Проф. ГРИГОРОВ е гастроентеролог, началник на Клиниката по вътрешни болести във Втора МБАЛ, София

Синдромът на дразнимото черво е една от най-честите причини за медицински прегледи, та дори и за ненужни хоспитализации. Пациентите търсят лекарска помощ поради нарушения начин на живот. Много от тях влизат в интернет, споделят във форуми и по симптоматиката (болка, подуване на корема, разстройство, коремен дискомфорт и други неспецифични оплаквания) „диагностицират” сами болестта си.

Много често симптомите на тежките възпалителни и ракови заболявания съвпадат с тези на функционалните нарушения.

И тогава настъпва паническият ужас, който заменя обикновената тревожност със страх от тежката болест. Хората не трябва да забравят, че четенето на медицинска литература с цел самолекуване е опасно, тъй като не са подготвени без знания по анатомия, физиология, патоанатомия, патофизиология и клинична медицина.

Контактът на лекаря с такива пациенти не е лесен. От една страна, той следва да отдиференцира функционалните от органичните причини, от друга - да проведе лечение, с което да постигне траен ефект. Често той е принуден да проведе редица неинвазивни и инвазивни изследвания, включително в болнична обстановка, които струват скъпо и в повечето случаи са напълно ненужни. Нещо повече, те задълбочават състоянието на тревожност у пациентите. Защото лекарят трябва да отговори на основните три въпроса на любопитния и уплашен пациент.

Коя е неговата болест? Какво е лечението ѝ? Каква е прогнозата за болестта?

Сложен процес, който включва както познанията, респективно квалификацията на лекаря, така и неговата ерудиция, интелект и морал. Сложен и отговорен процес, включващ изкуството да диагностицираш, за да не пропуснеш лошата болест във фазата на възможно лечение и да не въведеш здравия в мисълта за непоправимото.

Лечението е вторият етап на практическата медицина. То следва да бъде добре мотивирано, изчерпателно и не с много медикаменти, които да покриват не основната болест, а нейните симптоми.

При долната диспепсия се използват три групи медикаменти: пробиотици, спазмолитици и евентуално психотропни средства, които са насочени към моторните нарушения на червата (с уникална анатомия), въздействието върху дисбиозата (чест спътник на долната диспепсия) и осигуряване на емоционален комфорт. Нерядко в практиката се използва и т.нар. диагностика чрез лечение. Прилага се медикамент, който въздейства върху функционалните разстройства и не повлиява органичните нарушения. В диагностичната и терапевтичната стратегия използването на подобни медикаменти е богатство.

При функционалните заболявания от долен тип прилагането на препарата „Комфортекс“ 200 mg може да играе и такава роля.

Той е произведен от известна индийска фармацевтична група и съчетава маслен екстракт от 12 автентични индийски билки, между които по-популярните са гигантски копър, гардения, джинджифил, масло от черен пипер, рициново масло. Всяка от тези билки е известна със специфично терапевтично въздействие, използвано и популяризирано чрез народната медицина на източните страни: противовъзпалително, спазмолитично, пробиотично, разхлабващо, антиоксидантно, балансиращо стомашно-чревния тракт и пр.

В съвременната клинична практика съчетанието на Комфортекс с добре подбран пробиотик или симбиотик и спазмолитик покрива патологичните промени, сформирали синдрома на дразнимото черво. С такова лечение следва да започне въздействието върху функционалната диспепсия. Ако оплакванията продължат, се пристъпва към допълнителни диагностични методи, които да докажат или напълно изключат сериозни възпалителни и туморни процеси, заплашващи живота на пациента.