Рискът е със 76% по-висок при хората, заразени с хепатит В, и с 51% по-висок при болните от хепатит С

Хора, които са заразени с вируса на хепатити В или хепатит С, може да са в много по-голям риск да развият болестта на Паркинсон, показва ново британско изследване.  

Хепатитът е състояние,  което се характеризира с възпаление на черния дроб, като се причинява предимно от хепатитни вируси. От петте различни хепатитни вируси - A, B, C, D и E, само В и С могат да хронифицират, причинявайки продължително заболяване. Най-разпространени са хепатитен B вирус (HBV) и хепатитен С вирус (HCV).

240 милиона души по света страдат от хепатит В по данни на Световната здравна организация. Вирусът се предава чрез заразена кръв и с основните телесни течности, между които сперма, пот, сълзи, кърма.

Между 130 и 150 милиона души по света имат хроничен хепатит С – вирус, който най-често се предава чрез нестерилизирани игли и други медицински инструменти, както и чрез заразена кръв.

Повечето от възрастните хора, заразени с хепатит В, имат симптоми като треска, умора, липса на апетит, стомашни болки и потъмняла урина. Около 70 до 80% от възрастните с хепатит С обаче нямат никакви симптоми, което означава, че повечето хора не знаят, че са заразени.

Изследвания,  проведени по-рано, също установяват, че има връзка между хепатитните вируси и болестта на Паркинсон. Проучване през 2015 г. показва, че може би има връзка между инфекцията с хепатит С и паркинсон. Досега обаче не е доказвана връзката между паркинсон и хепатит В.

В новото изследване екип от университета Оксфорд изследват по-подробно връзката между хепатит В и С и риска от болестта на Паркинсон. Водещата изследването Джулия Пакпур и екипът й използвали базата данни на голяма британска болница, за да направят своя анализ. Сравнени били данните за 22 000 души с хепатит В и 48 000 души с хепатит С. В изследването били включени също така данните за около 6000 души с автоимунен хепатит, 4000 души с хроничен активен хепатит и почти 20 000 носители на HIV.  

Разпространението на болестта на Паркинсон сред тези болни била сравнена с контролна група от повече от 6 милиона души, които идвали на прегледи в болницата с различни други по-леки оплаквания като катаракта и бунион – подуване на ставата в основата на палеца на крака.

Екипът установил, че рискът от развитие на паркинсон е със 76% по-висок при хората, заразени с хепатит В, докато при тези, болни от хепатит С, вероятността да се разболеят, била с 51 процента по-голяма.

 Екипът не установил никаква връзка между автоимунния хепатит, хроничния активен хепатит или HIV и риска да се развие паркинсон.

Данните от изследването могат да хвърлят светлина върху базисните причини за развитието на паркинсон, смята екипът от Оксфорд.

„Развитието на болестта на Паркинсон е комплексно, като се дължи както на генетични фактори, така и на такива, свързани с начина на живот. Възможно е самият хепатитен вирус или може би лечението на инфекцията, която той причинява, да играят роля за отключването на болестта на паркинсон. Възможно е също така хора, които са по-податливи на хепатитната инфекция, също така да са по-податливи и на паркинсон“, обяснява Джулия Пакпур.

Изследователите от Оксфорд отбелязват, че проучването им има някои ограничения. Така например, екипът не успял да събере данни за начина на живот на пациентите, който може също да е допринесъл за увеличаване на опасността от паркинсон. Освен това, изследването е използвало данни само за пациенти в дадената болница.

Нужни са допълнителни изследвания, за да се разбере по-добре връзката между хепатит В и С и развитието на болестта на Паркинсон, смятат от екипа.