Първа стъпка при диагностицирането на раковото заболяване е изготвянето на хистопатологична оценка. За съжаление в някои случаи свободно циркулиращите туморни клетки могат да променят патологичния си статус в хода на заболяването след премахването на тумора и по време на поддържащата терапия.

Първа стъпка при диагностицирането на раковото заболяване е изготвянето на хистопатологична оценка. При патологичния анализ се оценява големината на тумора, засягането на лимфни възли, каква е способността на туморните клетки да се намножават и какъв е рецепторният статус на тумора. Рецепторният статус е показател, който посочва от какви молекули в тялото се повлиява нарастването на тумора и развитието на метастази. Един частен случай е ракът на гърдата, като се прави оценка дали той се повлиява от наличието на естроген, прогестерон или епидермален растежен фактор чрез идентифициране на естрогенов, прогестеронов рецептор или HER2-neu рецептор. От правилното определяне на този статус се определя терапевтичната схема на пациента, включително адювантна и поддържаща терапия.

Първичните тумори имат способността да отделят определен брой туморни клетки в кръвообращението. Именно тези клетки остават безсмъртни в организма след оперативното премахване на тумора и могат да доведат до метастази в отдалечени органи. Терапиите имат за цел отстраняването точно на тези клетки и блокирането на молекулите, които ги карат да нарастват и да се делят. За съжаление в малко случаи се взима предвид, че тези циркулиращи туморни клетки могат да променят патологичния си статус в хода на заболяването.

Ако тумор от  пациент с рак на гърдата, който е бил естроген-зависим, бъде премахнат, то остатъчните клетки в организма могат да се променят след известен период от време и да не се повлияват от анти-естрогеновата терапия. Така често прилаганото лечение с тамоксифен или ароматазен инхибитор може да се окаже напълно неефективно. Същото може да се наблюдава при HER2-положителни тумори, третирани с херцептин. Ако циркулиращите клетки не запазят характеристиките на първичния тумор, на който е правен патологичен анализ, то те не се повлияват от лечението с херцептин.

Пред онкопациентите, които имат поддържаща терапия въз основа на първичната патологична оценка, остава навременно изследване на свободно циркулиращите туморни клетки и проследяването им по време на терапията. Ако броят им расте - терапията е неефективна, а ако той намалява - терапията или имунната система са ефективни срещу умора. Друга опция е направа на нова патологична оценка, но върху клетките от кръвообращението, а не върху туморното блокче. Така пациентът ще има най-точни сведения дали заболяването се е изменило в хода му и дали предписаната поддържаща терапия все още елиминира раковите клетки.