Публикация

Как действа хомеопатията

Хомеопатичното лечение е енергийно лечение.


Хомеопатичните лекарства действително се произвеждат от билки, минерали или различни животински отрови, но те се приготвят по много специфичен начин с разреждане, разбиване на лекарството, в хомеопатията се нарича сукусио и предаване на кинетична енергия. При едно определено разреждане, 12С, няма нито една частица от изходното вещество. Тоест ние говорим за постигането на енергийно въздействие, за копиране на енергиен модел на субстанцията и влияние по енергиен път така, както при акупунктурата и акупресурата се работи на определени центрове, за да се задейства енергийната система в организма.

По подобен начин хомеопатията въздейства на енергетиката в организма на принципа на резонанса. Какво означава това: може би много от хората вече са чували за принципа на подобието, който се използва в хомеопатията, при което терапевтът трябва да изучи много добре картината на пациента, да изучи и да познава много добре картината на лекарството и двете картини да съвпаднат така, че, когато пациентът поеме субстанцията, да се предизвика енергийна реакция в организма. Напоследък се появиха интересни публикации в тази насока на един много известен физик, проф. Поп, който говори за ролята на фотоните в организма. Тази теория ще даде много ясен отговор и представа през близките години как изобщо въздействат енергийните медицини.

Друг основен принцип при хомеопатията е принципът на минималната доза. Тоест ние даваме лекарството дотогава, докато то предизвика стимула в организма и видим реакция от страна на организма. След което лекарството се разрежда, т .е. не се дава непрекъснато или дори се спира, ако реакцията е много ясна или категорична. 

Има и друг интересен закон, закон на Херинг или за излекуването. В хомеопатията се смята, че когато в организма настъпва разболяване, този процес върви от по-маловажни към по-важни за организма органи. Например, ако има някакъв дисбаланс в организма проблемът започва да се вижда чрез най-банална хрема, т.е. появява се стремеж на организма да изхвърли вредните микроорганизмите по този начин. Ако ние подтиснем тази хрема, но не я излекуваме, т.е. не унищожим съвсем бактериите, ние подтискаме и имунната система, тогава се появява кашлица, по-късно може да се стигне до пневмония. 

Каква е логиката – когато организмът е силен той „избутва“ заболяването на много по-маловажни органи за него, (каквито са кожата, лигавиците ) от които животът не зависи така пряко. Когато обаче не даваме възможност на организма да се справя, а пречим, тогава той реагира с друга проява. Така както като запушим отвора на преливаща вана, проблемът не се решава - водата намира друг път да изтича.

В хомеопатията за органи от най-дълбокото ниво се смятат мозъкът и жлезите с вътрешна секреция. Тук под внимание се взима и психо-емоционалното състояние. Йерархията е много специфична. При закона на излекуването оздравяването се обяснява като процес, който тръгва в обратна посока. И затова ние хомеопатите, когато дадем едно лекарство при една астма и се появи екзема, го приемаме за сигнал от страна на организма, че е намерен път за справяне със здравословния проблем, т.е. заболяването на организма се е прехвърлило от вътрешен орган, белия дроб, към външен, кожата. След време ще се преодолее и кожният проблем.

Източник: http://www.puls.bg

Коментари