Лечението изисква продължително и презицно комбиниране на епилация и антиандрогенна терапия

През живота на човек космите еволюират. При раждането детето има мъховидни косми – лануго, които опадат до края на шестия месец и се заменят с велус космите. Те са тънки слабо оцветени без медуларна част /сърцевина на косъма/ и покриват гладката кожа. След пубертета те се заменят от трайни косми /терминални /. 

Космите са два вида дълги и къси /четинести/. Дългите косми се разполагат в областта на главата, а след пубертета и в пубисната област, подмишниците и по брадата при мъжете. Къси са космите на веждите, миглите, в ноздрите и във външния слухов канал.

Видове окосмяване:

Окосмяването при човек бива три вида : 

При първият вид, индиферентен тип окосмяване, космите не са зависими от хормонално въздействие /вежди, мигли, клепачи, предмишници и подбедрици/.
Вторият вид окосмяване е от женски тип и се определя от нивата на андрогени, които нормално се секретират от надбъбречните жлези и яйчниците във всеки женски индивид. При този тип окосмяване терминални косми се разполагат в областта на подмишниците и под формата на долен тип пубисен триъгълник.
Третият вид окосмяване е от мъжки тип и зависи най- вече от хормона тестостерон. Терминални косми при мъжкия тип окосмяване се намират в областта на брадата, мустаците, ушите, гърба, гърдите, средната линия на корема и под формата на горен тип пубисен триъгълник.

Какво представлява хипертрихозата ?

Хипертрихозата е състояние свързано с увеличаване броя, задебеляване и пигментиране на космите по тялото. Те се удължават и загрубяват .

Видове хипертрихоза :

1. Генетично обусловена хипертрихоза – вродена хипертрихоза, при която първичните лануго косми достигат значителна дължина.
2. Локализирана хипертрихоза, заедно със засилена пигментация на кожата – окосмените невуси или хипертрихоза в кръстната област при spina bifida.
3. Хипертрихоза като израз на ендокринни заболявания, след спиране функционирането на яйчниците при жените в климактериум и по време на бременност.
4. Хипертрихоза при някои заболявания на кожата /порфирия кутанея тарда/
5. Употребата на някои медикаменти води до хипертрихоза: кортикостероиди, хидантоин, миноксидил, пенициламин, псоралени, циклоспорин А и др.

Хирзутизъм и Вирилизъм :

Хирзутизмът представлява необичайно за жената окосмяване, което наподобява окосмяването при мъжа. Космите над горната устна, брадата, бузите, около гръдните зърна, средната линия на корема и вътрешната повърхност на бедрата стават твърди, нарастват и се увеличават по брой.

Хирзутизмът бива два вида :

1. идиопатичен – при него е увеличена чувствителността на рецепторите на космения фоликул към нормално ниво на андрогени в кръвта /среща се например при женските индивиди от средиземноморската популация /.
2. симптоматичен – дължи се на увеличено ниво на андрогени, гестагени, прием на глюкокортикостероидни препарати, адренокортикотропен хормон, анаболни стероиди, ацетазоламид, фенотиазинови деривати, циклоспорин, диазоксид, фенитоин, хидрохлортиазид, псоралени, пенциламин.

Когато хирзутизмът се дължи на високи нива андрогени се съчетава обикновено със себорея, акне, алопеция, затлъстяване, акантозис нигриканс. Високите андрогенни нива са асоциирани с по-висок риск от карцином на ендометриума и остеопороза /разреждане на костното вещество/.
Симптоматичният хирзутизъм може да представлява част от клиничната кортина на някои ендокринни заболявания: синдромите на Cushing, Stein – Loventhal, овариални тумори, заболявания на щитовидната жлеза, надбъбречните жлези, диенцефално – хипофизарни смущения и др.
Когато хирзутизмът се съчетава с други белези на мъжки тип структура /например загрубяване на гласа, атрофия на млечните жлези, уголемяване на клитора, челно оплешевяване/ се говори за върилизъм.

Може ли типа на окосмяване да ни ориентира към източникът на увеличена хормонална продукция ?

Въпреки че не можем да бъдем категорични за източникът на патологично окосмяване по неговия вид, може да се ориентираме приблизително :

1. При източник на патологична секреция от надбъбречните жлези окосмяването е локализирано предимно по тялото / гърди , средна линия на корема/ и може да се съчетае с оплешевяване от мъжки тип, сравнително нормално телесно тегло и липса на менструални разстройства. Среща се при адренална хиперплазия, синдрома и болестта на Cushing и при питуитарни аденоми, продуциращи адренокортикотропен хормон и пролактин.
2. При източник на патологична секреция от яйчниците окосмяването е локализирано предимно по лицето и се придружава от менструални разстройства и затлъстяване. Причина за такава патологична секреция е най-често синдромът на поликистичните яйчници на Stein – Loventhal. Макар и по – рядко трябва да се имат в предвид и овариални и адренални тумори с хормонална продукция.

Лечение. Поради факта, че заболяванията , които могат да се изявят с хирзутизъм не са малка група, е необходима прецизна лекарска помощ. Давността на оплакванията, ходът на заболяването, фамилната анамнеза, заедно с оценката на типа хирзутизъм, наличието на акне, себорея, затлъстяване, акантозис нигриканс трябва да насочат лекаря към откриване причината за екцесивна секреция на андрогенни хормони. За доказването на такава секреция се използват две групи тестове:

1. Контролна група тестове, включваща три основни хормона – тестостерон, дехидроепиандростерон сулфат и андростендион.
2. Разширена група тестове, които изследват и фоликулостимулиращия хормон, лутеинизиращия хормон, нивата на глобулините, свързващи половите хормони, дихидротестостерон, естрадиол, пролактин, адренокортикотропен хормон, кортизол, 3–алфа андростендиолглюкоронид.

Методите за епилация и едновременното прилагане на антиандрогенна терапия повлияват хирзутизма. Въпреки това андрогенните хормони в циркулиращата кръв не могат да бъдат трайно отстранени. Това е причина лечението да бъде дълго и периодично.
От козметичните процедури основно приложение намира студената епилация с колофонова маска, химични депилатоари, термодеструкция с електрическа игла и пинсета. От новите методи се използва фототермодеструкцията с лазер със сравнително траен ефект.
Недостатък на всички тези процедури е зачервяване на кожата, иритация /локално дразнение и зачервяване на кожата/, промяна в пигментацията и макар и рядко оформяне на белези.

По преценка на гинеколог на базата на хормоналните изследвания се назначават антиандрогенни препарати и при необходимост – диета за намаляване на телесното тегло. Антиандрогенни свойства имат някои орални контрацептиви, ципротеронацетата, ниски дози кортикостероиди, агонист на Гонадотропин-рилизинг хормона, спиронолактон, флутамид, финастерид и др. Всеки един от тези антиандрогени е показан при точно определена локализация на увеличения андрогенен синтез. Поради това тези препарати не се назначават или прилагат самопроизволно, а след преценка на гинеколог. Например агониста на Гонадотропин-рилизинг хормона е ефективен при повишение на тестостерон с произход от яйчниците, но е неефективен при увеличени андрогени с адренален произход.