Над 30 евтини медикаменти изтеглени от нашия пазар заради ценови натиск

Над 30 евтини медикаменти са изтеглени от българския пазар само за последните няколко месеца. Три от тях са евтини медикаменти за имуносупресия при трансплантирани пациенти. В резултат разходите на пациентите или на касата за тях ще се увеличат двойно, защото налични са само по-скъпи медикаменти, каза д-р Евгени Тасовски от БГ Фарма (Асоциацията на генеричните производители). НЗОК ще трябва да плати с 1 млн. лв. повече до края на 2014 г. само заради оттеглянето на имуносупресорите. Генеричните компании са изправени пред опасността да изтеглят още евтини продукти в областта на психиатрията и онкологията, което автоматично ще доведе до повишаване на разходите за лечение и при тях.

Причината за оттеглянето на медикаментите е системата за рефериране на цените. Колко ще струва едно лекарство у нас се определя след сравняване на най-ниската стойност за същия медикамент в 17 други европейски страни. Само че там цените се движат надолу-нагоре, а у нас посоката е само надолу, поясни Владимир Афенлиев от УС на БГФарма. Дания е една от страните, с които се сравняваме. Там обаче се правят централизирани търгове на всеки два-три месеца. Цените варират – падат, но се и качват. Веднъж постигната, ниската цена обаче влиза като основна у нас и не се коригира отново, когато в Дания се повише. Ниските разходи в страни, които са големи пазари, се обясняват с гарантираните обеми на поръчките, високият процент на реимбурсация. А у нас хората доплащат най-много в Европа за лекарства – средно 60%. Касата постоянно притиска производителите за нови и нови отстъпки. Когато тя обаче плаща само 25% или 50% от цената, това не се усеща от джоба на потребителя. Според експертите сегашната система за рефериране не е ефективна за генеричните медикаменти, които са с много ниски цени. Прекаленият натиск само гонел фирмите от без друго ограничения български пазар.

От БГФарма призоваха да се намери контролен механизъм, който да преустанови порочната практика да се регистрират медикаменти с мното ниски цени, които после въобще не се появяват на пазара или присъстват само за кратко време. Така те свалят стойността на лекарството в групата, която служи за основа на реимбурсния процент. Дори касата да плаща 100% за него, когато отиде в аптеката, пациентът не може да намери тези безплатни хапчета. Вместо тях се предлагат други, които обаче струват по-скъпо.

Експертите на БГФарма се провели среща с ръководството на лекарския съюз. Идеята е да се предложат съвмество серия от мерки за овладяване на експлодиращте разходи за медикаменти, покривани от НЗОК. Така ще остават повече средства за дейности от пакета на касата.
Има и други мерки, които могат да спестят обществени средства. Спешно трябва да се въведе електронната рецепта, а с нея – и изписването на лекарства по име на молекула. Така ще се избегне изписването на оригинални лекарства при положение, че същият медикамент се предлага и под други, по-евтини варианти. От БГФарма веднага поясниха, че искането им не трябва да се тълкува като нападение срещу оригиналната индустрия. Има много диагнози, където основната терапия не може да бъде с други, освен оригинални продукти. Целта е да се намери баланс, и там, където патентите за производство вече са паднали и повече фирми се конкурират с един и същи генеричен продукт, да се избира финансово по-изгоден вариант.

В Хърватия например действа електронна система - тип „светофар”, за изписването на медикаменти от септември 2013 г., въпреки че страната влезе в ЕС преди по-малко от година. Когато лекарят там изписва продукт по молекула, системата светва зелено. Ако изпише лекарство по търговска марка, до 10% по-скъпо от референтното, светва жълто. Лекарят трябва да обоснове избора си. При разлика в цената над 10% решението дали да остане точно това лекарство се взема от други експерти, не от предписалият го лекар. Водеща е целесъобразността.