​Девет от десет пациента умират, защото раковите клетки навлизат в кръвообращението, разпространяват се и образуват тумори в отдалечени органи – метастази.

Девет от десет пациента умират, защото раковите клетки навлизат в кръвообращението, разпространяват се и образуват тумори в отдалечени органи – метастази. В циркулацията клетките могат да се движат индивидуално или групово. Смята се, че клетките, които се движат индивидуално, създават най-големия риск за разпространение на тумори и са първоизточниците на рака.

Скорошно изследване, публикувано в „Journal of Royal Society Interface“ показва, че това може и да не е истина. Вместо това изследването твърди, че клетките, които се движат на групи, може да са първоизточниците на рака, следователно, това налага търсене на нови начини за борба с разпространението на рака (Mofit Kumar Jolly, 2014).

Клетките на първоначалните туморни образувания обикновено са неподвижни и свързани една с друга. Но някои от тях не успяват да се закрепят и започват да навлизат в съседни тъкани, получавайки достъп до кръвоносни съдове и влизат в циркулацията на кръвта.

Групираните клетки: по-силни от индивидуалните

Някои движещи се индивидуално клетки също придобиват специални свойства, които им помагат да се адаптират в нова среда и да „засадят“ нов тумор там. Тези характерактерни черти са сходни до тези на стволовите клетки – затова и ги наричат „ракови стволови клетки“. Те са резистентни към всички видове ракови терапии и могат да създадат нов тумор във всеки орган.

Споменатото по-горе изследване открива, че е по-вероятно колективно движещите се ракови клетки да се превърнат в ракови стволови клетки и по този начин, да бъдат първоизточниците на метастазите – разпространението на рака в различните органи. Това се случва, защото механизмът, по който раковите клетки решават да се движат колективно, също засилват механизма, който ги превръща в стволови клетки. Но ако раковите клетки решат да се движат индивидуално, техният механизъм да придобият свойства на стволови клетки, може да се преустанови. Следователно, клетките, движещи се колективно в кръвта поставят много по-голям риск за създаването на нов тумор в отдалечен орган от тези клетки, които се движат индивидуално (Mofit Kumar Jolly, 2014).

Тази констатация означава, че за да се преборят метастазите, имаме нужа от нови лекарства, които да могат да разпаднат скупчените ракови клетки, а не такива, които атакуват индивидуалните агенти.

Груповата работа има своите преимущества

По-големият риск за образуването на метастази не е единственото предимство на групово движещите се клетки. Клетките, които се движат индивидуално, умират по-често от тези, които се движат накуп и по тази причина повече групови ракови клетки достигат местоположението на метастазите.

Освен това, когато клетките израстнат в нов тумор, те имат нужда бързо да се устроят на своето ново място. Това е защото клетките не могат ефикасно да изпълняват няколко задачи едновременно – те могат или да се делят, или да се движат. След като достигнат новото местоположение, те искат да започнат да се делят, а да направят това е много по-лесно за колективно движещите се клетки.

Да напуснат първоначалния си дом, оцелявайки в суровите условия на човешката кръв, а после да се установят и да създадат нов дом (вторичен тумор) в отдалечен орган, не е лесно. И ракът изглежда, че подготвя своите „войници“ добре за това, инструктирайки ги да се движат в група.

Колективната миграция на клетки е добре планирана стратегия, приета от рака за своя висша полза – колективно движещите се клетки умират по-малко в кръвта, намират за лесно да се установят в нов орган и най-важното – са по-резистентни към лекарствата и по-потентни да създадат нов тумор.