Публикация

Методи за диагностика при симптоми за анкилозиращ спондилит

Началото на болестта наподобява дископатия, дискова херния, лумбаго, ишиас. Много често псориатичният артрит, понякога и синдромът на Райтер наподобяват болест на Бехтерев.


Поставянето на диагноза анкилозиращ спондилит е комплексна и изисква клинично изследване на болния с така наречените физикални методи:

Снемане на анамнеза

За болестта на Бехтерев са характерни въпросите:

  • Оплакванията започнали ли са с нехарактерни болки и скованост в отделни части или целия гръбнак, тежест и болка ниско в таза и седалищната област, понякога нехарактерни ставни болки, без видими ставни промени, отпадналост, лесна уморяемост, температура до 37.5, по-рядко до 38°С, раздразнителност, психична напрегнатост и др.?
  • Има ли възпалителен тип болка в гръбнака и ставите (болка, по-силна през втората половина на нощта)?
  • Сутрешна скованост над 30 мин?
  • Постепенно ограничава ли се размерът на движенията в отделни части или в целия гръбнак?
  • Забелязва ли се типично деформиране на гръбнака (най-често изгърбване в гръдния и извиване назад на ший-ния отдел, като главата е извита силно назад и др.)?
  • Понякога асиметрично подуване и отичане на ставите на ръцете и/или на краката ?

Обективно изследване на болния:

В зависимост от стадия на болестта при огледа се установяват различни деформации на гръбнака и на ставите на ръцете и/или на краката, като последните най-често са асиметрични.

  • Чрез палпация (опипване на части от тялото и органи на болния) се установява леко повишение на температурата на възпалените стави, локализацията на болката, наличие на болка при натиск, промени в структурата и наличие на течност в ставите, шумове в ставата при движение (скърцане, хрущене, стържене).
  • Изследва се обемът (размерът) на активните (волеви по желание на болния) и пасивните (под външно въздействие) движения на гръбнака и увредените стави
  • Измерват се различни разстояния – между брадата и гръдната кост при силно наведена към гърдите глава (брадастернум), между пръстите и пода при навеждане на болния напред (разстоянието „пръсти-под”), същото разстояние при навеждане на тялото настрани при прибрани един към друг крака и др.
  • При необходимост от прецизна, най-често трудовоекспертна оценка се измерва с ъгломер и размерът на движение на ставите на ръцете и краката, за да се изчисли, от една страна, степента на ограничението и на деформацията съответно, и от друга – функционалният капацитет на болния, да се сравни с предходни стойности за оценка на ефекта от лечението и развоя на болестта и т.н.


От лабораторните изследвания най-често срещаните отклонения при  анкилозиращ спондили (болест на Бехтерев) са:

  • Лекостепенна анемия – около 100-105 г/л (грама на литър)
  • Ускорена СУЕ – обикновено 40-60-80 мм (показател за активен възпалителен процес)
  • С-реактивен протеин (показател за активен възпали-телен процес);
  • Отрицателен ревматоиден фактор в серума (кръвта).

 

От инструменталните диагностични методи:

  • Най-показателна при АС е рентгенографията на шийния, гръдния и поясния отдел на гръбнака във фас и профил, на сакроилиачните стави и при нужда на засегнатите стави на ръцете и краката
  • При съмнение за промяна от друго естество на междупрешленните дискове (тъканите между съседните прешлени) се налага скенер (компютърна томография – КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и др.
  • Ранните промени на болестта се доказват със сцинтиграфия на гръбнака и периферните стави.


От хирургичните диагностични методи при АС се използват:

  • Ставна пункция и изследване на ставната течност под микроскоп при възпаление на колянната става и с химически реактиви за брой (обикновено над 1000 клетки за кубичен милиметър) и диференциално броене на клетките (различните видове клетки) в единица обем и др.
  • Ставна биопсия се налага много рядко при болест на Бехтерев – вземане на късче синовиална мембрана със специална игла, оцветяването му с тъканни оцветители и/или реактиви и изследването му под микроскоп за вида на клетките, промените в тях и  др.
  • Артроскопия – оглед на вътрешността на ставата след ставна пункция със специален уред, наречен артроскоп. Прилага се рядко при диагностицирането на болест на Бехтерев, най-вече при съмнение за скъсани вътреставни връзки, наличие на чужди тела в ставата и др.

 

Общовъзприети при диагностицирането на АС са следните критерии:

  • Болка и скованост в поясноседалищната област в продължение на повече от три месеца, неповлияна от покой
  • Болка и скованост в гръдния отдел на гръбначния стълб
  • Ограничено вдишване-издишване
  • Ограничена подвижност в поясния отдел на гръбначния стълб
  • Прекаран или наличен иридоциклит (възпаление на окото)
  • Двустранен сакроилиит
  • Типични за болестта синдесмофити (костни израстъци по ръба на прешлените видни от рентгеновите снимки)


Диагнозата се поставя с голяма достоверност, ако болният изпълва четири от първите пет клинични или шестият (двустранен сакроилиит) и един от другите критерии.

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА

При голям брой болни началото на болестта наподобява дископатия, дискова херния, лумбаго, ишиас. Това са най-често поставяните диагнози в този най-ранен етап от развитието на болестта. Диагнозата се поставя, след като се появят типичните клинични или рентгенови белези, описани по-горе. Много често псориатичният артрит, понякога и синдромът на Райтер наподобяват болест на Бехтерев.  Всяка от тези болести носи своите характерни клинични белези – типичен обрив при псориатичния артрит, предхождаща полова или сто-машно-чревна инфекция, възпаление на очите при синдрома на Райтер и т.н. Разграничаването им е лесно за опитния ревматолог.

Всичко за симптомите и лечението на ревматичните болести е събрано в третата книга от поредицата " За човека, болестта и още нещо", която може да откриете на mobilis.bg и ciela.com

Още публикации може да видите на моя сайт: www.kolarov.bg

 

Коментари