Периферната невропатия се предизвиква от увреждане нервите, които отговарят за предаването на информация между главния и гръбначния мозък и периферните органи в тялото като крайниците, пикочния мехур и червата.

Периферната невропатия може да се предизвика от метаболитни, инфекциозни, токсични и травматични фактори.

Някои химиотерапевтици и други лекарства за лечение на рак могат да увредят периферните нерви и в тези случай се говори за периферна невропатия индуцирана от химиотерапия. Такива препарати характеризиращ се с изявена невротоксичност спадат към групата на таксаните. Те се прилага в клиничната практика най-често за лечение на рак на яйчниците, гърдата или белодробен рак. Периферната сензорна невропатия е най-честият докладван страничен ефект на таксановите медикаменти. Основните симптоми на сензорната невропатия включват постепенна поява на мравучкане, тръпнене или обезчувствяване по дланите и ходилата с възходящо разпространение, изгаряща болка или болка като от електрически ток, извънредна чувствителност към допир, загуба на координация, загуба на рефлекси.

През последните години се изследва генетичната основа на индивидуалния отговор на пациентите към лечението с таксани. Установено е, че определени варианти на гените, отговарящи за елиминирането на лекарството от организма (CYP3A4 и CYP2C8), обуславят предразположеността на пациента към невропатии. Ако се установят такива варианти се препоръчва промяна в схемата на лечението.

В България , НМ Дженомикс предлага изследванията за носителство на CYP мутации съвместно с партньорите си от Националната Генетична Лаборатория.