Най-добрата „диета“ е системното балансирано хранене, което обаче е нещо много индивидуално. Изисква всеки добре да опознае собствения си организъм, неговите реакции и здравословни проблеми

Коледните и новогодишните празници с тежките си трапези едва отминаха, а предстоят и серия от именни дни. По традиция тогава отново се посрещат гости, а масите се огъват от мезета и мръвки. Заради това януари е месецът, когато много хора си поставят за цел да свалят няколко килограма. Най-добре е да се опитаме да не губим мярката въпреки многобройните изкушения на масата.

Най-добрата „диета“ е системното балансирано хранене, което обаче е нещо много индивидуално. Изисква всеки добре да опознае собствения си организъм, неговите реакции и здравословни проблеми. Съобразно тях се избира и правилната комбинация от храни. Все пак има някои общи правила, които важат за всички. Неправилно е да се преяжда няколко дни, а след това да се прилага гладуване или някаква драстична диета. Ако все пак сме прекалили с храната по празниците, може да помислим за няколко разтоварващи дни.

Целта е да освободим организма от отпадните метаболитни вещества, да подпомогнем тялото за връщането на алкално-киселинния баланс, тъй като преяждането води до повишена киселинност. Обилното хранене с повече мазнини товари черния дроб и храносмилателния тракт. Затова след празниците са идеални два-три зеленчуково-плодови дни. Противник съм на оставането на вода и няколко плода през целия ден. Не е толкова важно какво правим за няколко дни, а какво приемаме през повечето време.

Гладуване и разтоварващ режим са две различни неща. При гладуването човек не приема нищо, което носи хранителни вещества на организма – вода и чай. Разтоварване е, когато се консумират леки ястия – зеленчукови супи, салати, фрешове. Ден-два може да останем на такова хранене. Важното е как ще се захраним след това. Ако човек отново се отдаде на обилно хранене, може да навредим. Черният дроб трупа повече мазнини и има риск от стеатоза. Ако преяждане и ограничаване в храната се редуват особено често, може да се стигне до мастна дегенерация.

Може да горим повече калории, като ускорим метаболизма чрез начина си на хранене. Първата стъпка е да пием повече течности. С диурезата (отделителната система) изхвърлянето на отпадните вещества чрез урината. Отделянето на жлъчен сок се подпомага ако изпием чаша топла вода сутрин, а след това лъжица зехтин. Това би предизвикало свиване на жлъчния мехур и отделяне на жлъчен сок. През деня пък трябва да приемаме храни, които действат по-скоро алкализиращо (растителни продукти). Друго базисно правило е като се храним по-често с малки порции, да наблегнем на протеините.

Разбира се, трябва да наблегнем на храните с по-малко калории. На първо място това са зеленчуците, а след това - плодовете. Други подходящи за разтоварване храни са кисело мляко, извара, пилешко и пуешко месо, риба, варен яйчен белтък. Те ни дават нужните белтъчини, ниско съдържание на мазнини.

Лоши комбинации, които са често срещани на празничните трапези, са твърде мазните и тежки основни ястия и не по-леките десерти – торти, баклави. Разделното хранене е добро именно заради това – разграничават се отделните групи храни и енергията, която отделя организмът, за да ги усвои. Ако приемаме обилно протеинова храна (месо) в комбинация с мазнини, тялото изразходва много жизнена енергия, за да се справи. Като се има предвид, че на празници се сервират още тежки салати с майонеза, ядки, много продукти със сол, торта, става ясно защо много хора имат оплаквания в стомашно-чревния тракт. Хората търсят медицинска помощ за тежест в стомаха, заради панкреатит, пристъпи на подагра или жлъчни кризи.

Какво може да направим, за да избегнем здравословните проблеми и качването на излишни килограми? Менюто за празниците, когато оставаме по-дълго на масата (Нова година, именни дни) трябва да е по-леко. То може да включва млечна салата, хайвер и морски дарове. Към основното ядене да се предлага богата гарнитура със зеленчуци. Ядките са добро мезе, но без да прекаляваме с количествата. За алкохола всеки сам решава колко може да изпие без сериозни последствия. Ето и още един съвет: Ако знаем, че ни предстои да седнем на тежка трапеза, добре е да пием повече течности предварително, за да подпомогнем организма в изхвърлянето на отпадъчните вещества. Десертът може да е желирано мляко с плодове, крем брюле. Добър вариант за меню е лека салата с печени чушки, сарми, печена тиква или други постни ястия, каквито се сервират традиционно на Бъдни вечер. Важното е количествата да са умерени и да готвим с по-малко мазнина. На празничен обяд може да се хапне печено месо (свинско или пуйка) със салата. Не е страшно, ако изядем едно парче баклава за десерт или тиквеник. Ако похапнем солидно на обяд, не е толкова натоварващо, защото организмът има няколко часа да се справи с усвояването на храната. По-голямото прегрешение е обилното хапване късно вечер, когато си лягаме, след като станем от масата.

Какво да ядем на сутринта след пищна трапеза и повечко алкохол?

Да приемаме повече течности, да хапнем нещо сладко и да приемаме витамин С (може с таблетки, сокове или чайове). Шкембе чорбата е тежка храна и въпреки традицията не е най-доброто за закуска след тежка вечер. За предпочитане е пред деня да останем на зеленчукови супи, чай с мед и свежи салати.

Много хора постят или пазят строга диета. В края на ограничителния период те трябва да преминат към нормален режим на хранене постепенно, а не изведнъж. Нашите баби, които са постили, никога не са сядали след това на празничната трапеза и не са преяждали. Първо трябва да се започне с включване на животински белтък – извара, сирене, и едва тогава да се мисли за ястия с месо. Ако по време на постенето сме си позволявали повече ядки, варива, преходът към нормално хранене ще е по-лесен.