Публикация

доц. Григорий Неделков: Модерната диагностика изисква опитни лекари, апаратура, но и средства

Доц. Григорий Неделков е изпълнителен директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ“ от 2013 г. Преди това дълги години е ръководител на Клиниката по образна диагностика в болницата.


С доц. Григорий Неделков разговаря Петър Галев

- Доц. Неделков, ако трябва да извадите пред скоби един основен проблем на българските болници, кой ще е той?

- Всички знаем какъв океан са проблемите, но на първо място си задавам въпроса защо трябваше да ставаме търговски дружества. И до днес не проумявам как едно лечебно заведение може да бъде регистрирано по Търговския закон. Всъщност болницата не може да прави основни неща, характерни за търговските дружества, например да вземе кредит, да й се върне ДДС. Значи фактически ние сме псевдотърговско дружество. Да не говорим за чисто етичната страна на въпроса – как изглеждаме пред обществото, в очите на пациентите, след като държавата ни е определила като „търговци“. Това ли е акцентът на медицината, на лекарския труд? Но другият, по-важният въпрос, който трябва да си зададем, е къде в Евросъюза болниците са търговски дружества. Никъде!

- Повечето болнични мениджъри, с които съм говорил, са на Вашето мнение, но имате ли надежда това да се промени?

- Още преди новият министър да встъпи в длъжност, направи такава заявка. Това донякъде ме обнадеждава, въпреки че си давам сметка колко много трудности трябва да се преодолеят, за да излезем от този правно-професионален абсурд. На първо място всички трябва да се обединим в разбирането, че сегашният режим за работата на болниците не е адекватен. А след това спокойно можем да разгледаме как са уредени нещата в държави с дълголетни традиции. Например Германия може да бъде пример в много отношения… Искрено се надявам поне университетските болници да минат на друг правен режим. В медицината и в науката няма място за Търговския закон.

- Като специалист по образна диагностика къде намирате причината за трудния достъп на пациентите до доста от модерните изследвания?

- На първо място причината е в ограничения финансов капацитет, отпускан от НЗОК за тази цел. За диагностика касата отделя много малко пари. Говоря и като средства за конкретно изследване, които обикновено не покриват реалната му стойност, и като брой предвидени изследвания. Питам се как може да е толкова скромен пакетът за диагностика, след като от двете основни дейности в медицината – диагностика и лечение, диагностиката е първото. Нали трябва да открием заболяването, причината за оплакванията и тогава да решаваме какво да правим по-нататък. А в напредналите държави не чакат пациентът да отиде с оплаквания при лекар. Залагат основно на профилактиката! Но какво да очакваме тук да се подобри, при условие че в бившите социалистически страни Унгария и Полша за медицина се отделят два пъти повече пари от България, а в Чехия – три пъти повече?

- Но нали политиците казват, че пари има, ама не се разпределяли правилно заради нереформираната здравна система?

- Това ми звучи, меко казано, странно! Съвременното лечение има своята международна цена. Колкото струват апарати, инструменти и медикаменти в Западна Европа, толкова струват и тук. Единствената разлика е в цената на лекарския труд. Как ще са достатъчно парите, като от Източна Европа са два пъти по-малко, а разликата със Западна Европа е смазваща. Всички пари, които отиват за болнично здравеопазване в България, са колкото за десетина средно големи болници в Германия. Ако хората знаят тези факти, ясно ще разберат за какво става дума. Когато се говори за реформа, трябва да сме наясно, че тя не може да се направи без средства. Нали когато си ремонтираме къщата, първо осигуряваме пари за целта. А за ремонт на здравната система средства няма. Отделен е въпросът за оптимизиране на финансовите потоци, което е също задължително, но категорично не е основният проблем!

- Вече стана ясно, че диагностичният пакет не е добре финансиран, поне като налична техника има ли напредък в страната?

- В това отношение стоим доста по-добре, особено в сравнение с преди 10–15 г. По различни програми и инициативи дори по-малките болници вече имат качествени апарати, скенери и магнитни резонанси от последно поколение. Тук обаче стои проблемът, че не достига обученият медицински персонал, който да работи с тези апарати и да интерпретира изследванията. Нямаме дори стройна система за обучение на кадрите в нашата сфера, с изключение на спорадични кратки курсове. На фона на общата липса на лекари завършилите нашата специалност най-лесно могат да се интегрират в западните болници. Техниката на изследване и апаратурата са едни и същи, стои само езиковата бариера, като за образната диагностика по света приемат и лекари със средно ниво на владеене на дадения език.

- Има ли проблем в разбирането каква е ролята на специалистите по образна диагностика в рамките на самата медицинска общност?

- Има известни проблеми в тази сфера и те са свързани главно с търговския подход към медицината и към пациента. Понякога има едно въздържане болният да се прати на всички необходими изследвания, защото това ще оскъпи престоя, за който касата плаща константна цена. А ако изследването не се поема от касата, част от колегите предпочитат да се въздържат да натоварят пациента с тази цена с презумпцията, че парите може да отидат и за нещо друго. В ортопедията, в неврохирургията, при очните операции и в редица други случаи пациентите трябва легално да доплащат за винтове, клипсове, очни лещи. Това изстисква материалния ресурс на пациента и лекарят гледа все пак да му спести още разходи. Но често се изпуска максимата, че колкото по-рано и точно нещо се диагностицира, шансът крайният резултат да е добър е много по-висок. В края на краищата от самия диагностичен процес се залага и прогнозата за изхода от заболяването.

- Понякога обаче го има и обратния процес – пациентите настояват да им се направят всички възможни изследвания, без това да е нужно…

- Това е така и често настояванията са подкрепени от лекар, отново с оглед търговия. Затова всеки лекар, който работи професионално, е длъжен да обясни на пациента какво е необходимо и достатъчно да се изследва. Най-общо моделът е да се върви от по-простото и по-евтиното към по-сложното и скъпото. Диагностичната пирамида се спира, когато сме стигнали до диагнозата. Ако за даден проблем е достатъчно да се направи ехография, значи няма нужда от рентгенова снимка. А някой дори праща пациента на скенер. Изследването „за всеки случай“ няма оправдание. Липсва ни разумната достатъчност в диагностиката. В нашата специалност си има точни алгоритми кога какво да се прави.

- При рентгеновите изследвания гарантирана ли е безопасността на пациентите?

- Самите технологии вече са много по-безопасни. Например ние използваме истински дигитален рентген, който намалява облъчването с 40 процента. Ако дадено изследване действително се налага и ще доведе до точна диагноза, няма проблем да се направи! Но по света вече се стремят например да заместват профилактичните рентгенови изследвания. Ние нямаме ултразвуков скенер за гърда и жените все още минават на мамограф. Да, новите поколения мамографи са прецизни и максимално щадящи, но защо да се прави профилактика с тях, при условие че е създадена нова технология, която не отстъпва по информативност, при това образът е в 3D и няма абсолютно никакво рентгеново натоварване. В Румъния има такъв апарат.

- В „Царица Йоанна“ кои авангардни методи за образна диагностика развивате?

- Бих посочил виртуалната колоноскопия. При нея в червото се вкарва въздух, за да се раздуе, и след това се визуализира на скенер. Това изследване си има своите показания, но понякога то се оказва единственият метод, чрез който може да се види цялото черво. Защото при големи тумори тръбата на класическия фиброскоп не може да проникне. Освен това правим и компютъртомографска и магнитнорезонансна ентероклиза – едно рядко изследване на тънките черва. Но този тип диагностика изисква екипна работа с много силна гастроентерология, с каквато нашата болница разполага. Привидно е независима образната диагностика, но тя е много зависима от клиничните искания и възможности. Друго рядко изследване е ЯМР-RCP. Това е изследване на жлъчните пътища – вътре и извън черния дроб, без никаква инвазивност и неудобства за пациента. В момента амбицията ни е да станем първата болница с ултразвуков скенер за изследване на млечните жлези. При нас има мощна онкология и това ще бъде логична стъпка.

Коментари