Публикация

Около 200 000 души в България страдат от анорексия

Заболелите изпитват парадоксално удоволствие от измършавелия си вид


Анорексията е разстройство на храненето, свързано с умишлено намаляване на теглото под нормалното за индивидуалните възраст и ръст. Тя се манифестира със силен страх от наддаване на тегло, въпреки очевидното измършавяване. Този страх се успокоява временно с постоянното контролиране на поетите калории с храната, спазване на специални диети, изтощителни физически упражнения, редовно имногократно следене на кантара.

Разстройството най-често възниква при момичетата в етапа на половото съзряване – 95%. По–рядко заболяват юноши, млади мъже и жени. Заболяването се среща по–рядко и при в предменопаузата. Засегната е предимно бялата раса. Болестността за България е около 200 000 души. Често нарушенията персистират с години и хронифицират. Заболяването се характеризира и с голяма скрита болестност, поради нежеланието на заболелите да търсят помощ, тъй като те изпитват парадоксален удоволствен ефект от измършавелия си вид.

Причините за възникване на заболяването са многобройни и недостатъчно изяснени. Патология в ген 6, хромозома 1Р показва предразположеност към заболяването, дисморфофобният синдром насочва към генетично сходство с шизофренната психоза, често има асоциирани с натрапчивите, депресивните и личностовите разстройства. Търсят се и общи връзки с обсесивно-компулсивното разстройство. Основания дават сходните черти в типологията на личността – амбициозност, перфекционизъм, желание за контрол, затруднена социална комуникация и адаптация. Много често заболяването възниква у ученички от т. нар. „елитни гимназии” и при жени, чиято кариера изисква добър външен вид – манекенки, балерини, актриси. Тяхното мото е: Ако си слаба, ще бъдеш успешна и щастлива на подиума. Неслучайно куклата Барби е олицетворение на анорексията. Тя възпитава момичетата в харесването и подражанието на определени телесни пропорции, който те могат да постигнат по-късно не само с изнурително гладуване, но и с многобройни пластични операции.

Често анорексията започва след психотравма, провал, отправена забележка от роднина или подигравка от съученик. Пубертетът е периода, в който учениците са силно чувствителни към външния си вид и обикновено проявяват свръхкритичност към него с различна степен на тревожност, те наблюдават развитието на вторичните си полови белези, постоянно се сравняват и съревновават със съучениците си и модните икони от екрана. Склонни са да преувеличават физическите си недостатъци и да страдат от това. Така някои от тях развиват дисморфофобния синдром, който е свързан с разстроено възприемане на схемата на тялото. Това означава, че младите хора възприемат себе си като дебели, въпреки очевидното си отслабване. Освен това някои момичета започват да се страхуват от превръщането си в жени, тяхното желание е да останат унисекс. Често това е следствие от неправилно поднесена информация със сексуално съдържание.

Почти винаги са разстроени отношенията с майката, а често и тези с бащата в смисъл на едиповия комплекс.Друга причина са разстроените отношения между родителите като девойката е най-често арбитър между тях.

Периодът за съзряване на момичетата е изобщо труден и болезнен, защото обществото, семейството, културно–историческите традиции не дават стабилни и ясни женски модели за идентификация. Християнската религия предлага непорочна Дева Мария за модел за подражание, окастрен от сексуалността и свободното проявление на волята и желанията й. Християнските светици света Магдалена и света Вероника са първите канонизирани анорексички. Последната не ядяла, дори пиенето на вода било ужасно плътско падение за нея.

Индустриализацията в края на ХІХ век, феминистките движения и откриването на противозачатъчните средства през ХХ век , правят възможна появата на новата жена – самостоятелна, самофинансираща се, желаеща да контролира сексуалността и раждаемостта си. За съжаление психологическото развитие при различните жени върви с различни темпове. За някои от тях храненето и забременяването, напълняването и бременността несъзнавано се равнопоставят. Затова анорексията е символно бягство от сексуалността, което носи нови отговорности и преживявания. Тя е болест преди всичко на полово съзряващите момичета и е свързана със забавяне на общото и психо-сексуалното развитие.

Още за анорексията –нейното начало, промени в поведението, на които да обърнете внимание и съвети за лечение - очаквайте в статията: „Внимание! Момичето ви отказва да се храни и рязко сменя стила си на обличане“

Коментари

Какви са първите стъпки, които един родител трябва да предприеме, ако има съмнения за анорексия при тийнейджърката? Има ли специфични изследвания или диагнозата се поставя най-вече на основата на анамнеза?