Публикация

Принудителните дарения за болниците са незаконни

Болните с макулна дегенерация се лекуват с лекарство, което струва 1900 лева за една апликация, а в годината може да се наложат две или три. За тях няма алтернатива, а НЗОК не реимбурсира лекарството


Д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването, коментира основни въпроси, свързани с доплащанията в здравеопазването. 

Трябва ли по-ясен регламент за доплащанията в болниците и какъв да бъде той?

Въпросът с доплащането трябва да се изясни принципно преди да се правят регламенти.

Защо трябва да се доплаща?

Защото държавата няма пари да плати всичко.

За да осигури достатъчно средства за болниците и лекарите.

За да ограничи достъпа на гражданите до ненужна медицинска помощ.

За да ни стимулира да се грижим повече за здравето си.

Всички изброени заедно.

Ако доплащането е прекалено малко не гарантира решението на нито един от проблемите – не носи достатъчно средства и не препятства достъпа до ненужни процедури.

Ако е прекалено голямо лишава от достъп временно или трайно изпаднали в бедност хора.

Освен размера на доплащането, е важно и разпределението. То трябва да е справедливо и равномерно, независимо от диагнозата и медицинската специалност.

Има различни подходи за регламентиране и всеки от тях има своите предимства и недостатъци. Например някои прилагат фиксирано доплащане (такъв тип е потребителската такса), други процентно доплащане – да речем 10% от касовата цена. Трети прилагат прагово доплащане – над определена годишна сума се заплаща от пациента. Четвърти прилагат обратно прагово доплащане – до определена годишна сума плаща пациента, а над нея осигурителя. Могат да се прилага диференцирано, по групи население – например деца, инвалиди, възрастни, социално слаби. Обикновено страните прилагат смесени модели, съобразени с жизнения стандарт, традициите и културните особености.

Трябва ли да се гарантира цялото лечение на осигурените – например да не плащат за коремните платна при операции, или пък за импланти при ортопедите?

Доплащането е правилно да бъде върху цялото лечение, а не да се плаща за медицински изделия. Лечението без тези медицински изделия би било невъзможно.

Известни ли са ви примери, когато пациенти се отказват от лечение, защото не могат да си го позволят?

Има много примери на отложено лечение, заради липса на средства. Това често е свързано не само с болнично лечение, но и със скъпи лекарства, скъпи изследвания, скъпи зъболекарски услуги.

Липсата на ясен регламент създава впечатление у хората, че всяко доплащане е нерегламентирано, а това не е така. Например потребителската такса, изборът на екип и плащането за медицински изделия е нормативно определено. Практикува се доплащане и чрез даване на дарения. Законът не забранява да се дават дарения, но в много от случаите това е принудена благотворителност, което е незаконно.

В момента много хора си плащат в брой за преглед, защото няма направление. Какво според вас може да се подобри в тази насока?

Направлението има две страни – то е медицински документ от една страна, а от друга финансов ваучер. Смесването на двете поражда всички проблеми. Решението е просто -лекарят е свободен да издава толкова направления, колкото смята за необходимо, а пациентът отговаря за ваучерите си и колко от тях и кога ще ползва.

Хората имат усещането, че лекарствата у нас са скъпи, защото доплащат много. По данни на IMS Health хората плащат директно от джоба си две трети от потреблението на лекарства. Може ли да коментираме отделни случаи или по принцип за заболявания, където терапията е непосилна за хората?

Голяма част от скъпите лекарства са 100% платени от НЗОК. Болните имат много повече проблеми с не толкова скъпите, но масово употребявани лекарства за хипертония, хронични белодробни, стомашно-чревни, бъбречни и други заболявания. Тези лекарства се реимбурсират в нисък процент и макар на пръв поглед доплащане от 20-30-40 лева да не изглежда голямо, то е непосилно за хронично болните, които в голямата си част са възрастни хора или инвалиди с много ниски доходи.

Има и драстични примери. Болните с макулна дегенерация се лекуват с лекарство, което струва 1900 лева за една апликация, а в годината може да се наложат две или три. За тях няма алтернатива, а НЗОК не реимбурсира лекарството.

Огромен проблем за както за пациентите, така и за болниците са въведените в последните години лимити. Те пряко водят до увеличаване на доплащането и това дори не е най-важното. С въвеждането на лимити, администрацията отнема правото на избор на болния. Вместо да се лекува в предпочитаната от него болница е принуден да постъпи в предпочитаната от НЗОК. Освен това лимитите фактически наказват добрите болници, тези които са предпочитани от пациентите. Те премахват всякакъв стимул за усъвършенстване и развитие на болниците и на самите лекари, защото и добре да работиш не можеш да увеличиш приходите си над определения административно лимит.

Лимитите трябва незабавно да се премахнат, защото негативните последици ще са трайни. Те създават бюджетна култура, превръщат болниците в администрация, а лекарите в чиновници. Създава се манталитет на зависими от властта хора, което потиска тяхната инициативност, иновативност, творчество и креативност.

Друг огромен проблем с трайно негативни последици е въвеждането на задължителна Национална здравна карта. Въвеждането й, означава да се бетонира статуквото, защото с нея се забранява разкриването на нови болници. Предвижда се и закриване на съществуващи болници, но не пациентите със своя избор ще решат кои да останат, а администрацията.

Илюзия е, че това ще спести средства на НЗОК, какъвто е единственият мотив за въвеждането на здравната карта. Ако имаме 300 000 болни с онкологични заболявания, те няма да станата по-малко с намаляването на болниците, нито ще употребяват по-малко лекарства, тоест разходите на НЗОК ще останат същите. Болните, обаче ще бъдат лишени от избор и независимо дали са доволни или не, ще бъдат принудени да посещават една и съща болница, поради липса на алтернатива.

Закриването на болници и забраната за изграждане на нови ще се отрази и на лекарите. Част от тях ще останат без работа, предлагането на пазара на труда ще надвиши търсенето, в резултат на което трудовите възнаграждения на всички ще бъдат намалени. Липсата на работа и перспектива не просто ще подтикне, но ще принуди по-младите да потърсят работа в чужбина.

Българските граждани, медиците и болните хора не заслужават такова жестоко отношение.

Коментари