Публикация

Прогнозата при лимфом се променя според ефекта на терапията

На 15 септември отбелязваме Световния ден за борба с болестта лимфом. Това е едно от редките онкологични заболявания, но пък понякога засяга и съвсем млади хора.


Съвременните методи на лечение са химиотерапията, лъчетерапията при определени случаи, таргетната терапия (химически съединения или белтъци, които дават възможност да се поразяват целево само туморните клетки) и трансплантацията на хемопоетични стволови клетки. Не на последно място трябва да споменем и опитите да се реализира генна терапия при някои хематологични заболявания. Всичко това води постепенно към индивидуализиране на лечението на всеки пациент. За персонализация на лечението в онкологията вероятно ще говорим някъде след 20-30 години. Вече се оформят и групи от медикаменти, които действат в зависимост от генетичния профил на пациента и от неговия биохимичен профил. В зависимост от генетичната палитра на отделните промоутъри, индуктори, супресори и гени и произхождащите от това синтези на каскадни вериги може да се прецени дали пациентът ще реагира положително на дадена терапия. Т.е. ние имаме вече възможност да използваме в медицината, не само таргетна терапия а и т.н. таргетни маркери, които да ни подскажат дали терапияат ще подейства на определен пациент.

Предизвикателствата на лечението

Предизвикателствата са големи, защото независимо от огромните успехи на съвременната онкохематология процентът на пациенти, които в последствие рецидивират, не е нисък. При Ходжкиновия лимфом съвременните терапевтични средства позволяват това заболяване да бъде поставено в условията на клинична ремисия в около 80% от случаите. За съжаление обаче впоследствие голям процент от тези 80% рецидивират. Голямото предизвикателство в съвременната онкохематология се състои от две неща – внимателното преценяване на рисковата група на пациента и внимателно ориентиране на цялото въоръжение от лечебни средства. За целта използваме най-прагматичния модел, който най-малко да уврежда и същевременно е най-ефективен за самия пациент.

Основното е да се прецени дали някое от средствата, които са особено ефективни при един пациент с тази диагноза, няма да се окажат неефективни за друга. Нещо, което ни отличава много от другите онкологични направления, е, че ние много внимателно имаме възможност да следим т.н. минимална остатъчна болест, т.е. да следим степента на натоварването, туморния товар на организма. Така можем да намалим натиска на лечението, да го променим, ако е необходимо, или изобщо да го изключим. Някои от лимфомите в самото начало не се нуждаят от спешно започване на лечение. Напротив – помага една стратегия, която се нарича watchandwait - наблюдавай и изчакай, докато се появи необходимостта от лечение. Внимателно преценяваме за какво да бъде лечението, дали е необходимо и какъв ще бъде неговият ефект. Тази преценка е отговорна задача, тъй като тук се примесват прогностични фактори като възраст, индивидуална поносимост. Имаме критерии, които поставят пациента в една рискова група в началото на заболяването, но това може да се промени според ефекта от лечението. Ако постигнем или не постигнем ремисия в определен период който вече статистически е определен, това променя рязко неговата рискова група и се налага целия клиничен екип внимателно да обмисли последващото лечение.

Коментари