Публикация

ЛИЧНО МНЕНИЕ: Новите промени за употреба на алкохол и наркотици при шофьорите – пак каруцата пред коня...

Да са ни честити новите санкции срещу пияни и дрогирани шофьори! Но преди да ги санкционираме, трябва да докажем, че са пияни и дрогирани... Сериозно ли?


С новите промени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) влизаме в поредния омагьосан кръг, в който се въртим вече 10 години и нито едно правителство или състав на министерство до момента не успя (или не пожела) да се справи с този въпрос.

Всъщност, касае се за две неща – недоразумение в ползваните термини в нормативни актове и нежелание да се  промени една наредба.

Ще илюстрирам само няколко, по-съществени момента:

1. Все още е налице недоразумението в нормативните текстове – за водач „под въздействие” ли става въпрос (ЗДвП) или за такъв, управляващ МПС „след употреба” на упойващо вещество (НК)?

Защото от експертна гледна точка двете понятия са много различни. И докато не бъдат категорично пояснени, то всеки хванат да шофира с положителна проба ще се измъква от новите, по-строги санкции, защото в повечето случаи няма да бъде ясно дали е бил под въздействие или кога точно е употребил дрогата (може и преди няколко дни – тогава, повлиян ли е сега?). А как се преценява дали някой е под въздействие? Или пък от какъв специалист? А  кога кръвната проба е положителна?

2. Какво разбираме под упойващо вещество, наркотично вещество или вещество, нарушаващо способността за управление на МПС.

Може ли човек да шофира след употреба на наркотично вещество от списък 3, например с популярното у нас лекарство алпразолам? В листовката на разпространения у нас медикамент  е посочено, че „Не трябва да шофирате, да работите с машини или да изпълнявате други потенциално опасни дейности, ако не Ви е известно дали това лекарство повлиява способността Ви да изпълнявате тези дейности”. Пита се как точно да Ви бъде известно и как ще го удостоверите пред контролния орган или съда  - повлиява или не тези способности, след като според Наказателния кодекс сте го употребили?

Трябва да бъде ясно, че наличието на медицинска рецепта (независимо от цвета на бланката) не е оправдание за използване на медикамента и шофиране – рецептата единствено показва легитимността на придобиването, притежанието и целта на употреба на наркотичното вещество.

У нас не се обсъжда маркиране на медикаментите съгласно международните препоръки за степен на риск при управление на МПС – т.нар.система на светофара, при която върху опаковката на лекарствения продукт има цветна индикация за липса или възможен риск за управление на МПС при прием на медикамента.

Вместо това в листовките за пациента и кратките характеристики изобилства от неразумни и абсурдни текстове от рода на „убедете се, че не Ви влияе”, „в началото на употребата може да ..”, „възможно е да доведе до повлияване...”,  „по преценка на Вашия лекар / фармацевт”, и т.н. Тук отново възниква един въпрос – кой носи отговорност за тази преценка?

Следва да се отбележи, че не само наркотичните вещества повлияват способността за управление на МПС. Какво е положението с някои от антихистамините (особено първо поколение), някои антиконвулсанти, антипсихотици, и др.?

3. Кръвните проби за алкохол и наркотични вещества у нас

Известната Наредба № 30/2001 г. е всъщност от 1980 г. и до сега не се намериха сили в нито едно правителство да промени този текст, въпреки настояването на експертите още от 2007 г. В този текст се говори за стъклени пеницилинови шишета и 40 мл кръв (при положение, че 5- 10 мл са напълно достатъчни), все едно ще правим кръвопускане в 21 век. Дезинфекцията е със забранения за употреба сублимат (живачен хлорид)... Има ли контролен орган, който да обърне внимание на това?

В същото време, по медицински стандарт, у нас се работи със затворена система за вземане на кръв, стерилни условия и ползване на антикоагуланти – стъклените шишета най-често са втора употреба (от ползвани в лечебното заведение антибиотиоци), как и с какво са измите – не е ясно, но пък са обилно обвити в лейкопласт и поляти с парафин...

4. Как се изследват наркотични вещества?

Няма отговор на този въпрос.

5. Кой изследва проби за наркотични вещества?

Специалността „токсикология и токсикологичен анализ” според Министерство на здравеопазването е само и единствено за лица, дипломирани като „магистър-фармацевти”. В същото време, у нас няма нито един магистър-фармацевт, който да работи токсикологичен анализ  за целите на съдебната експертиза. Това означава ли, че работещите в тази област не са квалифицирани и нямат правоспособност?

6. Как се изследва алкохол в кръв?

Не е много ясно. В цяла кръв или в серум/плазма (разликата достига около 20%)?

По „газ-хроматографски метод”. Къде е описан този метод? Как се извършва? Каква грешка се допуска и какво е отклонението му?

Тези въпроси са достатъчни за да се всее смут в съдебна зала и твърдо установен резултат леко да се разклати. Каква полза тогава, че сега имаме втори праг от 0.8 промила в Закона?

5. „0.8 промила” или „0.8 на хиляда” – всъщност какво е това „промил / на хиляда”?

Как на никой не му направи впечатление досега, че това не е мерна единица, а съотносителна размерност? „Промил” може да бъде „милилитър на литър, mL/L”, „милилитър на килограм, mL/kg”, „грам на литър, g/L” или „грам на килограм, g/kg”.  Обаче, плътността на алкохол и кръв не е еднаква... Тогава кой от посочените промили се има предвид, защото има разлика между тях и когато резултатът е граничен (например, около 1,2), то може да се „обърне в друг промил”.

Вместо заключение: Работя в областта на съдебната токсикология близо 13 години. Всеки ден в съдебна зала изпитвам написаното по-горе на гърба си. Често пъти аз и колегите ми ставаме свидетели как доказано дрогирани или пияни лица се измъкват абсолютно безнаказано.

Когато аз напиша писмо до Министерство на здравеопазването (МЗ) – получавам абсурден отговор или въобще не получавам такъв. Когато обаче някой ощетен от експертиза подаде жалба след осъдителна присъда до МЗ (правен абсурд), то веднага се назначава някаква проверка (на приета в съдебно производство експертиза) или се искат писмени обяснения от вещите лица... (Да не коментираме, че МЗ не е институция, която следва да проверява немедицинска съдебна  експертиза и би следвало юристите на МЗ да са чували за въззивна  инстанция, преди да съгласуват подобни отговори...).

От 2007 г., 10-тината специалисти (толкова са всички работещи в тази област), се опитваме да инициираме промяна. Смениха се много министри и правителства. И всеки път започваме отначало – с увод, въведение и... все не стигаме до разрешение.

До момента, по тези проблеми работиха няколко „работни / експертни групи”. Написаха се няколко варианта на нови наредби и все не стигнаха до финал. Сега отново сме в изходна позиция.

Честно казано, аз все повече се замислям дали наистина искаме да има работеща система или колкото повече вратички - толкова по-добре за бизнеса на реалността.

Коментари

За съжаление много от т.нар юристи в народното събрание,министерства и др. (без)отговорни институции не разбраха,че закони и нормативни актове не се пишат на юруш,между две ракии (или заседания). Трябват консултации за всеки термин,действие и даже запетайка с компетентни хора,занимаващи се ежедневно с такива проблеми.Но щом като анестезиолог може да внесе проктозакон за "чистотата" на българския език...

нали трябва да върви бизнеса на адвокатите. И те имат семейства, деца. Нека сме по-човечни

г-н Жорж Томов
26 яну 2017 10:31

Едно много добре формулирано и изказано мнение !! И съм длъжен да подчертая, че отдавна И СПЕЦИАЛИСТИТЕ И ОБЩЕСТВОТО се борят за тази промяна. Но докато мислим "как бедните полицаи" ( а и не само те) ще връзват двата края, само ще водим статистика за убитите по пътя и ще се вайкаме !

Поредната предпоставка за корупционни схеми. Аз лично смятам, че вратичките в системата се оставят нарочно и умишлено, а не поради липса на специалисти, които да изчистят нормативната рамка

Ужас, мислех си, че промените най-накрая дефинират като престъпници наркоманите, каращи коли, а от това, което прочетох разбирам, че нещата не са никак прости и, че отново има "вратички" за престъпните шофьори. Докога законът ще щади убийците?Защото за мен - да пиеш и да шофираш или да се надрусаш и да се качиш на колата си е опит за предумишлено убийство.