Това е едно от най-често срещаните нетуморни заболявания на млечната жлеза.

Дори съвременното схващане е, че не се касае за заболяване, а за състояние на гърдата, имайки предвид честотата му. Фиброкистозната мастопатия до голяма степен се свързва с нивото на хормоните и по специално с нивото на естрогените. Значение има наследствеността и конструкцията на млечната жлеза.

По принцип млечната жлеза е съставена от жлезна, мастна и фиброзна (съединителна) тъкан, които при различните типове млечни жлези са в различно съотношение. Освен това с напредването на възрастта това съотношение се променя. Разрастването на жлезната тъкан в гърдата до голяма степен е свързано с високото ниво на естрогените. Когато високото ниво на естрогените води до некоординирано разрастване на епитела, миоепитела и съединителната тъкан говорим за фиброзна мастопатия. Някои автори я дефинират като дисхормонална дисплазия наблягайки на хормоналния фактор. Имайки предвид честотата на мастопатията над 40% от жените то става ясно, че не можем да говорим за заболяване, а за състояние на гърдата.

От клинична гледна точка се различават главно три форми на мастопатия:

1. Дифузна (дребно и едроогнищна)
2. Локализирана (нодозна)
3. Смесена (дифузно-нодозна)

При дифузната форма се установява патоанатомично разрастване на съединителнотъканната строма, разрастване на крайните разклонения на млечните канали (разширяване и пролиферация на епитела) и тяхното кистозно разширение. В зависимост от наличието или липсата на пролиферация на епитела в каналите тази форма се дели на пролиферативна и непролиферативна.

Дифузната мастопатия, в зависимост от това дали преобладава разрастването на съединителната (фиброзната) тъкан или преобладава кистозното разширение на отводните млечни канали в жлезната тъкан, се разделя на фиброзна, фибро-кистозна и кистозна форма.

Фиброзна форма – Клинично в млечните жлези се опипват дребни или по едри уплътнения с ясни граници, безболезнени. Формата, размерите и консистенцията не се променят във връзка с фазите на менструалния цикъл, но стават по добре очертани по средата на цикъла. Уплътненията може да бъдат множествени или единични, но по често са разположени симетрично в централната част или в горно-външния квадрант на двете млечни жлези.

Кистозна форма – На фона на непроменения паренхим на гърдата се опипват плътно-еластични образувания с размери от няколко милиметра до няколко сантиметра в диаметър, не винаги добре отграничени и болезнени. От мамилата спонтанно или при натиск изтича коластроподобен секрет с мътно зеленикав, бистър или кръвенист секрет. Пред менструация млечната жлеза става дифузно плътна, болките се засилват, появяват се не само при палпация но и спонтанно. По правило се засягат и двете млечни жлези.

Фибро-кистозна форма – на фона на фиброзните изменения в млечната жлеза се откриват кисти с различна големина. Клиничната картина включва симптоми на фиброзната и кистозната форма.

Пролиферативните форми на дифузната мастопатия в по голяма степен могат да дегенерират в злокачествени тумори. (виж статията Открит е маркер за увеличен риск от рак на гърдата.)

Диагнозата се поставя с клиничен преглед – палпация, ехография на мл. жлези, мамография, а при изтичане на секрет и цитологично изследване. При фиброзните форми, където по принцип се опипват единични или множествени тумороподобни образувания, понякога се налага и биопсия на някои от тях.

Лечението е необходимо само при силни болки в млечните гърди, тъй като няма дефинитивно лечение на това състояние. Основно се търси облекчаване на симптомите. При кистозните форми, където болковия синдром е най-изразен се препоръчва да се намалят кафето, употребата на кока-кола и по възможност да се намали приема на течности по време на предменструалния цикъл когато болката и напрежението са най-изразени. Геритаминът вземан в продължение на около месец може да доведе до значително повлияване на субективните оплаквания. Противовъзпалителни и обезболяващи средства също влизат в лечебния арсенал. Хормоните с антиестрогенно действие значително повлияват болките и променят уплътненията при кистозните форми, но имат временен ефект, само докато се приемат, за това се препоръчват само при по тежките форми със силно изразен болкови синдром. Бромкриптинът се препоръчва от някои автори при кистозни форми с изтичане на секрет от гърдите.

Основно значение при мастопатията има клиничния преглед и самоизследването. Наличието на единични или множествени уплътнения в гърдите води и до по-трудно откриване на евентуален злокачествен тумор. Всяка промяна в формата и консистенцията на мастопатичен участък изисква изследване за отхвърляне на злокачествена дегенерация.

В заключение искам да повторя - съвременното схващане за мастопатията е, че се касае за състояние, а не за заболяване. Изтъкването на това пред пациентките е особено важно, за да се щади психиката им и за предотвратяване на сугестивни състояния у тях.