Публикация

Пробиотиците в лечението и превенцията на заболяванията на влагалището

Установено е, че приложението на пробиотични лактобацили потиска вагиналните стрептококи от група Б. Този ефект се оказва особено полезен при бременни жени, тъй като трансферът на тези стрептококи върху новородените може да увеличи риска при тях от развитие на менингит и други усложнения


В съжителство с хората – по кожата, в устната кухина, стомаха, червата, в пикочно-половата система, живеят стотици микробни видове. Бактерийните популации достигат до 100 трилиона, което превишава 10 пъти броя на всички човешки клетки.

Една част от тях са патогенни, причиняващи болести.

Друга част са т.нар. условно патогенни микроорганизми. При нормални защитни сили те не увреждат организма, но при нарушаване на имунната система се превръщат в болестотворни микроби.

Третият вид са „добрите“, полезни за човека бактерии. Някои видове участват активно в обмяната на веществата, доставяйки абсолютно необходими на организма ензими, витамини и др.

Различните видове бактерии – болестотворни, условно болестотворни и полезни, образуват вътрешната микробна флора на човека. От равновесието, от превеса в тази вътрешна екосистема на полезните бактерии зависи до голяма степен и защитата ни срещу болестотворните микроорганизми, т.е. здравето на човека.

Всичко това важи с пълна сила и за ситуацията във влагалището.

В него могат да се намерят над 50 вида бактерии, които се групират в 15 семейства. Най-голямото от тях е това на млечнокиселите бактерии (лактобацили).

Това са грам-положителни бактерии, които се развиват добре в среда с въглехидрати. Те присъстват също така в много ферментационни процеси в околната среда и са част от нашето всекидневие.

Влагалищните лактобацили са описани за първи път през 1892 г. от Albert Doderlein. По-късно в негова чест те са наречени „Бактерии на Дьодерлайн” (Bacillus vaginalis Doderleini).

Разграждайки захарите (лактоза) и други въглехидрати до млечна киселина, млечнокиселите бактерии стават причина за силно понижаване на рН в средата, в която пребивават, като по този начин предотвратяват процесите на стареене на тъканите, ограничават поселяването на чревната и влагалищната лигавицата с патогенна флора, увеличават и поддържат локалния тъканен имунитет и самозащитните функции на тези тъкани, намалявайки риска от инфекции.

Друг продукт на тяхната обмяна, токсичен за редица патогенни анаероби, е водородният пероксид. Процентът на H202 – продуциращи микроорганизми във влагалищата на здрави жени, е около 96%, а се намира в едва 6% във влагалищата на жени с бактериална вагиноза.

Интерес представлява също така фактът, че някои млечнокисели бактерии, като L. acidophilus, отделят и “antibiotic like” фактори – Lactorin B и F, които потискат развитието на бактерии, дрожди и протозои.

При нормално състояние на влагалищната флора попадналите от вън кожни и/или чревни микроорганизми биват или унищожени, или сериозно потиснати, до твърде ниска степен на репликация, което силно намалява възможността им за по-дълго просъществуване.

Намаляването на броя на лактобацилите във влагалището води до увеличаване на pH, което дава възможност за свръхразвитие на анаеробната и факултативната флора. Най-честите ситуации, които нарушават нормалната флора, възникват при общо нарушение на защитните сили на организма, след прием на антибиотици, с настъпване на менопаузата, при прием на орални контрацептиви, употреба на спермициди, лечение с кортизон, както и ситуации, свързани със стрес и диабет.

Патологичното разрастване на анаеробните бактерии на влагалището и на гъбичките Candida albicans е често срещано оплакване. Има данни, че около един милиард жени по целия свят страдат от неполово предавани уро-генитални инфекции, като бактериална вагиноза (БВ), микотичен колпит и инфекции на уро-гениталния тракт (ИУТ) (G.Reid, 2003, J.Wilson, 2004).

Бактериалната вагиноза (БВ) се причинява от свръхрастеж на Gardnerella vaginalis, която се увеличава стократно, както и от някои други анаероби с хилядократно увеличена концентрация, на фона на намаления брой на протективните лактобацили, които се намират в здравото влагалище. Основното оплакване е засиленото жълтеникаво, пенесто течение и характерната миризма на риба (или развалена риба). Честотата зависи от популацията пациентки – около 25% при жените до 25 години, 35% при по-възрастните и сред жени със съпътстващи полово предавани заболявания. Тя е по-висока сред жените, прилагащи вагинални душ-промивки, използващи IUD, жени с честа смяна или с повече от двама сексуални партньори.

Гъбичната инфекция се причинява основно от Candida albicans и по-рядко от Candida glabrata, Candida crusei и Candida tropicalis. Те са част от нашата чревна флора и при влагалище с нормално състояние на защитните сили там ги няма. Основното оплакване при кандидозния колпит е засиленото течение с вид на пресечено мляко и силният сърбеж по външните гениталии.

И двете заболявания не са полово преносими и се срещат и при момичета, неводещи полов живот. При небременни жени обикновено не водят до някакви  усложнения, но сериозно нарушават качеството на живот. Повлияват се от съответните антибиотици и антимикотици, но понеже в основата на развитието им стои нарушената защита на влагалището, докато тя продължава да е нарушена, рецидивите са доста чести.

По време на бременност промените в състоянието на влагалищната флора често са значителни поради новия хормонален статус. Тези промени нерядко водят до нарушено равновесие във влагалищната екосистема, до намаляване броя на млечнокиселите бактерии, до промяна в локалния тъканен имунитет и намалена защитна (самоочистваща) функция на влагалището. В него безконтролно започват да се размножават ендогенни и/или екзогенни патогенни микроорганизми. Това може да доведе до възникването на асцендентна инфекция (от влагалището, през шийката към околоплодния мехур) – около 30% от причините за спонтанни аборти, преждевременно пукване на околоплодния мехур и преждевременно раждане. Нерядко - на инфектирано дете.

Гъбичната инфекция по време на бременност освен дискомфорт може да доведе и до сериозни разкъсвания при раждането. Възпаленото влагалище не се разтяга, а се къса...

Знаейки всичко това, логично е да се стигне до идеята при лечението и превенцията на тези състояния да се обърне внимание преди всичко на възстановяване на защитните сили на влагалището.

Идеята да се използват „добри” бактерии за благотворно повлияване на състоянието на влагалището чрез внасяне на здравословна флора, когато тя липсва, е била изказана още в далечните години след 1920 г. През 1953 г. Kollath, въвежда за първи път термина „ПРОбиотик” – формулира го като „Микробиологични фактори, които стимулират растежа на други микроорганизми, в контраст с АНТИбиотиците”.

Днес се приема, че пробиотиците са хранителни добавки, които съдържат живи бактерии или дрожди и имат укрепващо, полезно и протективно действие за приемащия ги организъм. По дефиниция те са: ”Живи микроорганизми, които, приложени в адекватно количество, водят до полза за здравето на приемника” (G. Reid, A.W. Bruce, 2003).

Българското кисело мляко се приема за първия пробиотик, привлякъл вниманието на лауреата на Нобелова награда проф. И. Мечников. Имайки предвид трудовете на д-р Стамен Григоров, който през 1905 г. изолира причинителя на подквасването на млякото, Lactobacillus bulgaricus, Мечников заключава, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумирането на кисело мляко. Така И. Мечников всъщност става основател на концепцията за пробиотиците. Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактичните свойства на киселото мляко и лактобацилите.

В последните години се появиха редица готови продукти, съдържащи  лактобацили. Те се препоръчват при случаите на вагинална дисбактериоза или вагинална кандидоза. Проучванията показват (Oxman et al., 2000; Dora et al., 2002; Cats et al., 2003; Adolfsson et al., 2004), че пробиотичните лактобацили играят важна роля не само за балансираното хранене при човека и оказват благоприятен ефект при редица заболявания на стомаха, гастроинтестинални инфекции, но някои от тях, дори и приети през устата, имат защитен ефект и спрямо патогенните микроби във влагалището.

Установено е, че приложението на пробиотични лактобацили потиска вагиналните стрептококи от група Б. Този ефект се оказва особено полезен при бременни жени, тъй като трансферът на тези стрептококи върху новородените може да увеличи риска при тях от развитие на менингит и други усложнения (Ronnquist, P.D., Forsgren-Brusk, U.B., Grahn-Hakansson, E.E. Acta Obstet Gynecol Scand. 2006; 85:726-735).

В Германия се препоръчва бременните да следят вагиналното pH и в случай че то се повиши – т.е. стане по-алкално, бременните са съветвани да използват пробиотици на базата на Lactobacillus acidophilus. По този начин е била намалена честотата на преждевременните раждания сред жените в риск от 12,1 на 8,3% (Hoyme UB, Saling E., Оbstet Gynecol Reprod Biol. 2004; 115:148-153).

Като добър пример за препарат, съчетаващ всички гореописани качества на пробиотиците за локална употреба, може да се спомене препаратът Lactagyn.

Той съдържа четири активни щама лактобацили в достатъчно количество: Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus rhamnosus, Streptococcus thermophilus, Lactobacillus delbrueckii subsp. вulgaricus.

Използва се като богат източник на млечнокисели бактерии за предпазване от вагинални инфекции чрез възстановяване, нормализиране и стабилизиране на вагиналната микрофлора. Също така той се препоръчва за профилактика на вагиналната дисбактериоза при бременност, менопауза, след възпалителни заболявания или за възстановяване на нормалната микрофлора след антибактериална терапия. Спокойно може да се прилага по време на бременност и кърмене, подходящ е за подготовка  при предстоящи хирургични манипулации като: серклаж, биопсия и други.

Противопоказания практически няма. Единствените са – наличието на остро дразнене и язви по вагиналната лигавица преди началото на лечението.

Прилага се лесно – по една таблетка вечер при лягане, поставена дълбоко във влагалището. Предозиране не е възможно, несъвместимости не са описани.


Коментари