Публикация

Инфекциите – основни „виновници” за температурата с неизвестен произход

Интервю за сайта "Clinica.bg"


Интервю за сайта "Clinica.bg"

(публикувано на сайта на 28.11.2016г., секция "Медицина")

 

Инфекциите са сред основните причинители на фебрилните състояния в човешкия организъм. Какво се крие зад температурата с неизвестен произход и защо е много важно да открием точната причина за възникването ѝ? „За да предприемем адекватното и своевременно лечение”, коментира д-р Магдалена Баймакова, чиято монография по темата излезе наскоро. Тя работи в Клиниката по инфекциозни болести към Военномедицинска академия.

Фебрилитетът с неясен произход е основна проява на острофазовия отговор развиващ се в човешкия организъм в резултат на различни фактори на въздействие. Много често пациентите търсят медицинска помощ заради продължителна повишена температура, без да си дават ясна сметка, че причината за това може да бъде както безобидна болест, така и много сериозно заболяване. Ето защо е важно да бъде открита точната причина за продължителния фебрилитет. „Неясните фебрилни състояния обхващат различни направления и части от медицинската наука. За улеснение на лекарите от практиката причините за температурата с неизвестен произход се класифицират в пет групи.”, обяснява д-р Баймакова. Първата и най-голяма е тази на инфекциите, следвана от групата на неинфекциозните възпалителни заболявания (където попадат различни ревматологични и съединително-тъканни заболявания). Трета е групата на различните онкологични болести, последваната от групата на разнородните причини (в която спадат всички други етиологични причини, които не са включени в първите три категории). Последната пета група е на недиагностицираните, уточнява инфекционистът.

В хода на диагностиката пациентът попада в една от изброените пет категории причини за продължителния неясен фебрилитет. В световен мащаб научните изследвания и проучвания показват, че най-честата причина за неясните фебрилни състояния са инфекциите. „В общи линии те са водещата причина, следвани от неинфекциозните възпалителни заболявания, след което групата на недиагностицираните и разнородните, а неоплазмите са по-малко като процент”, казва д-р Баймакова. В страните от Югоизточна Европа и Азия има тенденция за превалиране на инфекциите спрямо всичките останали групи, в диапазон от около 30% до 70% в някои страни, докато в страните от Западна Европа и Северна Америка, групата на инфекциите има почти равностоен дял с ревматологичните заболявания.

Научните дирения показват, че пациентите при които не е установена причината за неизвестната продължителна температура, до 2 години от началото на оплакванията тяхното състояние значително се подобрява. При тях отшумява персистиращото фебрилно състояние и те се връщат към нормалния си ритъм на живот, обяснява специалистът. Прогнозите за изхода на неясните фебрилни състояния до голяма степен зависят от два основни фактора – в коя група от причини за фебрилитета ще попадне съответния пациент и какви придружаващи заболявания има. С най-неблагоприятна прогноза са лицата при които се установи онкологично заболяване, казва още д-р Баймакова.

Добре е да се знае, че фебрилитетът не е константна величина. Температурата на човека в различните части на денонощието търпи промени и динамика. Най-ниски са стойностите към 06:00 часа (рано сутрин), а следобяд (около 16:00 часа) са физиологично най-високите температурни нива. Така например, през деня температурата започва плавно покачване (при някои хора би могла да достигне и до 37.5С), след което се наблюдава процес на плавно понижение. „Ето защо, когато питаме пациента какви стойности на температурата е измерил, е уместно да разберем в коя част на денонощието го е направил. Ако е измерил 37.5С следобяд, то това не е особен повод за силно притеснение. Ако обаче тази стойност е установена рано сутрин, то тогава имаме основание за сериозен размисъл. Друга важна особеност е какъв термометър е използван и в коя част на тялото е измерена температурата”, споделя д-р Баймакова.

Съществуват няколко вида неясни фебрилни състояния, които предполагат различни диагностични методи. „Имаме класическо неясно фебрилно състояние или това, което е при имунокомпетентни лица, т.е. по-голямата част от населението. Следващият вид е нозокомиално неясно фебрилно състояние, следвано от това при лица с имунен дефицит и последното е неясно фебрилно състояние при лица с доказана ХИВ-инфекция. Независимо в коя група попада болния, петте групи причини за температурата с неизвестен произход са същите, но има разлика в процентното разпределение. Така например, при ХИВ-асоциираното неясно фебрилно състояние, вътреболничното и при имунен дефицит, инфекциите се явяват основната причина за тях и то при много голям процент от случаите – от 80% до 90%”, коментира още инфекционистът. Инфекциозните болести имат конкретни причинители, което спомага за по-бързото определяне на терапията. „В групата на инфекциите влизат различни инфекциозни агенти като вируси, бактерии, микози, паразитологичните заболявания и общите генерализирани инфекции като инфекциозните ендокардити. Ако отхвърлим инфекциозна причина за неясната продължителна температура, насочваме пациента към други специалисти, които биха могли да имат отношение към диагностиката”, допълва още тя.

Температурата с неясен произход има свои особености и според различните възрастови групи. Разглеждат се основно три възрастови диапазона: деца (лица до 18-годишна възраст), възрастни (лица от 18 до 65-годишна възраст) и пациенти в по-напреднала възраст (над 65 години). „При децата преобладават повече инфекциите като причина за това състояние. При малките пациенти стойностите на високата температура е желателно да бъдат една идея по-ниски от тези при възрастните. Проблемни са пациентите над 65-годишна възраст, тъй като много често при тях се наблюдава подтиснат имунен отговор, поради което те не развиват добре изявена фебрилна реакция”, казва още д-р Баймакова и уточнява, че при по-възрастните болни симптомите не са толкова ясно изразени в сравнение с пациентите, които са на възраст 30-40 години. В тази връзка някои придружаващи заболявания могат да усложнят диагностичния процес. Освен това има хора, които без да си дават сметка употребяват медикаменти, които могат да бъдат причина за поява на продължителен фебрилитет. „Резултатите от нашите проучвания в клиниката показват една средна възраст на пациентите с неясно фебрилно състояние около 40-45 до 50 години, т.е. това са сравнително млади, активни хора, които се намират в разцвета на своя жизнен път. Те са и с по-добра прогноза, защото в повечето случаи се открива инфекция като причина за тяхното състояние и започва подходящата терапия”, посочва инфекционистът.

Диагностиката на температурата с неизвестен произход е продължителен процес, за който понякога са нужни няколко седмици. Силно препоръчително е лекарите да се въздържат от прилагане на „терапия на сляпо”, т.е. преди да е установена точната причина за неясния продължителен фебрилитет. Затова при пациентите с този вид здравен проблем е редно да се действа по схемата: „първо откривам конкретната причина за състоянието, поставям диагноза и едва след това назначавам съответното подходящо лечение”. За съжаление, много често при лицата с неясно фебрилно състояние този подход на действие се пренебрегва и не се спазва. „Много често при нас идват пациенти, които от поне месец-месец и половина обикалят различни специалисти в различни лечебни заведения, назначавани са им различни видове изследвания без да е следвана някаква научно-издържана логика или определен модел на диагностично поведение. Ето защо, ние започваме от началната точка – кои са най-честите причини за температурата с неизвестен произход. Преминаваме през инфекциите, при необходимост продължаваме с неинфекциозните възпалителни заболявания, онкологичните болести и т.н. Работим в екип и много добър синхрон с останалите специалисти от Военномедицинска академия. При нужда правим разнообразни консултации – с ревматолог, хематолог, кардиолог, пулмолог, невролог и други експерти, за да може да се изключи всяка една от групите причини за проблемния фебрилитет, така че да се стигне до окончателната диагноза”, обяснява д-р Баймакова.

Към момента няма клинична пътека за неясните фебрилни състояния. „Нашата надежда и желание е да бъде създадена подобна клинична пътека, защото разходите при тези пациенти са високи, а това до голяма степен е обусловено от множеството изследвания свързани с диагностиката на тези болни”, коментира инфекционистът от ВМА. И уточнява, че постигането на краен успех при поставяне на точната диагноза зависи не само от инфекциониста, но и от другите специалисти на медицинската наука, а и не на последно място от доверието и желанието за съдействие на самия пациент.

 

ВИЗИТКА

Д-р Магдалена Баймакова завършва ОКС „Магистър” по специалността „Медицина” през 2008г. в Медицински университет–София. През декември 2013г. придобива специалност „Инфекциозни болести” и права на специалист от 01 януари 2014г. През февруари 2016г. д-р Баймакова защитава дисертационен труд за придобиване на ОНС „Доктор” по научна специалност „Инфекциозни болести”. Д-р Баймакова е провела специализация по „Инфекциозни болести” в Lausanne University Hospital (CHUV), Switzerland. Участвала е в 8 (осем) международни курса за следдипломно обучение по различни теми на инфектологията, провеждани от ESCMID и OMI в Австрия, Гърция, Швейцария, Италия и Франция.

До момента е печелила 7 (седем) пъти ESCMID Attendance Grant за участие в курсове организирани от European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID) и два пъти FEMS Meeting Attendance Grant за участие в международни конференции. Стипендиант по програмата на Български лекарски съюз (БЛС) за подпомагане на докторанти и специализанти за 2014г. Избрана за Млад медик на 2015г., конкурс организиран от Министерство на здравеопазването, Български лекарски съюз, в-к Стандарт, Дарик радио и в-к Доктор.

Към настоящият момент д-р Баймакова има публикувани над 45 пълнотекстови реални научни публикации в български и чужди научни списания (в над 30 от научните публикации е самостоятелен или първи автор). Изнесла е над 20 научни съобщения (орални презентации и постери) на конференции и конгреси в България и чужбина. Рецензент на научни статии за международни научни списания с Импакт Фактор.

 

Ас. д-р Магдалена Баймакова, д.м.

Специалист "Инфекциозни болести"

06 декември 2016

Прикачени файлове

Коментари