Високите температури на околната среда водят до загуба на вода, нисък обем на урината и рН

Уролитиазата (бъбречно-каменна болест) е болезнено състояние, което се среща при 50% от пациентите. То е свързано със загуба на бъбречната функция, включително в краен стадий на бъбречно заболяване. Статистиката показва, че през последните три десетилетия значително увеличение на честотата на уролотиазата в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.

Етиологията на камъни в бъбреците е многофакторна, но един важен рисков фактор е висока температура на околната среда. Високите температури на околната среда водят до загуба на вода,  нисък обем на урината и рН. Това увеличава концентрацията  на калций и пикочна киселина, която по този начин спомага за образуване на активни центрове, растеж и агрегиране на литогенни минерали в урината. В съответствие с този механизъм, предишни изследвания показват, че високи температури на околната среда са свързани с краткосрочни увеличения на риска от уролитиаза. Въпреки това, тези проучвания са ограничени от оценката на температурите само през лятото или екстремни условия и пряката  връзка между температурата и нефролитиаза този начин остава несигурна.

До 2100 г. средните глобални температури се очаква да нараснат с 1-4.5 ° C, поради увеличение на емисиите на парникови газове. С продължаването на заплахата от климатичните промени, е важно да се определи количествено влиянието на температурата върху уролитиазата. Високите дневни температури увеличават риска от кардиопулмонална смърт, сърдечно-съдова смърт и остра бъбречна недостатъчност. Възможно е да съществува подобна връзка за камъни в бъбреците.

На фигурата: Двадесетдневно проследяване на  очаквана поява на бъбречнокаменна болест съответно при 30° и 10° С.

 Източник: Environ Health Perspect