По време на дебата в здравната комисия на 4 юни т.г., когато се обсъждаше предложението на „Атака“ за отпадане на задължителните ваксини, факти от стара моя научна публикация бяха поднесени по манипулативен начин

По време на дебата в здравната комисия на 4 юни т.г., когато се обсъждаше предложението на „Атака“ за отпадане на задължителните ваксини, факти от стара моя научна публикация бяха поднесени по манипулативен начин. Става дума за статия в списание „Медицински преглед“ от 2003 г., която представя как българската държава се е справила с тежко заболяване като едрата шарка (вариола). Бях изумена, когато чух как представител на „Атака“ цитира моето име и това на проф. Ганчева във връзка с някакви страшни данни за усложнения от ваксини, които уж се укривали.

Какви са всъщност фактите? В публикацията си описвам как през 60-те и 70-те г. се правят две мащабни кампании за масова имунизация срещу вариола. В едната са обхванати 1,6 млн. български граждани, а в другата – 1,9 млн. души. От тези близо 4 млн. ваксинирани българи трима умират от доказани усложнения след ваксината.

Нека припомним: Едрата шарка е едно от най-заразните и смъртоносни инфекциозни заболявания, което се предава по въздушно-капков път. Смъртността при нея е достигала 30-40%, дори 50%. Това не бива да се забравя. Затова и още преди столетия започват първите опити за имунизация срещу болестта. В началото това се е изразявало в натъркване на заразените с вируса на вариолата прах и струпеи, отделени от болен от едра шарка, върху нарочно създадена лезия върху кожата. Основната причина за ликвидирането на едрата шарка се дължи на факта, че още през 1882 г. започва производството и прилагането на противошаркова ваксина.

Кампаниите с масовата имунизация през 60-70-те г. са организирани в нашата страна и ваксината срещу едра шарка се е произвеждала в НЦЗПБ под ръководството на проф. Цветана Ганчева. Нейният опит е уникален за нашата страна, с който медицинската общност се гордее. Все пак трябва да се отбележи, че използваната тогава ваксина е спряна от производство и приложение през 1977 г в целия свят., защото това страшно заболяване – едрата шарка, е ликвидирано. Тя няма нищо общо със съвременните ваксини, които са от съвсем ново поколение и отразяват съвременния медицински опит на човечеството в имунизациите. Безопасността на всички, прилагани към момента ваксини в света, не може да бъде сравнявана с тази на ваксините срещу едра шарка. Това е свързано с използването на нови биотехнологии за тяхното получаване и съвременните критерии за оценка безопасността на всички ваксини.

Противниците на задължителните ваксини често говорят по принцип за някакви странични ефекти. Трябва да се знае, че страничните ефекти се класифицират по строго научни критерии на леки, средно тежки и тежки. Пред здравната комисия на 4 юни т.г. се обърнах към всички присъстващи и помолих да посочат един-единствен пример за тежко усложнение от ваксини в наши дни. 

Човек в залата стана и каза, че две негови деца са развили тежки постваксинални усложнения. В България никой не успял да им постави диагноза. В Русия казали, че диагнозата е „бичи очи“. Никой от нас, медиците, не е чувал за такава диагноза! Не чухме и медицинско обяснение за това, че заболяванията на децата са в причинна връзка с поставените ваксини. Други примери за увредени от ваксини, подкрепени с доказателства, не чухме! Каквото и да се говори и пише по форумите в интернет за „вредата“ от ваксините, съвременната медицина борави самос доказателства. Всички други твърдения са спекулативни и не съветвам родителите да се влияят от тях.

Моята публикация е доказателство, което оборва още едно твърдение на антиваксиналните движения – че случаите на увредени от ваксини се укриват. Наличието на толкова подробни данни за целия процес на имунизация срещу вариола още преди 50 г. ясно показва, че всеки инцидент с ваксина се документира и проучва много внимателно. Аз самата като лекар не съм виждала тези хора, нито пък други пациенти, тежко и трайно увредени от ваксини, но проучвам наличната по въпроса медицинска литература, за да бъда информирана за нежеланите ваксинални реакции и да уча младите лекари да ги търсят, познават и отстраняват навреме.

Публикацията ми „Ваксинални реакции и усложнения при имунизация срещу вариола“ от 2003 г. предоставя по-задълбочен поглед върху постиженията на нашата здравна система за изкореняване на едрата шарка в България и е насочена към медици, които се занимават професионално с тази тема. Трябва да помним фактите, описани в нея. Те са повод за гордост за българската медицинска общност. Като медици трябва да знаем какви са страничните ефекти, да се учим от историческия опит. Това обаче не е повод да се поставя под съмнение ползата от имунизациите, а напротив - с още по-голяма убеденост да разясняваме на хората без задълбочена медицинска подготовка, как да предпазват собствените си деца от тежки заразни болести.

От всичко казано дотук изводът е, че трябва да се правят ваксини. Резултатът от тях е несъизмеримо по-голям от очакваните странични ефекти, повечето от които са съвсем леки и без трайни последици за здравето. За мене лично отказът на родител да имунизира с наличните към момента ваксини собственото си дете е сравним само с това да го лиши от постиженията на съвременната цивилизация, без които не можем да си представим живота на съвременния човек: електричество, централно водоснабдяване, електронизация. Всеки може да приведе множество примери за вредата от тяхното използване, но никой не се отказва от тях просто така.

Рисковете за детето, чиито родители отказват да го ваксинират, са несъизмеримо по-големи! Поредното доказателство е детето, разболяло се от дифтерия в Испания преди дни. Недопустимо и трагично е сега да се боледува от забравени от човечеството инфекциозни болести. След поставяне на диагнозата дифтерия испанското правителство е искало помощ от други страни, защото това заболяване се лекува със специфичен противодифтериен серум или гамаглобулин, който те не са имали на разположение. В цяла Европа и Америка здравните власти не са успели да намерят и да доставят необходимото лекарство. Антитоксичният серум, е бил намерен чак в Русия. Това е още един важен извод: в Европа няма готовност за адекватна реакция срещу тези болести, които в резултат на масовата ваксинация в света, отдавна са забравени. Ние сме длъжни да помним, че не можем да “ надхитрим“ природата. Когато в едно общество относителният дял на ваксинираните срещу дадена заразна болест спадне под критичния минимум, възниква епидемия. Има редица примери в близката човешка история, доказващи тежко инвалидизиращите и не рядко фатални последици от възвръщането на ваксинопредотвратими болести в човешкото общество.

Мисля, че това е важен урок за родителите, които са склонни да вярват в твърденията на антиваксиналните движения. Да помислят, че излагат децата си на риск от заболявания, които нерядко завършват със смърт. В противен случай поставят децата си в условията на 18 век и ги лишават от елементарни медицински грижи, каквито са имунизациите днес.