Публикация

ХИПЕРТИРЕОИДИЗЪМ ПРИ ДЕЦА

ХИПЕРТИРЕОИДИЗЪМ ПРИ ДЕЦА

Кратка информация за хипертиреоидизма при деца.


Какво представлява хипертиреоидизмът?

Хипертиреоидизмът е състояние, при което има повишено количество  на щитовидни хормони в кръвта. Това се дължи на тяхното свръхпроизводство или на повишеното им отделяне от щитовидната жлеза.

Хипертиреоидизмът е най-чест сред подрастващите и е по-чест при момичетата, отколкото при момчетата. Може да се срещне и при по-малки деца от двата пола, както и в зряла възраст, когато отново е по-чест при жените, отколкото при мъжете.

 

Какви са  причините за  хипертиреоидизъм?

Най-честата причина за хипертиреоидизъм е автоимунен хипертиреоидизъм – по-известна като болест на Грейвс или Базедова болест по имената на първите двама лекари, които са я описали. В тоя случай човешката имунна система произвежда антитела, които стимулират жлезата към свръхактивност. С времето това води до уголемяване на щитовидната жлеза (нарича се струма или гуша), която произвежда големи количества тиреоидни хормони. При много пациенти очите стават изпъкнали поради оток на тъканите зад окото.Често болестта на Грейвс, подобно на други автоимунни заболявания, се среща в няколко члена на семейството и/или в  няколко поредни поколения.

По-редки причини за хипертиреоидизъм включват:

  • тиреоидит на Хашимото или лимфоцитарен тиреоидит  - друго автоимунно заболяване, при което има неболезнено уголемяване на щитовидната жлеза, отделяща голямо количество вече произведени щитовидни хормони.
  • Тиреоидни тумори или възли, които свръхпродуцират щитовидни хормони.
  • Подостър тиреоидит – остро заболяване, причинено най-често от вирусна инфекция. При него  има болезнено възпаление на жлезата с отделяне на голямо количество предварително произведени щитовидни хормони.
  • Възпалителни заболявания или тумори на хипофизната жлеза, при които тя отделя голямо количество тиреостимулиращ хормон, а той от своя страна стимулира щитовидната жлеза към свръхпроизводство на тиреоидни хормони.

 

Какви са симптомите на хипертиреоидизъм?

Симптомите на хипертиреоидизъм включват:

  • Уголемяване на щитовидната жлеза.
  • Загуба на тегло.
  • Обилно потене и чувство за горещина при нормална за другите хора температура.
  •  Учестен пулс и усещане за сърцебиене.
  • Затруднено справяне с учебния материал
  • Смяна на настроението и прекалена възбудимост
  • Трудности при заспиване и лош сън
  • Уголемяване и изпъкване на очните ябълки.
  • Треперене на ръцете.
  • Ускорен чревен пасаж  - изхождане на нормални изпражнения няколко пъти дневно или поява на диария.
  • Внезапно и бързо израстване на височина и проява на признаци на пубертет у деца в предпубертетна възраст.
  • Главоболие.
  • Повишено кръвно налягане.
  • Повишена кръвна захар.
  • Често уриниране.
  • Повишена жажда и др.

Не е задължително всички признаци да са налице при всяко дете или тийнейджър с хипертиреоидизъм.

 

Как се диагностицира хипертиреоидизмът?

Към диагнозата ни насочват внимателно събраната анамнеза и щателният преглед.

Кръвните тестове за потвърждаване на диагнозата включват изследване на хормоните свободен тироксин (Т4), свободен трийодтиронин (Т3) и тиреоид-стимулиращ хормон (ТСХ). При типичен случай на хипертиреоидизъм, дължащ се на заболяване на щитовидната жлеза,  свободните Т4 и Т3 са много високи, а ТСХ – много нисък. В случай, че причината е хиперфункция на хипофизата  и свободните Т4 и Т3, и ТСХ са много високи.

Ехография на щитовидната жлеза дава възможност да се види формата, размера и структурата на жлезата, да се открият възли и калцификати. С

Сцинтиграфията може да установи каква е активността на откритите възли.

При съмнение за заболяване на хипофизата се провеждат образни изследвания на главен мозък – рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

 

Как се лекува хипертиреоидизмът?

  • Антитиреоидни медикаменти: Най-честият метод за лечение е използването на антитиреоидни медикаменти, които подтискат производството и отделянето на тиреоидни хормони от щитовидната жлеза. Лекарство на пръв избор е метимазол. Метимазолът може да предизвика странични ефекти най-често като сърбящ обрив, по-рядко – ставни и мускулни болки, жълтеница (кожата и склерите на очите пожълтяват заради подлежащо нарушаване на чернодробните функции), намаляване на броя на белите кръвни телца (левкопения), а оттам - склонност към инфекции. Друго  антитиреоидно лекарство – пропилтиоурацил – се използва по-рядко при децата поради по-честите му сериозни странични ефекти. Споменатите лекарства могат да контролират заболяването, но не могат да го излекуват. Обикновено след 2 години лечение при около 30% от пациентите лечението може да бъде спряно за известен период от време, а при още по-малък процент то може да бъде окончателно спряно. Предимството на това лечение пред използването на радиоктивен йод или хирургична намеса е, че детето е възможно  да нормализира нивата на щитовидните хормони и да не се налага заместително лечения през целия живот.
  • Радиоактивен йод: Използва се под формата на капсула или течност за поглъщане.  В рамките на няколко месеца той разрушава щитовидната жлеза, без да предизвиква поражения на целия организъм. Това води до хипотиреоидизъм  - невъзможност да се произвеждат тиреоидни хормони. Радиоактивният йод не бива да се използва при млади бременни жени или при такива, които планират скорошна бременност, поради риск от увреждане на щитовидната жлеза на плода. Пациентите, лекувани с радиоктивен йод, ще се нуждаят от ежедневен прием на тиреоиден хормон под формата на таблетки през целия си живот. Таблетките със щитовидния хормон Л-тироксин са безопасни и подпомагат  нормалния растеж, развитие и здраве.
  • Хирургично лечение: Оперативното премахване на щитовидната жлеза е ефективен начин за лечение на хипертиреоидизма. Рисковете включват опасност от повреда на паращитовидните жлези, които са разположени върху щитовидната жлеза и контролират нивото на калция в кръвта, а също така риск от  увреждане на  възвратния ларингеален нерв, който е разположен наблизо и засягането му може да доведе до появата на дрезгав глас. Много е важно оперативната намеса да се извърши от опитен хирург, за да се намалят тези рискове.

При наличие на усложнения от медикаментозното лечение пациентът и семейството му могат да изберат лечение по оперативен път или с приложение на радиоактивен йод.  Оперативното лечение много бързо води до хипотиреоидизъм поради отстраняването на жлезата и пациентите се нуждаят от заместително лечение с хормон под формата на таблетки през целия си живот.

  • Бета-блокери: На ранните етапи от лечението бета-блокери като пропранолол или атенолол се използват за подобряване състоянието на пациентите с хипертиреоидизъм. Тези медикаменти не повлияват нивата на тиреоидните хормони, но допринасят за общото подобрение чрез намаляване на сърцебиенето, тремора и страха, придружаващ ускоряването на пулса.
  • Лечение на заболяване на хипофизата – в зависимост от конкретното заболяване се използват различни методи – хирургични, лъчетерапевтични, медикаментозни.

 

За да се постави правилна диагноза и за да се избере най-подходящият начин на лечение на хипертиреоидизма е небходимо децата с горепосочените оплаквания и симптоми да се консултират своевременно с детски ендокринолог.

Коментари