Нелекуването може да доведе до усложнения

Интервю на полк. проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS – заместник-началник на ВМА по диагностично-лечебната дейност и началник на Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология в болницата пред Clinica.bg.

Херниите са голяма група заболявания, които трудно могат да бъдат обединени под един знаменател. Най-честите са на предната коремна кухина и ингвиналните хернии, но не бива да се подценяват като разпространение пъпните и феморалните, казва проф. Венцислав Мутафчийски. Срещат се и някои по-екзотични видове като Шпигеловата херния, която се намира на нивото на пъпа. За целия си професионален път той се е сблъсквал само с два такива случая. Хернията на диафрагмата е друго не често, но за сметка на това тежко състояние. Тя се получава на мястото, където хранопроводът влиза в корема. Там се създава патологично голям отвор, който води до появата на рефлукс, сърцебиене, задух, анемия. Лечението на хернията на диафрагмата се прави чрез лапароскопска операция, но се извършва само в краен случай, защото може да възникнат усложнения, обяснява проф. Мутафчийски.

Разпространението на херниите обаче зависи и от пола на пациентите. При мъжете по-характерни са пъпните и ингвиналните, докато при жените по-чести са тези на бялата линия и феморалните, казва проф. Мутафчийски.

Според произхода си херниите се делят още на вродени и придобити. Вродените са свързани още с отрязването на пъпа при бебетата. Тогава често се получава пъпна херния, но тя лесно се затваря, само чрез притискането й с тампонче, обяснява проф. Мутафчийски. При момчетата често има и вродени ингвинални хернии. Това е свързано с характерното слизане на тестиса от коремната кухина до скротумните торбички.

Рисковите фактори, които водят до появата на херниите също са много и са различни за двата пола. Слабостта на съединителната тъкан и изтъняването на коремните стени с годините при някои хора е един от предразполагащите фактори за образуването нa хернии, обяснява проф. Мутафчийски. Друг проблем за мъжете е доброкачествената хиперплазия на простатната жлеза, при която уринирането е често и е свързано с напън. Обикновено тези пациенти са с двустранни хернии, при тях първо трябва да се излекува проблема с простатата и тогава останалото, казва проф. Мутафчийски. Хроничният запек и кашлица също могат да доведат до херния. Усилното физическо натоварване същo може да бъде рисково, особено, когато става изведнъж като при щангистите. Имам и много пациенти – футболисти, при които се среща интересен случай на ингвинална херния, от самото усукване и напрежение се разцепва предната стена на ингвиналния канал, казва специалистът. При жените рисков фактор е бременността. Те правят пъпна херния или на срединната линия след раждане, както и при бременности, които са много близки една до друга, обяснява проф. Мутафчийски.

Лечението на херниите е предимно оперативно. Много хора в страха си от интервенциите прибягват до помощни средства като слагането на колани. „Препоръчвам употребата на колани само за 100-годишни мъже, които са с придружаващи заболявания и биха загинали от самата интервенция. При всички останали пациенти това не е правилно, защото тези колани няма да решат проблема, а може да доведат до изключително тежки усложнения", предупреждава проф. Мутафчийски. На практика нелекуването на хернията може да коства живота на човек.

Първото и най-често усложнение, което може да се появи е заклещването на черво в херниалния сак. Когато е малка хернията, при напъване на коремната преса, излиза черво, което може да остане притиснато от така наречения херниален пръстен и да не се върне на мястото си. Тогава пациентът вече не може да прибира сам хернията си и има болка. Заклещването смущава кръвообръщението, първо се засяга венозното връщане, а след това спира и артериалното кръвоснабдяване, така органът загива, обяснява специалистът. Ако червото се перфорира, може да се стигне и до перитонит. В този случай до шестия час трябва да се направи спешна операция. Другото усложнение при херния е възпалението на червата в херниалния сак. Причината за него са трудните пасажи в херниалната торбичка. Това също е основание за незабавна операция.

Нито един пациент обаче няма нужда да стига до там, тъй като съществуват много методи за лечение на хернията. В историята на медицината има описани над 220 вида само за ингвиналната херния, казва проф. Мутафчийски. Революция в лечението на тези хернии обаче правят хирургичните мрежи. Те са направени от най-различен материал, някои са резирбируеми и изчезват с времето, но създават възможност да се заздравят тъканите. Другите са нерезирбируеми, които остават в организма на човек, има и смесени. Всички те водят до качествено подбряване на методите на лечение и до драстично спадане на рецидивите при херниите.

Самите мрежи, които се слагат са големи между 7 и 11 см., има сетове и с кошничка, която запушва отвора на хернията. Изборът на конкретния модел зависи от специалиста и пациента. Важното е, че всички те дават възможност да се освободи от напрежение мястото, където е била хернията. Това е така, защото мрежата е един вид кръпка, който се поставя на мястото, където се е образувала хернията. Другият начин да се прибере хернията е да се използват тъкани от самия пациент. Тогава обаче се създава напрежение и опасността отново да се получи херния е много по-голяма.

Заради използването на мрежи в пъти се снижиха рецидивите, обяснява проф. Мутафчийски. Проблемът с редките рецидиви в тези случаи не се крие в платната, а в спецификата на ингвиналния канал, който е изключително сложна структура с четири стени, с външен и вътрешен отвор. Лекарят трябва да запълни отвора, но и да остави място, балансът между достатъчно тясно и широко е труден, обяснява проф. Мутафчийски.

Проблем за пациентите е, че тези платна не се плащат от касата. Цените им варират от 50 до 1000 лв. Според лекарите обаче човек може да се сдобие с хубаво платно за 300 - 400 лв.

Поставянето на мрежите може да се извърши с отворена или с лапароскопска операция. Вторият вид е много по-щадящ и предпочитан в последните години. Самите лапароскопски операции се делят на два вида – такива, при които изобщо не се влиза в корема на пациента и такива, при които се прави малък разрез през корема. Технологията на поставянето на кръпката е еднаква и при двата метода, а процентът на рецидиви е много нисък, обобщава проф. Мутафчийски. И отново съветва всички хора с подобни проблеми да не чакат, а да се лекуват, за да избегнат усложненията, които могат да костват дори живота им.