Психиатри и психолози вече имат сертификат да работят с 2 инструмента, определени като световен стандарт при анализа на разстройствата от този спектър. Те помагат за поставяне на диагноза дори при деца под 2-годишна възраст

Психиатри, психолози и други медицински специалисти от цяла България бяха обучени от есента на 2015 г. досега за т.нар. златен стандарт в диагностиката на аутизма – двата нови инструмента ADOS и ADI-R.

Серията от обучения е реализирана от експерти на Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“ на УМБАЛ „Александровска“ и двама сертифицирани обучители от Каролинския институт в Швеция в рамките на проект „Развитие на ефективни програми за ранна диагностика на децата с аутизъм в България чрез прилагане на международни стандартизирани инструменти”. Той е  финансиран по Програма БГ 07 „Инициативи за обществено здраве“ на МЗ, която се осъществява с финансовата подкрепа на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г.

30 психиатри от цялата страна

вече имат сертификат

да работят с двата специфични инструмента, обясни на заключителната пресконференция в края на проекта проф. Надя Полнарева, началник на Клиниката по детска психиатрия в УМБАЛ „Александровска“ и ръководител на екипа по проекта.   Обучението по двата инструмента, проведено изцяло на английски език, е било насочено към общопрактикуващи лекари, педиатри и детски психиатри.  На следващия етап са били обучени и специалистите извън сферата на здравеопазването, които също работят с деца с подобен тип разстройства от аутистичния спектър  - социални работници, психолози, логопеди, ресурсни учители, учители в детски градини и ясли, училищни психолози.  Осъществени са контакти и са обучени много семейства, в които се отглеждат деца аутисти.

Двата нови инструмента отговарят на световните стандарти за диагностика на аутизма и дават възможност за т.нар. научна еднаквост при определянето на случая, така че той да бъда класифициран по един и същи начин у нас и, например, в Швеция, ако семейството на детето се премести да живее там, обясни д-р Светла Стайкова, клиничен психолог в Клиниката по психиатрия в болницата. ADI-R е аутистично диагностично интервю, което има за цел да открие аутистично разстройство както при деца, така и при младежи. В рамките на ясно структуриран разговор с фиксирани области родителите описват поведението на детето от раждането досега. Това интервю има много голяма чувствителност към аутистичната проблематика. Тази сензитивност става още по-голяма в комбинация с другия инструмент -  ADOS-2, което

поставя децата в стандартизирани

ситуации с помощта на играчки

или, ако е за младежи, с включване на реч.  Определен набор от стимули се представят на детето и се наблюдава неговата реакция спрямо самите стимули. “И двата инструмента предполагат много специфична компетентност, която се осигурява само чрез обучение, което е специално за тези инструменти. На практика проектът осигури именно това обучение“, обясни д-р Стайкова.

Обучението е важно за това, защото има много случаи, които поставят въпроси, и това ни дава основание да бъдем достатъчно сигурни, когато поставяме една толкова тежка диагноза. Самото й поставяне е продължително, и освен това тя маркира цялото бъдеще на детето и на семейството, обясни проф. Полнарева. В случаи, когато има съмнения, нещата не са достатъчно ясни, и особено когато детето е много малко, тези инструменти са много полезни. Цялата съвременна наука показва, че ранната диагнора дава добра перспектива, обясни проф. Полнарева.

Малките деца се диагностицират за разстройства в аутистичния сектор между 2 и 3 годинки и този процес може да трае седмици наред, обясниха специалистите от Клиниката по детска психиатрия.

В клиниката вече идват и

деца под 2-годишна възраст,

като често инициативата идва от родителите, а не от медицинските специалисти. Дори и да не може още да говори, детето може да бъде обслужено от медицински специалисти, обясни д-р Стайкова.

Специалистите предупреждават, че при малките деца специфичните симптоми за дадено разстройство са изключително малко. За да се открие дадено разстройство, медицинският специалист трябва преди всичко да има компетентност за най-ранното детско развитие. Трябва да се оцени кой симптом в каква ситуация и точно на каква възраст се е проявил, обяснява д-р Аврамова от клиниката, която се въздържа да даде като пример конкретни симптоми или отклонения, за които родителите да следят. Понякога оставаме с децата месеци наред, за да ги наблюдаваме, разказва тя. Не е въпрос само на поставянето на точната диагноза, а на предоставянето на родителите на една перспектива за бъдещето на тяхното дете, смята д-р Аврамова.

В България вероятно има около 7000 души с аутизъм

от Канеров тип или класически аутизъм. Това са около 1 на 1000 или на 2000 души, обясни доц. Димитър Терзиев, завеждащ  Дневно отделение в Клиниката по детска психиатрия. Т.нар. Разстройство на Аспергер е значително по-рядко срещано, т.е. 2000 до 3000 души у нас биха страдали от него.

Целта за децата, които са диагностицирани с разстройство от аутистичния спектър, е да напуснат медицинските центрове и за тях да се полагат комплексни грижи както от медицински, така и от немедицински специалисти, обясни проф. Полнарева. В София вече са открити дневни центрове за такива деца.