Международния дена на акушерката – 5 май се отбелязва от 1991г. Днес се чества в над 50 държави по целия свят. На този празник акушерките в световен мащаб показват солидарността си една с друга с каузата на акушерството.

Мото от Международна Конфедерация на акушерките - "Акушерки за по-добро бъдеще"

Тема: " Aкушерките - липсващо звено в системата на майчино и детско здравеопазване в България".

Международния дена на акушерката – 5 май се отбелязва от 1991г. Днес се частва в над 50 държави по целия свят. На този празник акушерките в световен мащаб показват солидарността си една с друга с каузата на акушерството. Организират се мероприятия, при което се изразява професионална признателност към работата на акушерките, които полагат ключови грижи към жената по време на бременността и раждането, както и в проследяване на възстановяването на майката и прехода на новороденото към новия свят.

Целта на този ден е чрез събития по целия свят, да се насочи вниманието на правителство, политици и различни институции свързани със здравеопазването, да се фокусират върху водещата роля на акушерката и уникалността на професията.

Послание:

Мечтаем за един свят,в който всяка жена има акушерка до себе си -образована, компетентна и грижовна. Свят, където акушерката и жената са перфектните партньори при една нормално протичаща бременност и физиологичното раждане. Свят, в който се полагат най-добрите грижи за майката и бебето, оказва се внимание, което семействата заслужават. Здравето на децата ни, е отговорност още преди зачатието и вътреутробното развитие, а това трябва да бъде приоритет на всяка държава.

Европейските акушерски структури и световната организация на акушерките,поздравяват с „добре дошли“ българските акушерки в световното акушерско семейство.Честит празник!

" Aкушерките - липсващо звено в системата на майчино и детско здравеопазване в България"

Алианс на Българските Акушерки се роди след като усетихме, че има остра нужда от сериозни промени в регламентирането на дейността ни. Работехме добре, а резултатите не много добри. Разгледахме европейските практики и се оказа, че има какво да подобряваме. В България Родилните грижи, са далеч под нивото на добрите практики в повечето страни-членки на Европейски съюз.

Изводите:

Нормативната ни уредба не позволява на акушерките да оказват медицинска помощ на родилки извън болнични заведения без надзор на лекар – предвид наблюдение на нормална бременност и дородов и постродов патронаж. С това на практика е отнета възможността на акушерката да упражнява реално традиционната си дейност: да подпомага родилката по време на естествения процес на раждане, когато липсват показания за необходимост от медицинска интервенция. Бременността, ранния неонатален и пуерперален период са състояния, които изискват индивидуално наблюдение за определяне и коригиране на терапевтично поведение при жените и децата. В момента това наблюдение е крайно недостатъчно, поради това, че изследванията и консултациите, които са необходими се включват в общия регулативен стандарт на НЗОК, които по принцип са недостатъчни нито в общата ,нито в специализираната практика.

Продължителността на прегледите при лекар по време на женска консултация и детска консултация е лимитиран, поради което е неуместно да се говори за качествена грижа. Всяка консултация засягаща майката и детето се обуславя от много фактори – организация на работата в консултацията, домашен патронаж, възраст и паритет на жената, психическо състояние, доносеност на плода.

От друга страна, това представлява ограничаване на правата на акушерките относно практикуване на всички техни професионални компетенции, включително асистиране при раждане и наблюдение на родилката и новороденото в рамките на самостоятелна практика, гарантирано от Директива 2005/36/ЕС.

Раждането в българските болници е разглеждано само като физиологичен процес, без да се взима под внимание фактът, че начинът на протичането му оставя дълбока следа върху психическото и социално благополучие, а понякога и върху физическото състояние, както на майката, така и на детето.

Бихме искали да обсъдим правния статут на акушерките и фактическите възможности за практикуване на професията по сега действащия стандарт. България е член на ЕС и като основа за професионалните ни компетенции е посочена Директива 2005/36/ЕС, чл. 40, 41, 42, 43, Anex V. Акушерките са първичните доставчици на здравни услуги за повечето жени по света. Те имат функция на здравни медиатори. Има разработен модел на грижа основан на физиология, социология и психология на бременността , раждането и постродовия период. Световният опит, препоръките на СЗО, International Confederation of Midwives, EuropeanMidwivesAssociation/на които е член АБА/ потвърждават, че акушерските знания, умения и поведение са от съществено значение за оптималност при Акушерски мониторинг.

Практическата липса на избор е причина за корупционни практики, някои от които са узаконени, като например плащане за избор на екип и плащане за присъствие на близък човек. Негативната тенденция , медицинските грижи по време на раждане да бъдат превръщани в обикновен бизнес наречен клинична пътека с доплащане е повече от деморализиращо и порочно. А акушерката става съдружник в тези практики. Системата принуждава лекарите да се борят за печалба като обикновени занаятчии, вместо да практикуват професията си като призвание и съобразно съвестта си,а акушерките да изпълняват така наречените социални или безплатни раждания.

Акушерките заслужават напълно прозрачна правителствена политика ,отделно от лекарските и болнични практики и съответстващо почасово заплащане за извършена дейност, според която жените да могат да направят своя избор къде и с кого да родят .

От огромна важност във всяка една система за майчина грижа, която включва акушерки и акушер-гинеколози, те да работят изключително добре заедно, да имат взаимно уважение, да разбират ролята на всеки един в процеса и да работят като част от един екип. Не доброто и неефективно регламентиране на дейността води до конфликти в екипа лекар- акушерка и влошаване на комуникацията ,а последиците обикновено са за жените и техните бебета. Правилният модел на екипност включва синхрон в действията на жена, придружител, лекар и акушерка.

Съществува необходимост от промяна в правната уредба в България, така че да се даде възможност на медицински лица да оказват помощ при бременност извън болница. Формиране и развитие на родителски умения по стандарти за ранно детско развитие включително подготовка и разпространение на подходящи материали, филми, брошури и листовки.

Предвид на горното, считаме че е в компетенциите на Акушерката:

- Женска консултация на нормална бременност .

- Предконцепционна консултация - групови и индивидуални сесии за семейно планиране.

- Групи за бъдещи родители.

- Смятам, че има нужда да отделим ниско рисковите родилки и тези с висок риск.

- Четири постродови консултации в рамките на 6 седмици след раждането - базираме се на анкетите, Формиране на умения за кърмене.

Необходима е и промяна в образователните и изследователски програми, така че и у нас да се придобиват необходимите знания и умения за обучение на родителите в практики основани на медицински доказателства при зачитане на техните права.

Абсолютно задължително е да се направят курсове:

- за работа с недоносени

- емоционални консултации и кризисни интервенции

- грижа за деца със спец. потребности

- кенгуру грижа

- грижа при осиновяване

- пренатална подготовка