Хормонален дисбаланс, инсулинова резистентност или наследственост може да са причините за състоянието

Кистите по яйчниците са едно от най-често срещаните хормонални нарушения при жените. Синдромът на поликистозните яйчници се установява при 5-10% от жените в репродуктивна възраст и е една от причините за безплодие и стерилитет. Характерно за него е наличието на много малки кисти, разположени по повърхността на яйчниците.

Причината за възникването на Синдрома на поликистозните яйчници не е изцяло изяснена.  Учените обсъждат няколко механизма, за които се смята, че са свързани с възникването на кистите. Сред тях са хормонален дисбаланс, инсулинова резистентност и наследственост, обобщава изданието „Нюз медикъл“.

 Хормонален дисбаланс

Наличието на поликистозни яйчници се свързва с анормално производство и метаболизъм на хормони като андрогени и естроген в организма на жената. В типичния случай са налице високи нива на хормоните от андрогенната група като тестостерон, андростендион и дихидротестостерон сулфат, макар че често има значителни разлики в състоянието на отделните пациентки. 

Някои изследвания показват, че секрецията на лутеинизиращия хормон (ЛХ) от предния дял на хипофизната жлеза увеличава стимулиращия ефект на фуликулните клетки на ячниците и това може да доведе до повишени нива на андрогенните хормони и до нередовна или липсваща овулация. Нивото на фуликулостимулиращия хормон (ФСХ) e намалено за сметка на хормона ЛХ. Крайният резултат е, че налице има по-малко количество естроген и не може да се осъществи овулацията.

Някои изследвния свързват поликистозните яйчници с нарушения в действията на ензима CYP450 C17 при синтеза на андрогенни хормони като тестостерон в тялото. Макар че в тази насока са необходими още изследвания, нарушенията при този ензим или наличието на други вещества, които пречат на работата му, може да са свързани с патогенезата на Синдрома на поликистозните яйчници. 

Инсулинова резистентност

Има силна връзка между поликистозните яйчници и инсулиновата резистентност в организма. Съществува хипотезата, че повишените нива на инсулин променят ефекта на гонадотропните хормони ЛХ и ФСХ и функциите на яйчниците, което води до образуването на множество кисти. 

По-специално, излишъкът от инсулин може да принуди яйчниците да произвеждат повече тестостерон и да променят развитието на фуликулите, необходими за осъществяване на овулацията. В резултат на това може да има забавяне или невъзможност за осъществяването на овулацията, а оттам и за появата на Синдрома на поликистозните яйчници.

Ефектът на инсулиновата резистентност при патогенезата на синдрома се засилва, когато жената е с наднормно тегло или със затлъстяване. Излишните мазнини могат да усилят инсулиновата резистентност и следователно да доведат до много по-тежки симптоми, свързани със синдрома. 

Друг хормон - адипонектин, който е свързан с контрола на нивата на липидите и глюкозата в кръвта, също може да играе роля във възникването на кистите по яйчниците. При жени, които имат поликистозни яйчници,обикновено се установяват и по-високи концентрации на адипонектин.

Наследственост

Изследванията, които се съсредоточават върху наследствения фактор при възникването на поликистозните яйчници, показват определена доминиращ автозомен генотип в семейства, в които се среща това заболяване. Бащите могат да са носители на това генетично отклонение и да показват някои от характеристиките на Синдрома като например прекомерно окосмяване. 

Някои изследвания са проучили ролята на регулиращите гени на ензимите CYP17, CYP19, FST и  INSR във връзка с появата на поликистозните яйчници. Изводите са, че може да е налице податливост в гена INSR. Проучванията обаче не са достатъчни, за да се твърди със сигурност, че това е причината за синдрома. Други изследвания са проучили друти гени като PON1 and IGF2. Остава неясно обаче коя е специфичната генна мутация, която причинява Синдрома на поликистозните яйчници при жените. 

Източник: "Нюз медикъл"