Пропуски в имунизационния календар са основната причина за увеличаване на честотата на инфекциозните заболявания

Доц. Андрей Галев е началник на Научно-приложния център за военна епидемиология и хигиена към ВМА и председател на Българското сдружение по превантивна медицина. В интервю за Кредоуеб специалистът разказва за основните акценти от II Конгрес по превантивна медицина с международно участие 

Доц. Галев, какво бихте казали на финала за приключилия II Конгрес по превантивна медицина?

През тази година се радвахме на изключително сериозното присъствие на лекари и експерти. Участие във форума взеха микробиолози, вирусолози, паразитолози, специалисти по болнична хигиена и трудова медицина, представители на различните институции - от Националния център по обществено здраве и анализи, от Националния център по заразни и паразитни болести, както и от регионалните здравни инспекции от страната. Конгресът бе с международно участие и в него се включиха гости от Гърция, Македония и Русия. Всичко това придаде известен колорит на научното събитие, но в същото време ни помогна да обхванем цялостно въпросите за превенцията, профилактиката и здравословния начин на живот. 

В един от докладите бе отбелязано, че през последните 30 години се отново се забелязва покачване на честотата на инфекциозните заболявания. На какво се дължи това?

За съжаление ние можем да забравим инфекциозните заболявания, но те няма да ни забравят. Като контрапункт на всичко, което правим като профилактика и превенция, доц. Пекова от Стара Загора изнесе доклад, в който бе описано как протичат инфекциозните заболявания, невроинфекциите и усложненията. Презентацията бе допълнена с видеоматериали, заснети по време на епидемията от коклюш в Стара Загора през тази година. Тези клипчета трябва да бъдат показани на майките, за да се види какво се случва, когато детето не е имунизирано.

Именно някои пропуски в имунизационния календар бих посочил като основна причина за увеличаване на честотата на инфекциозните заболявания. Можем да подозираме и варианта, при който се появяват някои мутагенни щамове, които се „измъкват“ от имунизацията. По-скоро обаче считам, че това са пропуски в имунизацията.

В този ред на мисли, представлява ли мигрантската вълна риск за разпространението на инфекции у нас?

Имаше няколко случая на малария и на други заболявания, които бяха изолирани от регионалната здравна инспекция в София. Възрастните обаче не представляват толкова сериозна заплаха. Повечето от тях са ваксинирани или вече се преболедували някои от заболяванията. Проблемът е по-сериозен при малките деца, при които има пропуски в имунизациите и могат да пренесат различни болести.

В сезона на грипа сме, а статистиката сочи, че имунизационният обхват в България е около 2-3%.  Защо според Вас е толкова нисък?

За съжаление у нас липсва система, която да анализира в пълен обем какъв е ваксинационният обхват за грип. Отчита се, колко ваксини са внесени в страната, и колко са закупени от различни хора и институции. Това обаче в никакъв случай не означава, че 100% от тях са направени. Така или иначе, ваксинационният обхват у нас е най-ниският в Европа – максимум 3%. За сравнение в Холандия и Англия той достига над 80%.

Причините са комплексни. Практиката показва, че за да се ваксинират, хората очакват препоръка от лекар, от медицинска сестра, акушер или друг медицински специалист. Когато те казват, че ваксината трябва да се направи, обхватът скача. Затова е много важно медицинските специалисти и хората да са убедени, че това е добро за тях.

Не бива да се подценява и ролята на антиваксиналните движения. Става дума за малка, но много креслива група хора. Един-двама души от тях биха могли да надвикат 100 експерта.

Кои бяха другите акценти от конгреса?

Присъстващите бяха запознати с резултатите от  различни проучвания, свързани с контрола и безопасността на храните и напитките. 

Бе представена изключително интересна презентация, която разгледа темата за бъдещата верификация на всички лекарствени продукти. На всички опаковки ще има бар кодове и чрез четец ще може да се види производител и годността. Става дума за европейски проект, който ще стартира в България през февруари 2019 година. Оказва се, че процентът на фалшивите лекарства не е малък. Тяхната опаковка не може да бъде различена по никакъв начин от истинската. В тези препарати може да има фалшиви субстанции или да липсват някои активни съставки. Това носи загуби за фарма индустрията, компрометира продуктите, но най-засегнати са пациентите. Не може човек, който се нуждае от тази терапия, да получава пудра захар например.

Как тези фалшиви лекарства попадат в мрежата?    

Цитирани бяха данни, според които в световен мащаб 50% от лекарствата, разпространявани в интернет, са имитации. В развиващите се страни пък 30% от медикаментите в мрежата са фалшиви. Това включва препарати и за някои сериозни заболявания. В България не са правени проучвания, но е факт, че те вече проникват в Европа. Затова всички производителни застават зад проекта.