Предвидените промени в Закона за здравето, предвиждащи ваксини по желаниие, създават риск от завръщането на болести като дифтерия, тетанус, вариола, полиомиелит, увеличаване на хепатит В r усложненията му, предупреждават специалистите в писпо до парламента

ДО

Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

КЪМ 43-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ

УВАЖАЕМА Д-Р ДАРИТКОВА,

Управителният съвет на Българска педиатрична асоциация изразява категоричното си несъгласие с предвиденото в Закона за изменение и допълнение на Закона за Здравето № 5540183 отпадане на задължителните имунизации.

Мотивите ни за това са следните:

Действащата към настоящият момент правна уредба е изцяло в съответствие с европейските правни норми и принципи и предвижда задължителни имунизации с цел превантивна защита на децата от заразни болести, което е от изключително значение за защита живота и здравето на децата от тежки заболявания, както и за здравето на нацията.

1. Изложените в мотивите към законопроекта съображения за реален риск от нежелателни странични реакции и противопоказания за определени лица и възрастови групи при задължителните имунизации, което ги превръща в медицински опит по смисъла на чл. 29, ал. 2 от КРБ, са отхвърлени с две последователни решения на Върховен административен съд на РБ:

решение № 10423 от 12.07.2011 г. по адм.д. № 8288/2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение;

влязло в сила, неподлежащо на обжалване, Решение № 3229 от 06.03.2012 г. по адм. д. № 15263/2011 на Върховния административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия.

Съдът е сезиран с искане за отмяна на действащи текстове в нормативната уредба, предвиждащи задължителни планови имунизации и реимунизации. Поддържа се искането ваксините да бъдат поставяни само с доброволно писмено съгласие на лицето, респективно на родителя или настойника, поддържа се тезата, че поставянето на ваксини представлява медицински опит по смисъла на чл. 29, ал. 2 от Конституцията на Република България, защото следва да се преценява като рискова медицинска операция, при която вероятността човешкият организъм да бъде увреден е установим факт.

Съдът категорично се произнася, че тези съображения са неоснователни.

Че те следва да се преценяват като защитна реакция на родители, загрижени за здравето и живота на децата си, но които не са запознати с целта, задължителните законови изисквания и гаранции за предотвратяване и намаляване на риска за здравето на лицата, подлежащи на задължителни, целеви и препоръчителни имунизации и реимунизации.

В приложението към чл. 20 от Наредба № 15 са описани медицинските противопоказания за имунизациите (общи противопоказания и противопоказания при живи ваксини при имунодефицитни състояния, трансплантирани пациенти, болни лица от посочени болести, бременни, специфични противопоказания при имунизация за коклюшната компонента, при неврологични увреждания, противопоказания при имунизация на новородени лица, при недоносени лица и други противопоказания за имунизациите).

Наредба № 15 е придружена с приложения за условията и реда за извършване на задължителните и препоръчителните имунизации, за специфичните изисквания към биопродуктите, включени в Имунизационния календар, и за биопродуктите за целевите имунизации, съобщения за проучване на нежелателни реакции след ваксинации, както и за медицинските противопоказания за имунизациите, включени в Имунизационния календар на Република България.

Приложенията са медицинска законова гаранция за информация на родителите и на гражданите за последиците от задължителните, целевите и препоръчителните ваксинации на определени лица и възрастови групи.

На основание приложенията към Наредба № 15 лицата, подлежащи на задължителни, целеви или препоръчителни имунизации (съответно родители или настойник), могат да получат и имат законова медицинска защита съответно за отлагане при наличие на медицински противопоказания, на консултации и на контрол за правилно прилагане на задължителните имунизации.

По изложените съображения "листовките за пациента", съпровождащи съответните ваксини, не следва да се определят и преценяват като доказателство и установен факт, че поставянето на ваксина при задължителните имунизации представлява медицински опит - основание ваксините да бъдат поставяни само доброволно с писмено съгласие на лицето, респективно на неговия родител или настойник.

Задължителните имунизации се правят за предпазване на гражданите от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии, като чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация.

Задължителното имунизиране на определени лица срещу определени заразни болести е съобразено с изискванията на световните здравни организации.

Имунизациите целят имунопрофилактика с лекарствени продукти, предназначени за създаване на активен или пасивен имунитет или установяване състояние на имунитет на възрастова група лица, както и на лица, изложени на риск от зарязване вследствие контакт със заразноболни или експозиция на причинител.

2.Изложените в мотивите към законопроекта съображения за противоречие с чл. 5 от Конвенция за правата на човека и биомедицината и чл. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, са отхвърлени с две последователни решения на Върховен административен съд на РБ:

решение № 10423 от 12.07.2011 г. по адм.д. № 8288/2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение;

влязло в сила Решение № 3229 от 06.03.2012 г. по адм. д. № 15263/2011 на Върховния административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия.

Съдът категорично се произнася, че не съществува противоречие между посочените разпоредби и Закона за здравето.

Текстът на на чл. 5 от Конвенцията е относим към чл. 87, 88 и 89 от Глава трета раздел ІІ на Закона за здравето - Права и задължения на пациента, а не за чл. 58 от Глава втора, раздел V от Закона за здравето - Надзор за заразните болести.

Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ - тези законови разпоредби са приложими при осъществяването на медицински дейности на пациенти.

Задължителните, целевите и препоръчителните имунизации срещу посочени заразни болести и върху определени лица и възрастови групи се извършват не върху лекуващи се пациенти, за да имат свобода на избора на лечение.

Относим е чл. 26, ал. 1 от Конвенцията, съгласно който упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност за предотвратяване на престъпления за защита на здравето или правата и свободите на другите.

Българският законодател е счел и приел в чл. 58 от Закона за здравето, че е необходимо и в интерес на обществото за предпазване на гражданите от заразни болести да се правят задължителни имунизации.

В такъв случай не съществува противоречие между Конвенцията и Закона за здравето, за да се изключи действието на чл. 58 от закона.

Освен в България задължителни планови имунизации са провеждат в Чехия, Унгария, Полша, Италия, Румъния, Словакия, Словения, Малта.

Подробни и обосновани доводи залипсата на противоречия с Конституцията на Република България (чл. 14 и чл. 52, ал. 3), както и с международното законодателство са изложени и в друго влязло в сила Решение № 32 от 03.01.2012 г. по адм. д. № 11433/2011 на Върховния административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, който правилно е обвързал вътрешното ни законодателство с чл. 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, касаеща налагане на необходими и жизненоважни ограничения, които са в общ интерес и отговарят на целите за постигане благосъстоянието на нацията и важна част от нея - децата.

И този съдебен състав споделя аргументирания извод, че със задължителните имунизации се предвижда превантивна защита на децата от заразни болести, което е от съществено значение за здравето им в ниска възраст и изграждане на имунитет в бъдеще срещу остри заразни болести.

Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство, с чл. 26, ал. 1, допуска ограничения в прилагането й, когато те са установени от националното законодателство в защита на здравето или правата и свободите на другите - разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и 2 от Закона за здравето, с цел предпазване на гражданите от заразни болести, предвижда точно с тази цел да се правят, и то задължителни, имунизации, като министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизация, реда, начина и сроковете за извършването й - Наредба № 15/2005 г. (В този смисъл е и решение № 10423/12.07.2011 год. по адм. дело № 8288/2010 год. на ВАС).

В заключение:

Задължителните имунизации се прилагат с цел предпазване на децата и на нацията от заразни болести, предизвикващи тежки последствия за здравето и поставящи в опасност живота им.

Опазването на здравето на гражданите съгласно разпоредбата на чл. 2 от Закона за здравето е национален приоритет и се гарантира от държавата.

То е тяхно неотменно право, респ. задължение на компетентните интитуции, произтичащо пряко от нормативен акт, както и от международните принципи и норми.

Необходимостта от оказване на особени грижи за детето е заявена в Конвенцията на ОС на ООН за правата на детето от 1989, в Женевската декларация за правата на детето от 1924 г. и в Декларацията за правата на детето, приета от Общото събрание през 1959 г., и призната във Всеобщата декларация за правата на човека , в Международния пакт за граждански и политически права , (по-специално в член 23 и 24), в Международния пакт за икономически, социални и културни права , (по-специално в член 10) и в уставите и съответните документи на специализираните международни организации, занимаващи се с благоденствието на децата.

В Резолюция на Европейския парламент от 2008 г. относно стратегия на ЕС за правата на детето (2007/2093(INI), отчитайки факта, че бедността и социалното изключване на родителите са сериозни пречки за упражняването на правата на техните деца и като се има предвид, че съществуват също много други фактори, които пречат на децата да упражняват правата си, като например родители, които изпълняват родителските си задължения незадоволително, необходимостта децата да бъдат представлявани по правни въпроси от възрастни или фактът, че правото на здравни грижи може да бъде упражнено само със съгласието на лицето, на което са поверени родителските права, призовава за профилактика и здравна помощ, включително и ваксинации;

В РЕЗОЛЮЦИЯ относно достъпа до здравни услуги и лекарства, с особен акцент върху пренебрегваните заболявания на Съвместната парламентарна асамблея, свикана на заседание в Кигали (Руанда) от 19 до 22 ноември 2007 г., като се има предвид, че смъртта на 25 % от 10-те милиона деца, които умират ежегодно, е причинена от заболявания, които могат да бъдат предотвратени с ваксини, като има предвид, че всяка година повече от 28 милиона деца пропускат имунизациите през първата година от живота си, призовава за обновени усилия за възстановяване, изграждане и укрепване на здравните системи чрез увеличени годишни бюджети и с помощта на ЕС, за да се подобри достъпът до качествени услуги, диагностика, ваксини и лекарства, по-специално за бедни и рискови групи; приветства усилията на глобални партньорства за здраве като Глобалния съюз за ваксини и имунизации.

С оглед защитата на живота и здравето на децата и на нацията, с цел спазване на права, прогласени в Конституцията на Република България и действащото национално и международното законодателство, моля да предприемете необходимите действия от вашата компетентност за запазването на задължителните ваксинации.

Уважаема д-р Дариткова,

В горните редове са изложени, чисто юридическите аргументи против внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за Здравето № 5540183 за отпадане на задължителните имунизации, които подготвихме заедно с юристи, подкрепящи Българската педиатрична асоцияция.

Добавяме и доводи от медицински характер, както и някои предложения, които бяха приети на експертна среща организирана от БПА но 4-6 февруари 2015 година във Вършец..

1.Ние, като медицински специалисти, сме напълно убедени в необходимостта от изпълнение в максимален обхват на имунизационния календар, за да няма риск от завръщането на болести отдавна забравени в нашата страна, като дифтерия, тетанус, вариола, полиомиелит и др. Въвеждането на имунизацията против хепатит В доведе до рязък спад на тази заболяемост – всъщност чрез нея се предотвратяват и късните усложнения на инфекцията, водещи до трайно инвалидизиране и повишена смъртност – хроничен хепатит, чернодробна цироза и първичен чернодробен карцином. През 20-ти век продължителността на живота се увеличи средно с 30 години, от които 25 са свързани именно с ваксинопрофилактиката.

.

2. Необходима е дискусия с пациентските организации, вкл. и с тези, които са открити противници на имунизациите. Отнасяме се с разбиране към исканията на някои от тях, настояващи за свободен избор на родителите да ваксинират или не своите деца. Подобно решение, изисква обаче изключително задълбочена и внимателна подготовка с отчитане на интересите, както на привържениците на свободния избор, така и на останалата част от обществото, като се вземат предвид всички специфични за страната социално-икономически предпоставки и възможните последици от такова решение. Ще е необходима промяна в огромен брой нормативни документи.

3.В много страни, за които се смята, че има свободен избор на родителите да ваксинират или не децата си всъщност са въведени редица строги ограничения, които се състоят в недопускане на неваксинирани деца да посещават ясли, детски градини, училища и университети. И в тази практика не се правят компромиси.

4.Същевременно трябва да се признае, че недоверието към ваксинацинопрафилактиката се държи както на активността на антиваксиналните движения, така и на липса на офицзиални източници на достоверна и компетентна информация.

5. В страната не се прави ежегоден публичен отчет за изпълнението на имунизационната програма, няма и постоянно действаща програма в тази насока.

6.Бавна е обществената реакция в случаите, когато в пресата или други медии се появи информация за усложнение или смърт, за които се подозира, че са свързани с ваксинопрофилактиката. В тази насока е небходима сериозна допълнителна организация.

7.Сериозно внимание трябва да се обърне на въпросите за ваксинопрофилактиката в учебните програми за студенти и специализанти. Необходимо е редовно провеждане на информационни кампании сред всички медицински кадри – лекари и специалисти по здравни грижи. В такива кампании трябва да се включат и педагогическите кадри.

Вносители:

гр. София, С УВАЖЕНИЕ:.В.Пилософ

20.05.2015 г. Председател на БПА

П.Переновска