Публикация

Гонартрозата се лекува успешно с операция и в ранен стадий

Пациентът може да се движи още на следващия ден, а до месец след операцията e напълно възстановен


Гонартрозата е най-честото дегенеративно заболяване на опорно-двигателния апарат, което засяга около 20% от хората на възраст над 50 години. Основният рисков фактор е фамилната обремененост, при която може да имаме намалена издръжливост на хрущяла, недобро оформяне на костите или неправилно натоварване на определена част на коляното. Травмите също могат да допринесат за преобременяване в увредената част на ставата. Съответно това води до преотоварване на ставата и по-ранно износване. Дегенерацията и износването на ставите е постепен процес. В крайната фаза се стига до тежки изменения с изразена болка и подуване. Наблюдава се типичната деформация – изкривяване на краката, куцане и затруднена функция. В тези случаи се налага заместване на ставата с изкуствена или т. нар. ендопротезиране.

При травма или възпаление на ставата обезболяващите средства помагат за намаляване на отока и възстановяване на пациента в кратки срокове. В случай на износване обаче, нарушената функция остава и тези обезболяващи препарати само замъгляват картината – оплакванията намаляват, но не елиминират проблема. Макар и по-бавно износването на ставата прогресира.

По време на V Юбилейна конференция по остеопороза и остеоартроза ние представихме нов подход за лечение на артрозната болест в начална фаза. Става дума за т. нар. уникондилно (частично) ендопротезиране. Гонартрозата обикновено започва едностранно –  в капачката на коляното, във вътрешната част или във външната част на коляното. При частичното ендопротезиране увредената част, която обикновено е свързана с дегенеративни изменения, се замества.

Самата операция е открита, но с минимална травма - миниинвазивна. Прави се малък разрез в рамките на 8-10 сантиметра, прониква се в ставата, отстранява се увреденият хрущял и остатъците от менискуса, след което увредените и липсващи части се  заместват с малка протеза. Тя замества увредения хрущял и неговата функция, след което пациентът води нормален начин на живот. Най-важното -  функцията се запазва, а движенията са нормални.

Тоталното протезиране се прави при тежко износване на ставата. При него се замества цялото коляно което променя биомеханиката. Пациентът няма болка, функцията на ставата е добра. Единственият минус е, че липсва доброто усещане.  За разлика от цялостната тотална смяна на коляно при частичното ендопротезиране имаме нормално функционираща, неболезнена става.

През последните 3 години сме приложили метода при 36 души, като резултатите са отлични. Възстановяването става изключително бързо. Още на следващия ден след интервенцията пациентът може да ходи, има нормален обем на движение. Постоперативната болка се овладява лесно с медикаменти и в рамките на една седмица изчезва. Пациентът възстановява функциите си напълно до месец след операцията.

Основният проблем при тази операция в дългосрочен аспект е износването на другите части на коляното. Интервенцията решава проблема в увредената част, но ако след 5-10 или 15 години започне процес на износване в капачката или страничната част на коляното, тя не може да го спре. Така или иначе операцията решава проблема в увредената част и освен това смяната на тази ендопротеза е много лесна. При нея ако се наложи подмяна все едно за пръв път се прави операция на коляно и по никакъв начин не пречи на бъдещото лечение на артрозната болест. Методът не е подходящ за лечение при възпалителни заболявания като ревматоиден артрит, подагра или псориазис, където макар и оплакванията да са локализирани възпалителния процес обхваща цялата става.  НЗОК заплаща по-голямата част от цената на импланта, така че пациента остава минимална сума за доплащане.   

Коментари

Физическото упражнение и физическата активност би трябвало да предшестват радикалното лечение. Не магическо хапче, нито физикални модлности като електролечение, а редуциране на натоварването, консултация за по-добра ергономия на труд, съчетано с добре изготвена програма от упражнения и постепенно увеличаване на натоварването плюс обучение и консултация и редовен контрол от квалифициран кадър . Има научна литература, която подкрепя този подход. Ето една статия като добро начало: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3804436/ ПС: Тялото има капацитет да се въстановява и адаптира, ако му се даде време и подходящо натоварване. Механотрансдукцията промени мисленето във Физикалната терапия, когато става дума за дегенеративни заболявания на опорнодвигателния апарат. Надявам се, че колегите - лекари ще опознаят тази по-модерна и базирана и водена от най-добри научни доказателства Физикална терапия, която за жалост в България едва сега прохожда и то само заради ентусиазма на млади колеги от моята професия. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4491211/

може ли днякакъв номер за контакти eva@unwe.bg или e-mail

Жалко,че в моята практика макар и често срещано,това заболяване рядко стига до ендопротезиране,поради страха на пациентите от оперативната намеса.В същото време обаче от нас изискват чудното хапче,което да ги излекува с магическа пръчка и да станат като 20 годишни.