Известно е, че хипертоничните кризи носят сериозен риск за здравето, предимно поради опасността от исхемични инсулти и мозъчни кръвоизливи.
Повечето хора обаче не знаят какво да направят при настъпване на такава криза.

Как да реагираме в такива случаи?
Помага ли поставянето на студени компреси на главата или потапянето на краката в топла вода?
Ако потече кръв от носа, това означава ли, че е елиминирана опасността от мозъчен инсулт?
По тези и други въпроси с доц. Нина Гочева, национален консултант по кардиология, разговаря Петър Галев.

Известно е, че хипертоничните кризи носят сериозен риск за здравето, предимно поради опасността от исхемични инсулти и мозъчни кръвоизливи.
Повечето хора обаче не знаят какво да направят при настъпване на такава криза.

Как да реагираме в такива случаи?

Помага ли поставянето на студени компреси на главата или потапянето на краката в топла вода?
Ако потече кръв от носа, това означава ли, че е елиминирана опасността от мозъчен инсулт?

Кога да потърсим лекар?

Какви са факторите, отключващи хипертоничната криза?
Не на последно място – как да я разпознаем?

По тези и други въпроси с доц. Нина Гочева, национален консултант по кардиология, разговаря Петър Галев.



Кое състояние може да се определи като хипертонична криза?
Това е рязкото, внезапно повишаване на артериалното налягане над обичайните за конкретния пациент стойности. За да говорим за криза, високото кръвно трябва да е придружено от някаква неврологична симптоматика: главоболие, промени в зрението, понякога преходно нарушение на мозъчното кръвообращение, което се проявява с нарушения в говора, слабост в крайниците, световъртеж. Някои пациенти повръщат, което е израз на повишеното вътречерепно налягане.

Това означава ли, че е възможно при кръвно 190 на 110 например да не става въпрос за хипертонична криза?
Възможно е при пациенти, които дълго време поддържат константно високо налягане и организмът се е адаптирал. Но това не означава, че тези стойности са безвредни, напротив, те увреждат организма, дори и без човек да усеща нещо. От друга страна, ако кръвното при човек с нормално налягане се повиши рязко от 115 на 145, той може да го преживее като хипертонична криза.

По кое време на деня са най-чести хипертоничните кризи?
Рано сутрин, когато организмът се настройва за дневната активност. Не случайно между 6 и 9 сутринта има най-много инсулти. Понеделник също е рисков ден заради стреса от предстоящата седмица.

Какви са най-честите причини за хипертоничните кризи?
Обикновено има някакъв провокиращ фактор – вече казах за стреса, също нарушение в диетата при хипертоници, нередовен прием на лекарствата или недобре преценена терапия. В някои случаи хипертоничната криза е първа изява на друго заболяване – ритъмно сърдечно нарушение, инфаркт на миокарда, стеснение на бъбречната артерия. 

Но някои пациенти получават кризи, въпреки че стриктно спазват лекарските предписания.
При тях трябва да се обсъди ефективността на постоянната терапия, както и да се изключат някои типове хипертония, които са много трудни за лекарствено лечение. При стеснение на бъбречната артерия например налягането успешно се овладява чрез поставяне на стент.
Има и парадоксални реакции на организма – някои пациенти реагират със значително повишаване на кръвното при първоначалното включване на диуретик в лечението им. А този медикамент по принцип понижава налягането, защото ускорява освобождаването на течности от организма.

Какво трябва да е поведението на пациентите при хипертонична криза?
Това състояние изисква задължителна консултация от лекар най-късно в рамките на 2 часа. Дори в много държави тези пациенти се приемат в болница поне за 24 часа. У нас не е така, защото нямаме клинична пътека „хипертонична криза”. До посещението на лекар може да се приеме някой от бързо действащите медикаменти. Но е добре овладяването на кризата да става под лекарски контрол, защото и прекалено рязкото спадане на налягането носи своите рискове в определени ситуации.

Какви са основните опасности при хипертонична криза?
Най-вече от мозъчен инцидент – исхемичен или хеморагичен инсулт (мозъчен кръвоизлив). Хипертоничните кризи по правило нямат пряко отношение към възникването на инфаркт. По-скоро след инфаркт може да се стигне до такава криза.

Някои хора смятат, че слагането на студени компреси на главата, потапянето на краката в топла вода и други подобни методи могат да помогнат при високо кръвно...
Едва ли. Не е оправдано и разпространеното схващане, че ако при хипертонична криза потече кръв от носа, това ще предотврати мозъчен инцидент. Кръвотечението от носа по-скоро говори за увреждания на кръвоносните съдове от дългогодишна хипертония.

Нека пак да припомним какво трябва да е нормалното кръвно налягане.
При липса на съпътстващи заболявания приемаме за нормално налягане под 140 на 90. При стенокардия, диабет и метаболитен синдром (затлъстяване, висок холестерол и триглицериди) се стремим да постигнем под 130 на 85.