да се приема поне три месеца, като дневната доза е минимум 600 мг.