Здравеопазването е обществена сфера,в която дискриминационните явления имат силен негативен отзвук, поради което тяхното предотвратяване и отстраняване е важна обществена задача.

          Резюме:

                     Присъединяването на България към ЕС е процес на адаптиране на националното законодателство към европейските  норми и ценности. Приемането на Закон за защита от дискриминация е важен момент на сближаване с европейските стандарти в областта на равенството,равните възможности,равното третиране,предотвратяване и премахване на дискриминацията в публичните отношения.

                       Здравеопазването е обществена сфера,в която дискриминационните явления имат силен негативен отзвук,  поради което тяхното предотвратяване и отстраняване е важна обществена задача.

  Съвременният свят е свят на разнообразието-истинска палитра от човешки индивидуалности,общности от хора и култури. Хармонията в тази многообразност се постига чрез толерантност,сътрудничество и взаимна помощ.

         Толерантостта представлява активно отношение, формирано  на базата на признаването на универсални права и основни свободи на всеки човек,както и сътрудничество в постигане на взаимно приемливи решения при възникнали проблеми и недопускането на едностранни виждания в полза само на една или друга група хора.

         Проявата на толерантност е съзвучна с уважението към отделния човек като висша ценност на човешката цивилизация,на неговата самобитност и общопризнати права и свободи.

Толерантността  е базата за постигане равенство във възможностите за реализация на отделната личност,за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на нации,народи и други човешки общности,обособили се на базата на обща раса,религия,традиции,култура,език,етнически произход и др.

Същност на дискриминацията като явление:

         Дискриминация означава неравно третиране,което води до обособяване или разделяне,или поставяне в привилегировано положение на един човек,група от хора или цели общности спрямо други.

Съвременното разбиране на това понятие  е несправедливо,неравноправно третиране на хора според техните пол ,раса, народност, етническа принадлежност , произход,вяра , религия,образование,убеждения,политическа принадлежност , лично или обществено положение,увреждане,възраст,сексуална  ориентация,имуществено състояние и други признаци.

Правна рамка на защитата от дискриминация :

        Принципът за равнопоставеност и равни възможности на всеки човек,толерантността , предотвратяването и премахването  на дискриминацията са ценности,залегнали в основата на законодателството на страните от Европейския съюз.

          В нашата страна основен гарант на равнопоставеността между гражданите е Конституцията на Република България,чл.6 ,  в който се провъзгласява,че всички хора се раждат свободни и  равни по достойнство и права,и че всички са равни пред закона.

След присъединяването на България към Учредителните договори на Европейския съюз от 01.01.2007г. са въведени редица директиви за равнопоставеност като Директива 2000/43/ЕО на 29.06.2000г. за равно третиране на лица,без разлика на расата или етническия произход,Директива2000/78/ЕО  от 27.11.2000г. за равен шанс за работа, Директива 2002/73/ЕО на  Европейския парламент за равното третиране на мъжете и жените по отношение трудова заетост,професионално обучение и в други области.

           Важен момент от сближаването на българското законодателство с европейските стандарти е приемането на Закон за защита от дискриминация  на 16.09.2003г от българското Народно събрание.Целта на закона е да осигури на всяко лице  правото на:

-равенство пред закона,

-равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот  и

-ефективна защита от дискриминация

          През 2005г. е формирана Комисията за защита от дискриминация с основна цел контрол за прилагане и спазване  на специалния закон,както и на други закони,уреждащи равенство в третирането.Нарастването на сигналите и жалбите през следващите десет години от страна на граждани,юридически лица,държавни и местни органи на властта,както и на неправителствени организации,показват повишена чувствителност на българското общество към проявите на дискриминация.

Видове дискриминация.Механизми на защита :

Пряка дискриминация:

Всяко неблагоприятно третиране на едно лице в сравнение с друго в сходна ситуация на основата на признаци като пол,възраст,социално положение,етническа принадлежност,раса, религия,образование,политически убеждения и много други,установени в закон или в международен договор ,по който  Р.България е страна.

Непряка дискриминация:

      Прилагане на привидно неутрална разпоредба,критерий или практика,които поставят едно лице в неравнопоставено положение в сравнение с друго в сходни ситуации,без за това да има обективно оправдание.Непряката дискриминация обикновено е скрита ,трудно се установява и доказва.

Тормоз:

      Тормозът е всяко нежелано поведение от едно лице спрямо друго,което се изразява във физически,словесни или други действия.Такова поведение или има за цел,или води до накърняване достойнството на лицето и създава обстановка на враждебност,обидна или застрашителна обстановка на жертвата.

Сексуален тормоз:

      Сексуален тормоз е всяко нежелано действие от сексуално естество,изразено физически,словесно или по друг начин,с което се накърнява достойнството и честта на лицето,и се създава враждебна,унизителна или застрашителна среда.

Преследване:

     Налице е преследване,когато едно лице е обект на различно или по-лошо поведение ,заради оплакване от дискриминация или намерение да се жалва от дискриминация.Преследване е и когато едно лице е поставено в неблагоприятно положение,защото е отказало да извърши действия,които биха довели до дискриминация.

 Подбуждане към дискриминация:

      Всяко пряко и умишлено насърчаване ,даване на указания,оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация,когато лицето, което се склонява да извърши дискриминационни действия се намира в зависимост от лицето ,  което го подбужда.

Множествена дискриминация:

       Множествената дискриминация се характеризира с това,че едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение спрямо друго,при сравними сходни обстоятелства на основата не на един,а на няколко признака.

Расова сегрегация:

       Издаване на акт или извършване на действие,което води до принудително разделяне или отделяне на лице или група лица от основната част от населението на основата на раса,етническа принадлежност или цвят на кожата.

              Механизмите на защита от дискриминация,тогава,когато се касае за извънсъдебни казуси, са свързани със сезирането на комисията за защита от дискриминация/КЗК/-чрез жалба,сигнал или по инициатива.Съществува механизъм за самосезиране на комисията.След като се установят основания,КЗК образува производство,извършва проучване и събиране на доказателства,изготвя доклад и постановява решение.С решението си КЗК установява извършено ли е нарушение или не.В тази връзка идентифицира нарушителя или отхвърля жалбата.Определя вида и размера на санкцията,прилага задължителни и принудителни административни мерки към физически и юридически лица,работодатели и институции.

Дискриминационни явления в медицинската практика

          Личното и общественото здраве и здравеопазването като система ,поради важното си социално значение и като едни от най-комуникативните обществени сектори ,често са среда на проблеми и конфликти,неравенства и чувство за нарушена справедливост.Възможността за дискриминационни явления е реална при наличието на лица с увредено здраве от една страна и нерешените проблеми в нашето здравеопазване от друга.

          Често в своята практика Комисията за защита от дискриминация разглежда оплаквания,свързани с достъпа до медицински услуги.Показателен пример е Решение№317 / 2014г. В жалбата,подадена от неправителствена организация,е посочено, че пациентите в Република България с тумори на хипофизата нямат достъп до модерни методи за лъчелечение като модулираното по интензитет лъчелечение и радиохирургията.  /тези терапевтични методи следва да се прилагат,както при неуспех на оперативното лечение,така и при пациенти с противопоказания за извършване на оперативно лечение /.

Заявено е ,че към момента на подаване на жалбата /2013г./ нито едно лечебно заведение не предлага тези методи,тъй като липсва необходимата апаратура,не са налице необходимите специалисти, а клиничните пътеки са недофинансирани.Според жалбоподателя лицата с тумори на хипофизата. са принудени да провеждат лечението си в Република Турция,където заплащат суми от порядъка на 10 000 евро за курс лъчетерапия или радиохирургия, а разходите за престой и пътуване допълнително натоварват пациентите и техните близки.Допълнено е ,че за голяма част от пациентите е непосилно заплащането на предлаганото в чужбина лечение-много от онкоболните са в тежко здравословно състояние и се издържат с пенсия за инвалидност от 128 лв.В жалбата се твърди,че до момента на подаването и нито един пациент над 18г не е получил финансиране от компетентните органи за лечение в чужбина.Посочено е също така,че за подлагането на лъчетерапия в Република България пациентите не  рядко чакат повече от 4 месеца.Понякога се явяват усложнения след облъчване на част от главния мозък -развитие на конгнитивни  и други мозъчни разстройства.Според записаното в жалбата,български пациенти с акромегалия са били лекувани успешно с гама нож още преди 18г. в Република Чехия. За сравнение е посочено,че към началото на 2013г.пациентите в тежко състояние на територията на Р.България се поддържат със скъпо струващо лечение,което не може да доведе до ремисия.

         След проучване и преценка на събраните доказателства по темата,Комисията за защита от дискриминация постановява,че на основание чл.65 от ЗЗД, неосигуряването на апаратура за лъчелечение е дискриминационно действие / бездействие / по признак „увреждане „ , по смисъла на чл.2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и чл.2 пар2   от  Международния пакт за икономически,социални и културни права спрямо лицата с аденом на хипофизата.      

        Препоръчва  се на Министерството на здравеопазването:

1.Да се допълни Наредба  № 40/24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности,гарантиран от бюджета на НЗОК чрез включването на радиохирургията в основния пакет от  здравни дейности,гарантиран от бюджета на  НЗОК.

2.Да се допълни Националния рамков договор,сключен между БЛС и НЗОК така,че да бъдат покрити всички разходи по лъчелечението на всички лечебни заведения,които го прилагат.

3.Да се предприемат мерки  за повишаване на възнагражденията на медицинските специалисти,работещи в областта на лъчелечението.

4.Да продължи процесът на оборудване на лечебните заведения за болнична помощ с необходимата медицинска апаратура за лъчелечение и радиохирургия.

5.да се осигури необходимия квалифициран персонал за извършване на лъчетерапевтичните дейности.                                                                                                   

             Друг често срещан дискриминационен казус разкрива липсата на достъп до лекарства за домашно лечение,които се покриват частично или цялостно от бюджета на НЗОК.

             Решение № 177 /28.07.2010г.по преписка №226 /2009г.  Жалбата е от сдружение с нестопанска цел относно нерешени проблеми  на пациентите с болестта на Алцхаймер и поставянето им в неравностойно положение.

Болестта на Алцхаймер е социално значимо заболяване,тъй като  „прогресиращият интелектуален упадък е резултат както от високата заболеваемост-50 000 регистрирани случая в България /по данни на УМБАЛ”александровска”/,така и от спецификата на необходимите грижи,изискващи изключителни здравни,морални и финансови разходи”.По данни на СЗО заболяването се нарежда по значимост след съдовите и онкологични такива.Реимбурсирането на лекарства за домашно лечение е едно от здравноосигурителните средства за осъществяване на основното право на гражданите на достъпна медицинска помощ-чл.55,ал.1,т.7 във връзка с чл.45,ал.1,т.11,чл.35,т.1 от ЗЗО и чл.52,ал.1 от Конституцията на Р.България.Достъпът до медицинска помощ, в частност до лекарствата за домашно лечение като неин вид,който здравното осигуряване следва да гарантира на осигурените лица в рамките на основния пакет от здравни дейности трябва да е открит и свободен за всички.Лицата болни от Алцхаймер ,са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица,чиито заболявания са с висока социална значимост и са включени в Реимбурсния списък,като например онкологичните заболявания.Правата на болните от Алцхаймер и на тези с други дементни заболявания са нарушени,като е даден приоритет на икономията на държавни и обществени финанси.Предприетите от Министерството на здравеопазването действия,относно създаването на работна група,която да разглежда необходимостта от напълно или частично реимбурсиране на лекарствените продукти за лечение на болестта на Алцхаймер,са стъпка към разрешаването на този проблем.

       Комисията за защита от дискриминация в Решението си установява,че невключването на болестта на Алцхаймер и сходните на нея заболявания    в Списъка на заболяванията по приложението към Наредба №38 от 2004г.за определяне на списъка на заболяванията ,за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства , е пряка дискриминация по смисъла на чл.4 , ал.2 от ЗЗД по признак „увреждане”.

      КЗД постановява в едномесечен срок Министерството на здравеопазването да предприеме необходимите действия за включване на заболяването Алцхаймер и сходните на него заболявания в Списъка на заболяванията по приложението към Наредба №38 от 2004г.,за определяне на списъка на заболяванията,за чието домашно лечение НЗОК заплаща пълно или частично лекарствено лечение.

         Проблемите на деца с редки наследствени болести и синдроми са свързани с обезпечаване на лекарства,лечебни храни и грижи,които се прилагат през целия живот и не могат да се прекъсват.Още по-трудно е положението на лицата с този вид заболявания след навършване на 18-годишна възраст,тъй като здравноосигурителната система покрива част от разходите само в детска възраст.

       Такъв е примерът с децата,страдащи от фенилкетонурия.

Решение № 268 от 29.11.2010г.по преписка №85 / 2010г.за дискриминационни действия по признак „ възраст „.В жалбата,  подадена от председателя на УС на „Сдружение на родители на деца,страдащи от фенилкетонурия,други наследствени и обменни заболявания” се обяснява ,че фенилкетонурията /ФКУ / е генетично обменно заболяване,при което в човешкия организъм от раждането липсва определен ензим,разграждащ в пълнота белтъчините.При поемането на ежедневна храна в организма се натрупва фенилаланин.Този дисбаланс блокира работата на нервната система със съответните отрицателни последици : физическо и умствено изоставане,гърчове,агресия,автоагресия и др.Посочва  се ,че процесът е необратим,ако не се предприемат мерки- безбелтъчна диета с прием на аминокиселини,минерали,витамини и др.Всичко това се набавя с приема на синтетични миксове,съобразени с възрастта на съответния пациент и синтетично брашно за приготвяне на хляб.

Оплакването в жалбата е,че тези добавки и храни за медицински цели при домашна употреба се осигуряват на пациентите с ФКУ в  България само до навършване на 18-годишна възраст.Тъй като състоянието на организма е  доживотно,то прекъсването на приема на тези храни води до необратими увреди.

         С Решението но КЗД се установява,че от страна на  НЗОК  спрямо пациентите с ФКУ чрез въведеното ограничение в „Списък на диетичните храни за специални медицински цели”,включен в Приложение № 8 на НРД тези храни да се покриват от касата само за лица до 18-годишна възраст,е осъществена пряка дискриминация по признак „възраст”.

        На НЗОК е направено предписание да преустанови неравенството в достъпа до специални храни на пациентите до и над 18-годишна възраст.

      Изводи:

1.     Посочените казуси от практиката на Комисията за защита от дискриминация  илюстрират наличието на много и разнообразни проблеми в медицинската практика,свързани с нарушени права на пациентите и наличието на здравни неравенства.

2.     Най-често дискриминационните явления касаят равните възможности за достъп на пациентите до медицински услуги-достъп до високотехнологична апаратура,лекарства,  медицински изделия,специални храни и  методите за   асистирана репродукция.

3.     Голяма част от жалбите на физически лица са свързани с нееднакво третиране на хора с увреждания и дискриминационна практика  в ЛКК и ТЕЛК, липса на достъп за инвалиди до обществени обекти,поради отсъствие на подходяща инфраструктура.

4.     Съществуват сериозни зони за подобрение на здравноосигурителния модел в България ,касаещи равен достъп на здравноосигурените лица до медицински услуги с  високо качество.

Литература:

1.Борисов,В.Здравната реформа на кръстопът,С.,2008

2.Воденичаров,Ц. Попова С.,Медицинска етика,С.,2003

3.Здраве на населението в света-авт.колектив,ФОЗ,2015

4.Сборник практика на Комисията за ЗК , С.,2011г.

5.Чамов К.,Стратегическа рамка и ценностна система на        европейската здравна политика,сп.”Здравен мениджмънт”бр4,  2006г.