От свидетелите на инцидента се иска само да поддържат телефонния контакт и да спазват указанията по телефона до пристигане на спешния екип. Това е изключително важно при животозастрашаващи състояния, които са клинична смърт или могат да прераснат в такава.

В ежедневието се случва наш близък или непознат човек да загуби съзнание пред нас, да спре да диша, да побледнее или посинее. В повечето държави по света законодателството не позволява хора без квалификация да се намесват в оказването на помощ до пристигане на спешните екипи. У нас законодателството наказва медицински лица, които не оказват спешна медицинска помощ. За съжаление, обучение по оказване на спешна медицинска помощ има само в курсовете за шофьори и сред доброволците на БЧК. Употребата на автоматични дефибрилатори, каквито има по обществените места из цяла Западна Европа и Америка, у нас не е нормативно регламентирана. Законодателството ни обаче, не забранява да оказваме първа помощ на всеки човек загубил съзнание или спрял да диша пред нас, независимо дали сме медици или не.

Как трябва да постъпим когато това ни се случи?

Първо потърсете помощ на телефон 112 и поискайте разговор със медиците на спешния медицински телефон. На тези телефони в 27-те районни координационни централи в страната ще ви изслушат и насочат към вас най-близкия екип, който да окаже квалифицирана спешна помощ на пострадалия. Последният медицински стандарт по спешна медицина, приет от МЗ на 15.01.2016 г., регламентира, че при животозастрашаващо състояние спешните медици дават съвети по телефона как да се действа до пристигане на екипа. От свидетелите на инцидента се иска само да поддържат телефонния контакт и да спазват указанията по телефона до пристигане на спешния екип. Това е изключително важно при животозастрашаващи състояния, които са клинична смърт или могат да прераснат в такава. При клиничната смърт спират циркулацията на кръвта и окисляването на органите и тъканите в тялото, при което след 8-та минута загива човешкия мозък, а след него и всички останали органи и системи в човешкото тяло. Навременното начало на реанимационните мероприятия възстановява циркулацията и оксигенацията до тъканите и органите в организма, и дава шанс на пациента да бъде спасен.

Пациентите в безсъзнание често се определят като „пациенти, които са си глътнали езика“, защото те са със силно затруднено дишане или не дишат. Факт е, че езикът няма начин да бъде глътнат нито анатомически, нито физиологично. При изпадане в безсъзнание обаче, той пада назад и допълнително затруднява дишането. Наред с това дихателните пътища се затварят от повърнати материи и неудобна поза на главата и тялото. 

• При оказване на спешна помощ при животозастрашаващо състояние, на първо място по важност е осигуряването на свободни дихателни пътища. Това се постига чрез поза на главата назад и надолу, освобождаване на дихателните пътища от повърнати материи, подвижни протези на челюсти и други чужди тела. 
• При липса на дихателни движения от гръдния кош и въздушен поток през устата и носа се започва дишане „уста в уста“ или „уста в нос“. 
• Ако пациентът е в безсъзнание и не се долавя пулс на ръката или в областта на шията, се започва и непряк сърдечен масаж чрез компресия върху гръдната кост с честота 100 удара в минута.  
• Ако пациентът е в безсъзнание със самостоятелно дишане, е желателно поставянето му в странично положение за да се избегне аспирацията на повърнати материи. 
• Ако пациентът е в безсъзнание, но прави гърчове, не е желателно да се бърка в устата и да му се вади езика, защото това може да предизвика разкъсване в устата на пациента и нараняване на оказващия спешна помощ. 
• Ако пациентът е след травма в областта на шията, не се променя позата на тялото до пристигане на екипа, а само се осигуряват свободни дихателни пътища .

В заключение, когато пред вас човек загуби съзнание и спре да диша, потърсете тел.112 и искайте връзка със спешния медицински телефон. Така осигурявате на пострадалия достъп до спешна медицинска помощ по телефона и бързо насочване на спешен екип към него.