Публикация

Когато диагнозата е неясна, вирусите са основните заподозрени

Зика не е нов вирус, но за него се заговори сега поради широкото му разпространение на големи територии в различни континенти


Интервюто с автор Илияна Ангелова е публикувано в бр. 8 от 2016 г. на в. "Животът днес".

Проф. Кълвачев, много медии обявиха, че най-новата заплаха за човечеството е вирусът Зика. Така ли е?

Всъщност това не е нов вирус, но за него се заговори сега, поради широкото му разпространение на големи територии в различни континенти. Зика е известен на специалистите отдавна, има и други малко известни на широката публика вируси, които периодично се активират и напомнят за себе си… Все пак, поради недостатъчно изяснения си потенциал и свързването му с възможността да уврежда мозъка на плода, на вируса Зика трябва да се гледа с повишено внимание. Не случайно се вземат мащабни санитарни мерки срещу комарите и дори се обсъждат контрамерки с генно-модифицирани комари. Болестта сега се пренася именно чрез ухапване на комар от болен на здрав човек. Идеята е да се смени постепенно популацията комари в с такива, които не могат да се заразяват с вируса и така да се пресече разпространението.

Разбира се, има и новооткрити вируси - това са т.нар. мегавируси – те са в пъти по-големи от обичайните. Наричат ги още Пандора вируси. Не се знае още точно какво причиняват, какъв е патогенният им потенциал, но се свързват с възможността да причинят артрит, да поразяват очите и др. напоследък бяха открити древни гигантски форми на вируси в замръзналите почви на Сибир, възрастта на които се определя на над 30 000 години...

Какво е предимството за „Софиямед“ да има такава лаборатория?

Не са много болниците, които могат да си „позволят“ поддържането на отделна вирусологична лаборатория. Предимството е, че пробите, с които работим, се вземат и изследват на място, с възможност са обсъждане с лекарите и пациентите. След два часа има резултат и лекарят взема адекватно решение за терапията още в рамките на работния ден.

В кои ситуации помагате?

Когато причината за заболяването е неизвестна, вирусите са един от основните заподозрени. В тези случаи помагаме да се постави етиологична диагноза и да се назначи правилно лечение. В други случаи резултатите от изследванията ни имат диференциално-диагностично значение. Например, ако има специфична неврологична симптоматика в мозъка и лезии с неясен произход, резултатът от вирусологичното изследване може да помогне да се разграничи например множествената склероза от прогресиращата мултифокална левкоенцефалопатия (ПМЛ). Причинителят на ПМЛ е човешкия полиомен вирус JC, който уврежда олигодентроцитите – клетки, които произвеждат миелин. Ако се докаже наличие на активен JCвирус, то по-вероятна е диагнозата ПМЛ. В лабораторията може да установим не само дали вирусът е налице, а и количественото му измерение.

Когато един вирус навлезе в клетката, може да се случат различни неща. Първа възможност - вирусът заразява клетката, поразява я или я убива, като се развива по-леко или по-тежко заболяване, но то има винаги начало и край. В този случай организмът се очиства дефинитивно от вируса, като остава имунитет с различна продължителност. Втори вариант – вирусът заразява организма, поразява клетката, преминава се през остра фаза, след която обаче вирусът може да остане в клетката и да се развие хронично заболяване. Това може да се случи при хепатит В и С. Третата възможност е след острата фаза, вирусът да остане за цял живот в организма (херпесни вируси). Ако детето например е преболедувало варицела, след 20-30-40 г. може да се развие херпес зостер, причинен от същия вирус.

Вече има ваксини срещу доста вируси, но някои родители са резервирани…

Имунната система ни пази, но защо да не направим така, че вместо да разчитаме само на нея, да не я програмираме предварително чрез ваксинация и да не допуснем заболяването? Антиваксиналното лоби твърди, че ваксините са опасни, но нека да гледаме фактите - ваксините са спасили човечеството от епидемии и осакатяващи болести. Когато бях ученик, в моя клас имах съученици с увреждания от детски паралич. Това днес не може да се види и всичко дължим на ваксината.

Начинът на производство и контрол на ваксините се усъвършенства значително през годините. Имало е случаи в миналото, когато ваксини са причинявали единични случаи на заболяване, но цялостната полза за обществото е огромна. Данните сочат драстичен спад от хепатит В след масовото въвеждане на ваксината. След още 20-30 г. вирусът почти няма да се среща. При 85-90% покритие на човешката популация чрез ваксиниране се приема, че можем да говорим и за възможност от ерадикация на даден вирус...

Възможно ли е да се заразим от ваксини днес?

Живите ваксини вече са много малко на брой, освен това и преминават през жесток контрол. Повечето от предлаганите днес ваксини са произведени по т.нар. ДНК рекомбинантна технология. Не съдържат никакъв активен вирус, а само вирусни белтъци, срещу които се изграждат антитела. Те се произвеждат в клетъчни системи, чрез въвеждане на специфични гени, а не на жив вирус, а след това произведените специфични белтъци се пречистват, проверяват и стандартизират. В организма се инжектират тези пречистени молекули, които няма как да ни заразят.

Какво се изследва основно във вашата лаборатория?

В лабораторията се извършват широк набор от специализирани серологични изследвания и молекулярни тестове за диагностика и анализ на различни вируси и бактерии. Сред заболяванията, които се диагностицират и анализират са вирусни хепатити, човешки папиломни и полиомни вируси, цитомегаловирус, Ебщайн-Бар вирус, варицела зостер вирус, хламидии, микоплазми и др. Присъствието на вирусни гени в изследваните материали (кръв, ликвор, урина, различни секрети, клетки, тъкани) доказва наличието на активна инфекция, а количественото и определяне (вирусен товар) дава информация за нивото/степента на вирусната активност. Определянето на вирусния товар преди, по време и след проведеното лечение дава информация за ефективността на терапевтичната схема, както и прогноза за изхода от заболяването. Тоест, говорим не само за диагностика, но и за контрол на ефекта от лечението, прогноза на изхода от заболяването, както и за профилактиката – нещо много важно, но занемарено през последните години.

Има ли връзка между вирусите и автоимунните заболявания?

Това е широко обсъждан въпрос. Вирусите имат директна или индиректна връзка с голям брой заболявания. Участието на вируси при автоимунните болести, ако въобще съществува, е по-скоро индиректно. Там опасността е обратна – ако вече се е развило автоимунна заболяване, една вирусна инфекция може да го обостри и усложни.

Опасно ли е, ако се измери висок титър на антитела. Означава ли това, че вирусът се е активирал?

Зависи за какви антитела става дума и на каква фаза от развитието на инфекцията се откриват и измерват. Антителата от клас IgM се появяват в ранната фаза и говорят за активна или прясна инфекция. Отначало те нарастват, а с времето започват да намаляват до изчезване, но пък се появяват и нарастват антителата от клас IgG. Те говорят за излекуване или доказват отминала среща с вируса. Титърът на антителата зависи много и от теста и апаратурата с които се изследват. Във вирусологията няма референтни стойности и резултатите трябва да се обсъждат конкретно за всеки отделен случай, като се интерпретират правилно! В случай, че се изследват не антитела, а вируси, то резултатът е дали се открива или не, т.е., ако искате референтна стойност, тя е нула и всичко над нулата е положителен резултат. Да, има стойности, при които не може да се каже дали резултатът е положителен, или отрицателен. Ние ги определяме като „сива зона“ или „неопределени“, но това са технически параметри, а не референтни стойности.

Значи интерпретацията е много важна за вирусологията.

Дори най-важната! Тестовете си имат „праг на чувствителност“ - един тест може да открие 10 вирусни частици, друг 50. Ако в изследвания материал има 9 вирусни частици, резултатътположителен или отрицателен е? Ако има други данни за наличие на вирус, например антитела към някой херпесен вирус, за който е ясно, че е в организма, тогава се приема, че количеството на вируса е под прага на детекция.

Имали сме случаи, при които на бременна се открива високо ниво на антитела от клас IgG срещу цитомегаловирус и е било препоръчано да се лекува, защото този вирус може увреди плода… Защо? При положение, че всички маркери за активност на този вирус са негативни. Да, тя наистина е имала контакт с този вирус, наистина ще го носи цял живот, но в момента няма активност. Наличието на тези антитела означава, че вирусът е под контрол на имунната и система. Нещо повече, тези антитела минават през плацентата и по този начин пазят и плода.

На последната Конференция по АГ съобщихте нови данни, че HPVне е само полово предавана инфекция. Има ли доказателства за това в практиката?

Инфекцията с някои човешки папиломни вируси се предава основно при сексуален контакт. Има обаче възможност HPV да се предаде и при несексуален контакт – имали сме случаи на генитална инфекция при деца, при което заразяването е станало при битов контакт с родителите, които имат HPV. От друга страна, за папиломните вируси непрекъснато излизат данни за нови възможности за разпространение. Подчертавам, че става въпрос за възможности! Факт е, че HPV се откриват в кръвта, спермата, кърмата, слюнката, дори във въздуха. Тези дни бяха публикувани и данни за откриване на вируса и във фекални проби и вода... Всичко това отново доказва огромната роля на профилактичните мерки, вкл. ваксиниране.

Коментари