Преди естетичната дерматология се смяташе за чалга, в модерния свят е професионално предизвикателство, твърди известният дерматолог

- Доц. Пехливанов, започва осмото издание на Пролетните Варненски дерматологични дни. По какво то ще се отличава от предишните. Кои са акцентите тази година?

-Когато започнахме да организираме тази конференция преди 8 г., идеята бе акцентът да е върху новостите в дерматологичната терапия. Така започнахме и в първите няколко години на събитието представяхме най-новите методи за лечение, новите дерматологични и козметични продукти. С течение на времето интересът към конференцията нарасна, тя се утвърди като форум, определящ модата в дерматологичната терапия в България за годината.

В последните години естестичната медицина навлиза все по-широко както по света, така и в България. В този смисъл ние искаме да отговорим на търсенията на колегите у нас. Преди време тя бе смятана за чалгата в дерматологията, но сега на подобна квалификация само може да се смеем. Все повече млади хора се насочват именно към естетичната дерматология – реконструктивни методи, лазер терапия, ботокс, филъри и т.н. Тези търсения не трябва да се подценяват - това е естествен процес, който се базира на сериозни дерматологични познания. Естествени са желанието и стремежът на всеки от нас в модерния свят да изглежда и да се чувства добре, да бъде здрав и да има приятна визия.

От 2-3 г. ние акцентираме и върху клиничната дерматология – разглеждаме интересни клинични случаи, редки казуси. Запазва се тенденцията към практическата дерматология – споделянето на практически опит. В това отношение имаме водещо място, защото винаги теоретичните доклади и сесии са съпроводени с едни много ясни технически правила, които са в полза на цялата дерматологична общност.

В съкратен вариант изготвяме и гайдлайни за някои терапии – например в областта на венерологията, на онкодерматологията. В последните години диспансерите в България бяха унищожени. Така че представителите на гилдията чувстват необходимост от практически указания и помощ как трябва да действат при някои хронични дерматози, при автоимунни заболявания, при хронично рецидивиращи дерматози като например псориазиса. Псориазисът е едно социално значимо заболяване – от него страдат 300 000 души в България. Същото ващи за сифилиса, при който в момента се наблюдава един ренесанс. Обект на дискусии е и HPV инфекциите, които показват една резистентност в последните години.

Специална сесия е посветена на хроничната уртикария, в която ще се включат и алерголози.

- Твърдите, че на форума се определя дерматологичната мода за годината. Какво ново да очакваме ?

-Фотозащитата преди началото на лятото и профилактиката на заболяванията, провокирани от слънцето естествено е централна тема. Ще бъдат представени най-новите препарати. Ще видим и продукти, подходящи за заболявания, които се влошават от продължителното излагане на слънце. Слагаме сериозен акцент върху онкодерматологичните заболявания. Няколко години поред имаме сериозни сесии върху меланомите. И тази година сме поканили водещи специалисти от цялата страна.

- Впечатляващ е броят на засегнатите от псориазис. Какви са новите тенденции в лечението?

-В тепарията навлизат масово биологичните препарати и ефектът е много добър. Тесе реимбурсират от здравната каса, което е от огромно значение за пациентите, защото лечението е скъпо. Проф. Кадурина, проф. Митева ще изнесат лекции в този проблем. За първи път заявиха интерес и ще участват представители на организацията на пациентите с псориазис. Ще се разгледат и нормативни документи в тази връзка. Има редица процедури в комисиите в страната, които се назначават от касата. Идеята е тези комисии да бъдат разширени, за да не се налага пациентът да пътува от единия край на България до другия, за да мине на комисия за псориазис.

-Не е ли странно, че в XXI век се говори за ренесанс на сифилиса. Каква е причината?

-Не очаквайте винаги да има обяснение, когато се говори за нова вълна на сифилис. Инфекциозните дерматози имат един вълнообразен ход. Това важи и за сифилиса. Ярък пример за това е фактът, че през 1978-79 г., когато социалистическото здравеопазване разгръща максималните си възможности – безплатност, достъпност, диспансеризация, тогава е регистрирана най-голямата епидемия от сифилис в новата история на България. Повече от 50 новозаболели има на 100 000, което е категорично епидемична стойност. Търсят се най-различни версии – икономически предпоставки и др., но те не издържат. Инфекциозният причинител в своята биология има такива цикли на развитие. Това не значи, че ние трябва да вдигнем ръце и да се откажем от превенцията и терапията. Напротив, в университетската кожна клиника правим всичко възможно да се борим – ние сме най-мощното звено. Стараем се да поддържаме диспансеризация на тези болни и ги наблюдаваме. Сега сме в преговори за доставка на кристален пеницилин за стационарно болните. Това е най-адекватното и сигурно лечение на сифилиса.

- Интересът към естетичната медицина нараства с всеки изминал ден. Къде е мярката и с какви послания по въпроса ще излезе научната общност?

-Едно е сигурно, че с естестична медицина трябва да се занимават само професионалисти. Масови поразии в последните години се наблюдават от навлизането на козметички в този сектор. Има драстични поражения от евтини филъри върху млади момичета. И при нас в Александровска болница има такива пациенти, и във ВМА има. За съжаление няма нормативна уредба, която ясно да регламентира нещата, и това е една от нашите задачи. Преди 2-3 г. имаше идея да се забрани на козметички да работят с лазер, с филъри. Тогава доста се бяха уплашили и като параван търсеха утвордени дерматолози да им станат гаранти, дори лица на кабинетаите. Тази инициатива се провали.

- От асоциацията по пластична хирургия наскоро обявиха, че по света вече има случаи на ослепяване в резултат на апликация с филъри. Има ли такива данни у нас?

-Не. Но има тежки форми на целулит на устните в резултат на инжектиране на течен витамин А и Е. Те са мастноразтворими, правят едни инфилтрати, субсепсис. Имали сме такива случаи и при нас , и във ВМА. Трябва да се обърне много сериозно внимание на тези неща.

- Какво ново в клиничната дерматология?

-Ние стимулираме участието на млади специализанти и докторанти. Не има вземаме такса, тъй като това е приоритет на нашата конференция. Неслучайно винаги съм твърдял, че това е най-демократичната дерматологична конференция. Стимулираме ги да участват с доклади. Награждаваме ги, което ще се случи и сега. Това ги мотивира и ангажира професионално.

- Какво е основното ви послание към гилдията на дерматолозите?

-Да има добронамерени отношения между нас в интерес на любимата специалност и добра комуникация между отделните колеги, дерматологичните звена, по-големите структури. Ние сме малка държава, пациентите не са кой знае колко, но когато имаме добри отношения, от това ще спечелим и ние, и пациентите.

Визитка

Доц. д-р Георги Пехливанов завършва медицина през 1979 г. в София. Придобива специалност дерматология през 1984 г., социална медицина и обществено здраве през 1996 г., магистратура здравен мениджмънт през 2004 г. Специализира в Грац, Будапеща и Париж.

Работи над 30 г. в Кожната клиника към Александровска болница. В момента е началник на отделение. Доцент е към Катедрата по дерматология и венерология, Медицински Факултет – София.

Член на Българското Дерматологично Дружество. Автор или съавтор на над 60 на­учни публикации и 4 учебника. Участник в повече от 30 международни форума.